Определение № 112 от 02.07.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. Бургас, 02.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

А. Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно търговско дело № 20262001000093 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.248,ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „АС Интернешънъл корпорейшън“ ЛТД, представлявано от Г. А. С., чрез процесуални представители адв.У., адв.Т. и адв.П. против определение № 484/08.06.2026г., постановено по т.д. № 73/25г. на ОС-Бургас, в частта, в която е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за допълване на решение № 403/23.12.2025г. в частта за разноските по проведеното триинстанционно производство по т.д. №126/22г. на ОС-Бургас. Видно от приложения отчет за доставено съобщение през ЕПЕП, препис от определението е връчено на адв.Т. през ЕПЕП, на 13.06.2026г., а жалбата е подадена на 18.06.2026г, в рамките на преклузивния едноседмичен срок. Обжалваното определение е оспорено като неправилно и се претендира неговата отмяна и изпращане на делото в АС-Бургас за разглеждане на въззивната жалба по същество, както и да се присъдят направените разноски, така както са поискани.

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че подадената молба от страна на дружеството – жалбоподател за допълване на постановеното по т.д. № 73/2025г. на ОС-Бургас в частта за разноските е просрочена и като такава я оставил без разглеждане. Съдът е посочил в мотивите си, че постановеното по делото решение е връчено на процесуалния 1 представител на дружеството на 18.02.2026г., а решението за поправка на очевидна фактическа грешка е връчено на 14.04.2026г. Молбата за допълване на решението в частта за разноските е постъпила по т.д. № 43/2026г. на АСБургас на 29.05.2026г., т.е. след изтичане на двуседмичния срок по чл.248, ал.1 ГПК.

Както правилно е посочил първоинстанционния съд, молбата за допълване или изменение на поставеното по делото решение в частта за разноските се подава в срока за обжалване, а ако е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. С оглед посочените по-горе дати на връчване на постановените по делото решение и такова за поправка на очевидна фактическа грешка на процесуалния представител на дружеството жалбоподател, молбата за допълване на решението в частта за разноските, подадена на 29.05.2026г., е просрочена.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че окръжният съд не е изпълнил задължителните указания на АС в определение № 90/03.06.2026г. за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК. Въззивната инстанция е върнала делото на първоинстанционния съд, защото компетентен да се произнесе по искането за допълване или изменение на постановеното решение е съдът, който го е постановил и това е окръжен съд-Бургас. Въззивната инстанция не е извършила преценка за допустимостта на молбата (нито я е приел за допустима), тъй като такава преценка може да направи само решаващият съд.

Въззивната инстанция прави проверка на правилността на постановеното определение след постъпване на частна жалба против него.

Жалбоподателят счита, че молбата би била просрочена, ако има произнасяне относно размера на разноските, което да може да бъде обжалвано. При положение, че произнасяне няма и съответно обжалване на решение, което не съществува, представлява правен нонсенс. Това възражение е неоснователно- на първо място,когато няма произнасяне по въпроса за разноските в съдебното решение, страната може да иска то да бъде допълнено в тази част с молба по чл.248 ГПК. Ако съдът има произнасяне по въпроса за разноските, то тогава страната може да иска изменение на постановеното решение, отново с молба по чл.248 ГПК. В случая окръжният съд се е произнесъл по въпроса за разноските, така че не може да става дума за допълване, а евентуално за изменение на решението в тази част. Съдебният акт в частта за разноските има характера на определение. Това определение обаче не подлежи на самостоятелно обжалване. В действащият към сегашния момент ГПК не е възпроизведена разпоредбата на чл.70 от ГПК (отм.), съгласно която решението на съда относно разноските, може да бъде 2 обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение. Затова е и неоснователно възражението, че щом първоинстанционният съд не се е произнесъл по разноските, тази липса на произнасяне не би могла да бъде обжалвана. При липса на произнасяне по въпросът за разноските, следва страната, в срока по чл.248,ал.1 ГПК, да подаде молба за допълване на решението в частта за разноските, като определението на съда по чл.248 ГПК подлежи на обжалване пред въззивната инстанция. В случая страната е пропуснала срока да поиска допълване/изменение на решението в частта за разноските, както е посочил правилно и окръжният съд в обжалваното определение.

Що се отнася до това, че е подадена въззивна жалба против решението по делото, в която е поискано и присъждане на разноски, то следва да се отбележи, че в зависимост от произнасянето на въззивната инстанция по въззивната жалба и изхода от спора, ще бъде разрешен и въпросът за разноските, вкл. и в първата инстанция, съобразно разпоредбата на чл.78 ГПК, както впрочем е посочено и в цитираното определение № 139/15.04.2021г. по ч.гр.д. № 1832/2020г. на ВКС.

Само за яснота следва да се отбележи следното: първоинстанционният съд е уважил предявеният от частния жалбоподател иск за сумата 22140 евро, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и е отхвърлил иска за сумата 219 000 евро, с правно основание чл.59 ЗЗД, в която част е обжалвано решението с въззивната жалба от страна на дружеството, а в останалата част е влязло в сила. Предвид правилото на чл.78 ГПК, съдът е присъдил разноски в полза на дружеството, съобразно уважената претенция и съответно в полза на ответника, съобразно отхвърлената претенция. В зависимост от изхода на спора във въззивното производство, ще бъде разрешен въпросът за направените разноски в цялото производство, но само по иска с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 219 000 евро (а не както счита жалбоподателя – по всички разноски), като се съобрази разпоредбата на чл.78 ГПК, защото произнасянето по разноските е функция от произнасянето по същество на спора. Тъй като решението на ОС по иска по чл.55, ал.1 ЗЗД не е било обжалвано от страните, при неправилно определени разноски по тази иск, защитата на дружеството би била по чл.248 ГПК- в случая, ако дружеството е считало, че присъдената сума от 1880лв., разноски по този иск, е неправилно определена (например не включва разноските по него в трите инстанции) е можело да се защити по реда на чл.248 ГПК,като иска изменение на решението в тази част, но молбата в този смисъл следвало да се подаде в рамките на срока по чл.248, ал.1 ГПК.

3

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от „АС Интернешънъл корпорейшън“ ЛТД, представлявано от Г. А. С., чрез процесуални представители адв.У., адв.Т. и адв.П. против определение № 484/08.06.2026г., постановено по т.д. № 73/25г. на ОС-Бургас, в частта, в която е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за допълване на решение № 403/23.12.2025г. в частта за разноските по проведеното триинстанционно производство по т.д. № 126/22г. на ОС-Бургас.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя с частна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4