Решение № 1505 от 27.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1505 гр. София, 27.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20211110125049 по описа за 2021 година Предмет на делото е предявеният от [ЮЛ] срещу [ЮЛ] осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ за заплащане на сумата от 343,43 лв., представляващо изплатено по застраховка „[ЮЛ]+“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 24.08.2020 г. в [ЮЛ], ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 05.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че в срока на договор за имуществено застраховане на 24.08.2020 г. в [ЮЛ] е настъпило застрахователно събитие – произшествие, при което застраховано при ищеца МПС марка и модел [марка и модел] с рег.

№ [номер] е попаднало в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Поддържа, че в причинна връзка със застрахователното събитие били причинени щети на застрахованото имущество на стойност 328,43 лв. Твърди още, че била заведена щета № [номер], по която е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер, представляващо действителните вреди.

Аргументира, че пътят, на който е реализирано процесното ПТП, е публична собственост на [ЮЛ], поради което същата отговаря за платеното обезщетение и 15 лв. ликвидационни разходи.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва да е станало ПТП, 1 при което да са причинени вреди. Релевира доводи, че няма данни къде се намира дупката, нейната големина и възможността да се преодолее без опасност за останалите участници в движението. Оспорва механизма на ПТП и причинната връзка между настъпилата щета и дупката на пътя. Прави възражение за съпричиняване. Оспорва размер на обезщетението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

За основателността на иска по чл. 410 КЗ ищецът следва да докаже наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие бездействие на служителите на ответната община, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Ответникът следва да докаже възражението си за съпричиняване.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че ищецът е изплатил сумата от 328,43 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № [номер].

По делото не се спори, а и от представената застрахователна полица № [номер] се установява, че между ищцовото застрахователно дружество и Е.Д.

К.-Ф. (собственик на процесното МПС) е сключен договор за застраховки „[ЮЛ]+“ и „Помощ на пътя“ за л.а. [марка и модел], с рег.№ [номер]. Видно от полицата, застраховката „Каско+“ е с покритие по клауза „Пълно каско“, като съгласно раздел II, чл.2.2 вр. чл. 2.1.3 от приложените Общи условия на застрахователя в обсега на покрити рискове по тази клауза е ПТП, настъпило при сблъскване както с друго МПС, така и с други физически тела. Доколкото не са изчерпателно уредени, към посочените ПТП, съобразно указаните възможни причини за настъпването им, следва да се отнесе и попадането на застрахованото превозно средство в участък с нарушена цялост на пътното 2 покритие (дупка), каквато хипотеза не е сред изключените рискове по чл. 8 /„Общи изключения“/ от общите условия. Така сключеният застрахователен договор е с период на действие от 10.12.2019 г. до 09.12.2020г.

По делото е представено уведомление за щета № [номер] по полица № [номер] [ЮЛ]+, като в т.4 от същото са посочени данни за събитието: „при движение в кв. Симеоново по ул. Мишова орница преминах през дупка с големина на метър на метър, при което се увреди кора под двигател “, посочени са и данните за застрахования, който е и водач на увреденото МПС – Е.Д. К. - Ф.. В цитираното уведомление фигурират имената и на трето лице – Николай Николаев Кацаров, който е отбелязал, че има качеството на посредник. От така представеното от страна на ищцовото дружество уведомление, не става ясно кое е лицето, подписало уведомлението, липсват и каквито и да е твърдения в тази насока от страна на ищеца.

По повод заведена щета при ищеца е извършен опис-заключение по щета [номер]/25.08.220 г., ремонтът е възложен на автосервиз [ЮЛ], съставен е ликвидационен акт и щетите по автомобила са оценени на стойност 328,43 лв.

Не се спори, а и от представените от страна на ищеца доказателства /л.30 по делото/ се установява, че ищецът е заплатил в полза на [ЮЛ] обезщетение в размер на приетата стойност на щетите от 328,43 лв.

Спорът между страните по делото се свежда до това дали е настъпило твърдяното от ищеца ПТП по описания от него механизъм, а именно преминаване на автомобила през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, както и дали репарираните по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП-то. За установяване на спорните обстоятелства по делото е представено уведомление-щета до ищеца за настъпило ПТП със застрахования автомобил, както и е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, събрани са и гласни доказателства.

В проведеното открито съдебно заседание са изслушани показанията на свидетелката Е.Д. К.-Ф., която разказва, че има два автомобила – [марка] и [марка], както и че лятото на 2020 г. е управлявала един от двата. Споделя, че не е имала катастрофа, но повреди по автомобилите е имала нееднократно.

Допуска, че става дума за някаква гума, като разказва, че е имала проблеми с гумите и на двата автомобила над 15 пъти в живота си и е завела една или две щети за спукани гуми, откакто шофира. Споделя, че не помни на 24.08.2020 г.

3 да е пукала гума. С оглед изложеното, съдът е предявил на свидетелката уведомление за щета, за да посочи дали тя го е попълвала и дали подписът е неин. Свидетелката в съдебно заседание посочи, че не тя е попълвала предявеното й уведомление за щета. Заявява, че не си спомня конкретния инцидент. Съдът кредитира показанията на свидетелката К.-Ф. като дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице, но намира, че от тях не се установяват релевантните обстоятелства по настъпване на твърдяното от ищеца ПТП и неговия механизъм. Тази преценка съдът формира съобразявайки, че свидетелските показания сочат общо за претърпени от свидетеля ПТП-та с различни автомобили, като по отношение на ПТП с участието на процесния автомобил на твърдените от ищеца дата и място и по описания от него начин свидетелят не дава конкретни сведения. Освен това свидетелката не потвърждава и авторството на подаденото до ищеца уведомление-щета. По изложените съображения съдът намира, че при липсата на необходимата конкретика събраните гласни доказателства не са от естество да обосноват категоричен извод относно настъпването на процесното ПТП и механизма на реализирането му.

Приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза е изготвено въз основа на данните, отразени в подаденото до ищеца уведомление-щета за настъпило ПТП и изготвения от експерти на ищцовото дружество опис-заключение за щетите по застрахования автомобил, поради което съдът намира, че изводите на вещото лице не доказват установените от него въз основа на тези документи вреди да са настъпили в причинна връзка с ПТП, реализирано именно по твърдения от ищеца механизъм.

Доколкото ищецът не е ангажирал други доказателства за установяването на спорните обстоятелства, и в приложение на последиците от разпределената му доказателствена тежест за тяхното пълно и главно доказване, следва да се приеме, че същите остават недоказани по делото.

Поради изложеното съдът намира, че искова претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. чл. 78, ал. 3 ГПК право на 4 разноски има ответникът, който претендира такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в минималния нормативно предвиден размер от 100 лв., съобразявайки обема на извършените от юрисконсулта действия по защитата, както и това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от [ЮЛ] ЕАД, ЕИК [номер], със седалище и адрес на управление – [адрес], представлявано от К.Ч и Б.В, срещу [ЮЛ], с адрес – [АДРЕС], представлявана от Й.Ф, осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ за заплащане на сумата от 343,43 лв., представляващо изплатено по застраховка „[ЮЛ]+“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 24.08.2020 г. в [ЮЛ], ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 05.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА [ЮЛ] ЕАД, ЕИК [номер], със седалище и адрес на управление – [адрес], представлявано от К.Ч и Б.В да заплати на [ЮЛ], с адрес: [АДРЕС], представлявана от Й.Ф, сумата от 100 лв. – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5