Определение № 17747 от 20.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17747 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Г.

Членове:

Десислава Зисова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20261100507966 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД срещу определение № 16880 от 04.05.2026 г. по гр. д. № 15212/2025 г. по описа на СРС, 32 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение № 2293 от 07.02.2026 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че на процесуалния представител на ищеца не се дължи възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА /Закона за адвокатурата/. Невъзможно било да се установи дали представения по делото договор за правна защита бил свързан с първоинстанционното гражданско дело. Счита, че приложеният по делото договор за правна защита и съдействие не бил индивидуализиран в достатъчна степен, поради което не можелo да се установи дали включва в предмета си процесуално представителство по гр. д. № 15212/2025 г. по описа на СРС. По делото не се установявало и, че ищецът бил материално затруднено лице. При условията на евентуалност намира, че присъденият от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение е твърде завишен и не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и обема на положения от процесуалния представител труд. Позовава се на решение по дело С-438/22 на СЕС и счита, че справедливият размер на възнаграждението следвало да е значително по-нисък от служещия като ориентир размер по Наредба № 1/2004 г. Ето защо моли обжалваното определение да бъде отменено, а решението на първоинстанционния съд в частта за разноските да бъде изменено като се откаже присъждането на адвокатско възнаграждение, а при евентуалност възнаграждението да бъде намалено значително.

Ответникът по частната жалба Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, БУЛСТАТ 177492004, процесуален представител на А.Т.Д., е подалo отговор, с който оспорва частната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното определение – потвърдено.

1

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК:

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството пред СРС е образувано по предявен от А.Т.Д. срещу “Кредирект” ЕООД иск за установяване нищожността на договор за паричен заем № 1069426 от 08.05.2024 г., а в условията на евентуалност за обявяване на клаузата на чл. 18 от договора за кредит № 1069426/08.05.2024 г. за нищожна..

С решение № 2293//07.02.2026 г. е уважен главният иск за установяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1069426/08.05.2024 г.

Съобразно изхода на спора, СРС е осъдил ответника “Кредирект” ЕООД, ЕИК 207024290, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“,БУЛСТАТ 177492004, възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА в размер на 245,42 евро.

В срока за обжалване на решението ответникът е подал молба по чл. 248 ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските, като по сходни на изложените и в частната жалба доводи, ответникът е искал решението да бъде отменено в частта на присъдените по чл. 38 ЗА разноски или при евентуалност да се намали размерът на присъденото адвокатско възнаграждение.

За да постанови обжалваното определение. СРС е приел, че е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Приел е също, че намеса във вътрешните отношения между страните по договора за правна защита и отказ за присъждане на възнаграждение за реално положен квалифициран труд, въпреки положителния за представляваната страна изход от делото, би довел до нарушаване на общия принцип за разпределяне на отговорността за разноските по чл. 78, ал. 1 ГПК и би довел до неоснователно обогатяване на страната в процеса, за която изхода на делото е бил неблагоприятен.

За уважаване на искане за присъждане на разноски за осъществена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА е достатъчно по делото да са налице доказателства за постигнато съгласие за предоставяне на безвъзмездна правна помощ по конкретното производство /да липсват данни за уговорен размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, респ. да е изявена воля от страната и процесуалния й представител, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна/.

В настоящия случай съдът намира, че по делото не са събрани категорични 2 доказателства за уговорена между страните безплатна правна помощ по гр. д. № 15212/2025 г. на СРС, 32 състав. Представеният договор за правна защита и съдействие /л. 67 от делото пред СРС/ действително включва уговорка за предоставяне на правната помощ безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, но като основание и предмет на договора е посочено: „правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова молба във връзка със сключени договори за кредит и връщане на изначално платеното при липса на правно основание или обявяване на отделни клаузи за нищожни, включително и образуване на изпълнително дело“. От служебна справка по делата, съхранявани в електронен вид в ЕИСС, се установява че идентичен договор за правна защита и съдействие, със същото основание и предмет и отново без посочена дата, е приложен и по гр. д. № 52418/2025 г. по описа на СРС. Посоченото производство е образувано по предявен иск от А.Т.Д. срещу „ВИВА КРЕДИТ“ АД за нищожността на договор за потребителски кредит № ********, евентуално за нищожност на клаузи от договора /като решението по гр. д. № 52418/2025 г. на СРС е влязло в сила и вече е присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА и издаден изпълнителен лист, въз основа на същия договор за правна защита и съдействие/.

Договорът за правна помощ следва да съдържа информация за делото, по което ще се осъществи процесуалното представителство. От изложените по-горе обстоятелства, съдът намира, че не се установява кое дело, по кой договор за кредит, сключен с кой кредитодател, касае представеният договор за правна защита и съдействие на л. 67 от делото пред СРС.

Напротив, при така посоченото основание и предмет договорът може да бъде използван многократно по множество съдебни и изпълнителни производства. Като в тази насока и посоченото по-горе гр. д. № 52418/2025 г. по описа на СРС, по което вече е бил представен договор за правна защита и съдействие с идентично съдържание.

Не се установява при условията на пълно и главно доказване, че представеният договор за правна защита и съдействие касае настоящото производство, респ. че касае проц. представителство по иска за нищожност на договор за потребителски кредит № 1069426/08.05.2024 г. Следва да се посочи и, че предмет на договора за правна защита и съдействие не е предявяването на иск за нищожност на договор за кредит, а единствено искове за връщане на платени без основание суми и за нищожност на отделни клаузи по договора. Оттук, приложеният по делото договор за уговорена безплатна правна помощ не доказва постигнато между ищеца и процесуалния представител съгласие за предоставяне на безвъзмездна правна помощ по конкретното производство /гр. д. № 15212/2025 г. по описа на СРС/, поради което на процесуалния представител на ищеца не следва да се присъжда възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Ето защо, обжалваното определение е неправилно, като същото следва да бъде отменено, а първоинстанционното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, доколкото претенцията на ищеца за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА се явява неоснователна.

Предвид изложените съображения, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 16880 от 04.05.2026 г. по гр. д. № 15212/2025 г. по описа на СРС, 32 състав, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 2293 от 07.02.2026 г. по гр. д. № 15212/2025 г. по описа на СРС, 32 състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ решение № 2293 от 07.02.2026 г. по гр. д.

№ 15212/2025 г. по описа на СРС, 32 състав, в частта, с която “Кредирект” ЕООД, ЕИК 207024290, е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“,БУЛСТАТ 177492004, адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро, на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗА.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4