Разпореждане № 94051 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 94051 гр. София, 03.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110121338 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда срещу "Факултет и колеж" гр. Сливен към Технически университет гр. София, а при условията на евентуалност - срещу Технически университет гр. София. В исковата молба са изложени доводи, че ищцата работи във висшето училище на длъжност "главен асистент" в Катедра "Педагогика и мениджмънт" при "Инженерно-педагогически факултет" гр. Сливен, "Факултет и колеж" гр. Сливен при Технически университет гр. София. Твърди се, че правоотношението е прекратено със заповед на ректора на Технически университет гр.

София. Изложени са доводи за пасивната легитимация на ответника, свързани с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ.

Съдът, като се запозна с изложението на исковата молба, намира, че същата е нередовна.

Разпоредбата на чл.344 ал.1 КТ предвижда субективно право на работника/служителя да оспорва законността на извършеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение помежду им и да иска признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, възстановяването му на работа, присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, както и поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка или в други документи. Спорът засяга правната сфера на работника и на работодателя като страни по прекратеното правоотношение, което само по себе си обуславя и легитимацията им като страни в процеса. Но тяхната легитимация е предвидена и изрично в закона. Съгласно чл.344 ал.4 КТ споровете относно законността на уволнението са трудови, а такива по легалната дефиниция, съдържаща се в чл.357 КТ, са споровете между работника/служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения.

Изключение от това правило в закона не е предвидено, включително и в случаите, при които трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл.61 ал.2 КТ. По правило, 1 установено в чл.61 ал.1 КТ, трудовият договор се сключва между работника/служителя и работодателя, т.е. те са страни по него. Това следва и от предмета и целта на Кодекса на труда, предвидени в чл.1 от същия – да урежда отношенията между работника/служителя и работодателя при предоставяне на работна сила, както и от съдържанието на трудовото правоотношение, предвидено в чл.124 КТ. Определянето на работника/служителя като страна по трудов договор и, респективно, като страна по трудов спор, не води до различия в теорията и съдебната практика. А кой е работодател следва от легалната дефиниция, дадена в пар.1 т.1 ДР на КТ - такъв е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни, където се полага наемен труд – пар.1 т.3 ДР на КТ/, което самостоятелно наема работници или служители за полагане на наемен труд по трудово правоотношение.

В настоящия случай, от една страна, се твърди, че правоотношението е възникнало с Техническия университет гр. София, и после прекратено от представляващия висшето училище, а в същото време исковете се насочват срещу факултет на висшето училище.

Освен това, съединяването на исковете под тази форма е немислимо, след като работодателят по трудово правоотношение е един и в случаите, когато част от него е негово звено.

По изложените по-горе съображения и в съответствие с постановките на тълкувателно решение № 1/2010г. от 30.03.2012г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС, съдът РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 237663/27.07.2026г., подадена от Д. Г. Б..

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна да предприемане на действия за конституиране /да посочи/ на надлежен ответник.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока за изпълнение на указанията.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2