Решение № 1238 от 10.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1238 гр. Пловдив, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300501706 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. Г. Т. и Д. Р. Т. против решение № 260013/22.04.2025г. по гр.д.№ 12345/2020г. на ПдРС, XIV гр.с., с което на основание чл.247, ал.1 от ГПК е допусната поправка на очевидни фактически грешки, като в мотивната и диспозитивната част на постановеното по делото решение № 26055/18.07.2024г. да се чете както следва: 1. На страница осма, ред двадесет и трети от долу на горе, общата стойност на СМР, за които се дължи обезщетение, да се чете 14240,30 лева; 2. На страница осма, ред двадесет и втори от долу на горе, общата сума, която ответниците дължат, да се чете 4746,77 лева; 3. На страница осма, ред двадесети от долу на горе, сумата, която следва да бъде присъдена по равно за ответниците Д.Р.Т. и Г.Г.Т., да се чете 2373,38 лева; 4. На страница осма, ред пети, от долу на горе, сумата, за която е осъдена ответницата Д. Р. Т. да се чете 2373,38 лева; 5. На страница девета, ред втори, от горе на долу, отхвърлената претенция, да се чете „ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 2373,38 лева до 4746,77 лева“; 6. На страница девета, ред девети, от горе на долу, отхвърлената претенция, да се чете „сумата от 2373,38 лева“; 7. На страница девета, ред четиринадесети, от горе на долу, да се чете „ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 2373,38 лева до 4746,77 лева“, а също така на основание чл. 250 ал.1 от ГПК решение №26055/18.07.2024г. е допълнено в следния смисъл: На страница девета, ред десети, от долу нагоре, добавя нов абзац:

„ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Х. Х. П. срещу Г. Г. Т. и Д. Р. Т. по т.1 – 2 400,00 лева, т.3 – 806,28 лева, т.8 – 601,03 лева, т.9 – 2 245,00 лева, т.10 – 1800,00 лева, т.11 – 600,00 лева, т.12 – частично за сумата от 363,83 лева, т.13 – 800, лева, т.15.1 – 443,42 лева, т.15.2 – частично за сумата от 545,90 лева, т.16.1 – 600,00 лева и т.16.2 – 2100,00 лева, съгласно описанието в исковата молба, като неоснователни и недоказани. Във въззивната жалба се сочи, че незаконосъобразността на решението и в двете му част се състои в несъобразен изначален недостатък на петитума на исковата молба, с който се претендира сума от 10200 лева, представляваща 1/3 от сбора на всички искови претенции по точки от 1-ва до 16.2, без 1 да са конкретизирани претендираните суми по всяка една от тях. Сочи се, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е съобразено със събраните по делото доказателства относно размера, до който някои от исковите претенции се явяват основателни, а също така не е съобразено и с размера на някои от исковете претенции. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение.

Въззивна жалба е подадена и от ищца по инстанционното дело Х. Х. П., с която се обжалва решението за допълване на основното решение в частта, с която са отхвърлени исковите претенции по т. 8, т. 11 и т. 15.3 от исковата молба. Твърди се, че решението в тази му част е изцяло необосновано и в противоречие със събраните доказателства.

От Х. Х. П. е подаден отговор на въззивната жалба от Д. Т. и Г. Т., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Изложени са подробни доводи.

По делото е приложено в.гр.д. № 2934/2024г. на ПОС, V гр.с., образувано по въззивна жалба от Г. Г. Т. и Д. Р. Т. против основното решение по първоинстанционното дело, а именно против решение № 260005/18.07.2024г., в частта, с която Д. Р. Т. е осъдена да заплати на Х. Х. П. сумата от 2042.09 лева, представляваща припадаща се част от разноски за ремонт на покрив и стълбище на сграда с идентификатор *** по КК на гр.Пловдив и от разноски за изграждане на врата и декоративна ограда на поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба в съда на 28.09.2020г. до окончателното погасяване, а също така Д. Р. Т. и Г.

Г. Т., като наследници на починалия в хода на процеса Г. В. Т. са осъдени да заплатят на Х. Х.

П. сумата от 2042.09 лева, представляваща припадаща се част от разноски за ремонт на покрив и стълбище на сграда с идентификатор *** по КК на гр.Пловдив и от разноски за изграждане на врата и декоративна ограда на поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба в съда на 28.09.2020г. до окончателното погасяване. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните доказателства и трайната съдебна практика на ВКС. Направен е подробен анализ на събраните доказателства и изводите, които се налагат от същите. С подадения от Х. Х. П. отговор по приложеното въззивно гражданско дело въззивната жалба от Г. Г. Т. и Д. Р. Т. е оспорена като неоснователна.

По в.гр.д. № 2934/2024г. на ПОС, V гр.с. е подадена въззивна жалба и от Х. Х. П. против решение № 260005/18.07.2024г., с която същото се обжалва в частта, с която са отхвърлени исковите претенции на жалбоподателя по т. 1, т. 3, т. 12, т. 7, т. 9 и т. 10, т. 16.1 и т.16.2 от исковата молба. Сочи се, че в посочената част обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните доказателства.

Производството по в.гр.д. № 2934/2024г. на ПОС, V гр.с. е прекратено с определение от 11.11.2024 г. и делото е върнато на ПдРС за произнасяне по констатираната от въззивния съд непълнота в диспозитива на решението. Въззивните жалби против основното решение по първоинстанционното дело ще следва да бъдат разгледани в настоящото производство.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производство гр.д.№ 12345/2020г. на ПдРС, XIV гр.с. е образувано по искова молба от Х. Х. П. против Г. В. Т. / починал в хода на делото, в резултат от което като ответник е конституиран Г. Г. Т./ и Д. Р. Т., с която са предявени искове по чл. 30, ал. 3 от ЗС. В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Пловдив и са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ***. Ищецът притежавал 2/3 ид.ч. от ПИ и от общите части на сградата, а ответниците 1/3 ид.ч. в режим на СИО. Х. П. притежавал жилищата, разположени на втория и третия етажи от сградата, а Т. били собственици на жилището на първия етаж. Сградата била в много лошо състояние, поради което през 2015г. предприел извършването на ремонти, необходими за нейното запазване, които ремонти били извършени поетапно до 2019г. Била поставена хидроизолация в основите на сградата. Извършен бил цялостен ремонт на покрива, вкл. улуци и водосточни тръби. Положена била битумна 2 хидроизолация и бил поставен нов парапет на покривната тераса. Монтирана била ажурна декоративна ограда. Били извършени ремонт на стълбището, ремонт на ел. инсталацията.

Било монтирано главно ел. табло и други. Наред с това, предвид местонахождението на сградата на територията на комплекс „***“ бил изготвен технически паспорт и проект, одобрен от НИКНКН. Всички дейности били необходими за запазването на имота, като за извършването им Х. П. заплатил общо 30600 лева, от които припадащата се на ответниците част била в размер от 10200 лева. Работите, съответна част от стойността на които се претендира от ответниците, са описани както следва: 1. направа на хидроизолация в основите на жилищната сграда на стойност 2400 лева; 2. цялостен ремонт на покрива на стойност 3073,54 лева; 3. Цялостен ремонт на улуци, водосточни тръби и обшивки от ламарина на стойност 806,28 лева; 4. Направа на битумна хидроизолация и поставяне на нов метален парапет на покривна тераса на стойност 1629,77 лева; 5. направа на ажурна декоративна ограда на покривната тераса на стойност 2100 лева; 6. Цялостен ремонт на стълбищната клетка в сградата и подмяна на дограмата и прозорците на тази клетка, нова гипсова шпакловка и изработване и монтаж на дървени первази на прозорците на стойност 4746,53 лева; 7. Ремонт на всички сени на стълбищната клетка- направа на нова гипсова мазилка по стени и тавани и боядисване с латекс на стойност 4275,36 лева; 8. ремонт на четвърто стълбищно ниво в жилищната сграда- изкъртване на старата мазилка, иззиждане на парапет, нова подова циментова замазка, направа на настилка от гранитогрес, направа на парапет, нови подови первази от гранитогрес на стойност 601,03 лева; 9. Ремонт на настилка от мозайка по степала и стълбищни площадки, както и поставяне на нови стълбищни парапети на стойност 2245 лева; 10. Ръчно шлайфане на стълбищна мозайка, почистване и лакиране на парапети на стойност 1800 лева; 11. Направа на алуминиева преграда на стълбищна клетка с врата и прозорец на стойност 600 лева; 12. Ремонт на ел.инсталацията в сградата, с подмяна на ел.кабели, осветителни тела, ключове и направа на нова звънчева и домофонна инсталация на стойност 614,20 лева; 13. извеждане на главното ел.табло на сградата извън имотната граница на стойност 800 лева; 14. Подмяна на осветлението на стълбищната клетка на стойност 300 лева; 15.1 почистване на двора от отпадъци и полагане на хидроизолация по стени в насип на стойност 443,42 лева; 15.2 изграждане на дворна ограда на стойност 842,90 лева; 15.3 направа на входна дворна врата и декоративна дървена ограда с дължина 20 м. на стойност 1597,50 лева; 16.1 изготвяне на технически паспорт на сградата на стойност 600 лева; 16.2 изготвяне и одобряване на проект за фасадно оформление на стойност 2100 лева. В молба за уточнение на исковата молба от 07.12.2020г. / л.172 по делото на ПдРС/ се сочи, че преди извършване на горепосочените работи сградата е била в много лошо физическо състояние, без външна изолация, със силно амортизирана покривна тереса без парапет, а дворната ограда е била изгнила и полусрутена. За полагане на хидроизолацията в основите на сградата бил направен изкоп с дълбочина около 1,5 м., в който била положена отводнителна тръба, а след това целият изкоп бил запълнен със сгурбетонова смес. Уточнено е също така, че претенциите за заплащане на парапет на покривна тераса по т.4 и на ажурна ограда на покривната тераса по т.5 се припокриват. Алуминиевата преграда била монтирана на последната стълбищна площадка и отделяла мансардния / таванския/ етаж от останалите етажи. Хидроизолацията по т.15.1 била в основите на задната стена на сградата.

С подадените от Г. В. Т. и Д. Р. Т. отговори на исковата молба исковете са оспорени изцяло по основание и по размер. В отговорите се твърди, че всички извършени дейности са за подобряването на състоянието на етажите, разположени над първия, който е тяхна собственост. Нямало одобрени строителни книжа за избиването на фасадата и монтирането на входна врата, както и за преустройството на избения етаж. Преустройството на подпокривното пространство и терасата били незаконни и направени без съгласието им, като от тези подобрения се ползвал единствено ищецът. Оспорват се приложените документи, като се твърди, че с тях не се установявали дейности по сградата. Възразява се, че архитектурният проект и техническият паспорт на обекта са одобрени в нарушение на изискванията на ЗУТ.

С определение в публично съдебно заседание на 18.03.2022г. производството по 3 първоинстанционното дело е частично прекратено по отношение на СМР по т. 4 и т. 5 от исковата молба.

В обстоятелствената част на исковата молба изрично е записано следното:

„Доколкото, с ответниците, които междувременно, през 2008г. бяха придобили посочените по- горе техни права в имота, нямаме родствена връзка, не сме имали и не поддържаме контакт, а и по редица въпроси между нас се породиха остри разногласия и конфликти, то през 2015г. реших да предприема извършването на най- неотложните и необходими строително ремонтни работи относно посочения по- горе съсобствен имот, касателно общите части на самата жилищна сграда / покрив на същата, стълбище и стълбищни площадки, ел.инсталация на сградата/, както и на самото дворно място. Подчертавам, че се касае до извършването на неотложни СМР- необходими ремонтни и възстановителни работи, свързани с цялостното запазване и физическо оцеляване на сградата и съсобственото дворно място“. Правната квалификация на предявените искове се определя според твърденията на ищеца, а в конкретния случай очевидно се твърди, че ремонтните работи са предприети от Х. П. без съгласието на съсобствениците му, макар и без същите да са се противопоставили на извършването на тези работи. При липса на съгласие от съсобствениците, които не участват в ремонтните работи, в общия случай правилната правна квалификация е по чл.61, ал.2 от ЗЗД, съгласно която разпоредба, ако работата, извършена в чужд интерес без пълномощно, е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му. В този смисъл е задължителното тълкуване, дадено в ППВС № 6 от 1974 г. и Тълкувателно решение № 85 от 1968 г. в неотменената с постановлението част. Доколкото в исковата молба по първоинстанционното дело се твърди, че от жалбоподателя- ищец са извършени необходими, неотложни ремонти на общи части на сградата в ПИ № *** по смисъла на чл.38 от ЗС- покрив, вътрешно стълбище, обслужващо всички самостоятелни обекти в сградата, фасадни стени в основите на сградата и дворно място, приложима се явява специалната разпоредба на чл.41, предл.1 от ЗС, предвиждаща, че всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им. При положение обаче, че направените разноски не са необходими, а полезни, припадащата се част от същите следва да бъде присъдена по правилото на чл.61, ал.2 от ЗЗД. Както се сочи и в мотивите към Решение № 85 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2014 г., II г. о., ГК, „Ако подобренията са извършени без да е взето решение от общото събрание, съгласно разпоредбата на чл.61, ал. 2 ЗЗД гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост само съответната част от направените разноски, до размера на обогатяването и то само ако работата /извършените СМР/ е предприета уместно. В този смисъл е и Решение № 160 от 5.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 948/2019 г., I г.о., ГК, както и цитираните в мотивите към Решение № 238 от 19.08.2013 г. по гр. д. № 1012 на ВКС, 4 г.о. и Решение № 228 от 13.12.2016 г. по гр. д. № 5571/2015 г. на ВКС, 3 г.о.