Решение № 173 от 20.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Бургас, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Радослава Н. Маждракова при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600494 по описа за 2023 година С присъда 21 от 06.02.2023 год. по НОХД № 4843/22 год. Районен съд - Бургас признал М. В. Л. за виновен в това, че: на 6 юни 2021 г. в гр. Бургас, в условията на домашно насилие, причинил лека телесна повреда на С. П. К. и на основание чл. 131 ал.1 т. 5а, вр. чл. 130 ал.1 вр. чл. 58а ал.1 НК го осъдил на четири месеца лишаване от свобода; на 18.06.2021 год. в гр. Бургас, в условията съвкупност с предходно деяние и домашно насилие, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, на С. П. К. и на основание чл. 131 ал.1 т.

5а, вр. чл. 130 ал.2 вр. чл. 58а ал.1 НК го осъдил на четири месеца лишаване от свобода; на 24 юни 2021 година, в условията на съвкупност и домашно насилие, се заканил на С. П. К. против нейната личност и на основание чл. 144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 23 ал.1 и вр. чл. 58а ал.1 НК го осъдил на осем месеца лишаване 1 от свобода.

На основание чл. 23 ал.1 НК наложил на Л. общо наказание осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 НК отложил изпълнение на наказанието за срок от три години и седем месеца.

На основание чл. 67 ал.3 НК наложил пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година.

В тежест на осъдения са присъдени разноските по делото.

Против присъдата жалба е подал частният обвинител С. К. и подсъдимият Л..

К. изразява несъгласието си с акта на съда относно отлагане изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ на основание чл. 66 НК.

Те са изразили позицията си за ефективно изтърпяване на наложеното наказание, като по този начин според тях, ще бъдат постигнати целите на наказанието. Извършените от него деяние и обществена опасност не съответстват на наказателните последици по делото. Наказанието следва да има и превантивен ефект върху останалите членове на обществото ни.

Л. изразява несъгласие с присъдата, като оспорва частично наложеното му наказание „пробация“. Поради икономически причини той е принуден да работи в чужбина, което е единствен източник на доходи и постановяването на такава мярка би го ограничило във възможността да се труди и издържа.

Предстои му да замине за Испания и само постановеното допълнително наказание го ограничава в тази възможност. Това е свързано и с възможностите му към детето му. Условното осъждане и определянето на изпитателен срок са достатъчна гаранция за постигане целите на наказанието.

Пробацията се явява прекомерна мярка на въздействие, поради което отправят искането си за отмяната и.

Пред настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие.

Прокурорът изрази мнение за неоснователност на жалбите, а присъдата като правилна, законосъобразна и справедлива да се потвърди.

Наличието на пробационна мярка е гаранция за постигане генералната цел на наказанието.

Частното обвинение и процесуалния представител не присъстваха на 2 заседанието. В писмен вид те потвърждават позицията си и желанието делото да се разгледа в тяхно отсъствие.

Защитата поддържа жалбата и основанията в нея и изрази несъгласие с приложението на материалния закон. Наказанието „лишаване от свобода“, отложено за изтърпяване, са строга мярка на престъпното поведение и ще бъдат постигнати целите на наказанието. Постановената пробация ще ограничи Л. от възможността да работи в чужбина и грижи за детето, за което упражняването на родителските права са възложени на майката.

Подсъдимият Л. подкрепи доводите на защитника. Изрази съжаление за стореното. Допълнителното наказание ще го ограничи да работи в чужбина, което е единствена за него възможност, която упражнява с години.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата и мотивите, независимо от основанията, посочени от жалбоподателите и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Производството пред Районния съд протекло по реда на глава ХХVІІ чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът приложил точно и пълно правилата на процесуалния закон при провеждането на съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция. Подсъдимият Л. признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразил съгласие да не се събират доказателства за тях. В мотивите на присъдата съдът приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Районния съд подробно е описал установената по делото фактическа обстановка.

Подсъдимият и пострадалата живеели на семейни начала в гр. Бургас до месец юни 2021 година. Били родители на момче - Д., роден на ****** година. От предходен брак С. К. имала три деца. Между страните по делото в годините назад често възниквали скандали, някои от които прераствали и във физическа разправа.

Към юни 2021 година двамата работели във фурна в гр. Бургас, 3

*******. На 6 юни след работа се прибрали в дома си в гр. Бургас, к-с ***** бл. ***. Л. започнал да нанася удари по тялото на К., която успяла да се отскубне и напуснала дома заедно със сина си Д.. Прегледана в болница и установено, че имала пукнат четвърти пръст, който бил шиниран. Това обстоятелство е установено и от назначена по делото експертиза. В резултат на увреждането К. е имала ограничение в движението на ръката, отоци и хематоми.

На 21 юни 2021 година на работното им място от сутринта подсъдимият се отнасял агресивно към К., като я обиждал и заплашвал с физическо насилие. Към края на работното време, около 18 ч. в момент на попълване на документи от пострадалата, подсъдимият се ядосал на отговора на жената, че не е приключила работа и няма да си тръгва. Л. нанесъл няколко удара по тялото в областта на бъбреците. Техен колега се опитал да възпре подсъдимия. За насилието К. сигнализирала полицията. Л. бил уволнен от работа, а от насилието пострадалата получила болки и страдания.

На 24 юни 2021 година пострадалата се уговорила с най големия си син Г. да вземе брат си Д. от градина и по късно да се срещнат. След 18 ч. К. посетила кафене в к-с „Зорница“ гр. Бургас, а малко по късно пристигнал и подсъдимият. Разговаряли, при което Л. искал да вземе сина си и посети майка си, на което К. настояла да го върне по късно. Заплашил пострадалата с физическа разправа, ако не ги придружи. Между тях се разгорял спор, а малко по късно пристигнали и Г. К. с брат си Д.. Големият син се възпротивил на подсъдимия в намеренията му, при което Л. заплашил пострадалата и се заканил с убийство. При настоятелната позиция на Г., Л. напуснал мястото и оставил децата и майка им.

В аналитичната си дейност първостепенният съд правилно оценил наличната доказателствена съвкупност. Изложените в обвинителния акт обстоятелства се подкрепят от събраните по делото доказателства и самопризнанието на подсъдимия напълно съответства на тях. Показанията на свидетелите в съчетание с тези на пострадалата и другите доказателства, както и позицията на подсъдимия в разпоредително заседание и изразеното желание делото да се разгледа по съкратена съдебна процедура по глава 27, чл. 371 т.2 НПК, разкриват обстоятелствата на извършените от Л. престъпления. В обвинителния акт подробно са описани фактическите 4 обстоятелства на извършените от подсъдимия престъпления, за които декларирал че признава фактите по тях и изразил желание да не се събират други доказателства.

Законът правилно е приложен и обективно установеното поведение на Л. е квалифицирано като престъпления по чл. 1 31 ал.1 т.5а вр. чл. 130 ал.1, по чл. 131 ал.1 т.5а вр. чл. 130 ал.2 и по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 НК. Правилно са изведени и формулирани дисподитивите на обвинението. Независимо, че са свързани с личността на едно лице като пострадал, основано на закона е отделянето на деянията с оглед на крайния настъпил резултат – причинените телесни увреждания на К.. Неправилно би било кумулирането на тази престъпна дейност с оглед на настъпилия по тежък резултат за здравето на К..

Системността се е изразила в настъпването на различни съставомерни резултати. Към момента на извършване на всяко едно от престъпните посегателства, подсъдимият и пострадалата са били във фактическо съжителство – чл. 93 т.31 НК и правилен и основан на закона е извода за квалифициращия признак – деянието е извършено в условията на домашно насилие. Л. и К. са живеели в едно домакинство и отглеждали общото им дете, споделяли дори едно работно помещение и фирма. Налице е системност в престъпното отношение на дееца към живущата на съпружески начала жена.

В дълъг период от време агресията на съпруга към майката на детето е била не само словесна и психическа, но често прерастваща във физическо насилие.

Предхождащото отношение на подсъдимия към К., извън престъпната съвкупност, е установена. Едва с ескалацията на поведението и отношението на подсъдимия и отказа на К. да продължи да живее в тези обстоятелства, се е достигнало до нейно активно поведение за защита на правата и лична неприкосновеност, чрез ангажиране на полицията в конкретно възникнали обстоятелства и действия на Л.. Съставомерното поведение на подсъдимия – три деяния на насилие, се е проявило в рамките на един месец през 2021 година в гр. Бургас и изпълват изискването за системност – ТР 3 от 15.02.1971 год. по н.д. 32/70г на ОСНК, за да е налице деяние, извършено в условията на домашно насилие.

При индивидуализиране на наказателната репресия съдът е наложил наказание по всяко едно от обвиненията, редуцирано през нормата на чл. 58а ал.1 НК. Правилен и основан на фактическите констатации е изводът, че не са налице основания за прилагането на по лека наказуемост през нормата на 5 чл. 55 НК.

Спорът между страните, намерил израз в жалбите против присъдата, е наказанието. Пострадалата – частен обвинител,оспорва прилагането на чл. 66 НК и искат лишаването от свобода да бъде реализирано ефективно. Защитата обратно – изразяват съгласието си с вида и размера на този вид наказание, оспорват приложението на чл. 67 НК, чрез който е постановено в изпитателния срок да бъде приложена пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година.

За приложението на чл. 66 НК. Към момента на извършване на процесните деяния, Л. не е *****. Освен това формално основание за прилагането на тази привилегия, той се е разделил с К. и вече не живеят съвместно. Преместил се е в друг град и това състояние продължава. По делото няма данни за последващо негативно поведение против К.. Той е баща на общото им дете и следва да полага грижи за отглеждането, издръжката му и възпитанието. Настоящата инстанция не намери основания за ревизиране на този извод – прилагането на чл. 66 НК. Първостепенният съд е определил максимален изпитателен срок, който е юридическа гаранция за бъдещи неправомерни действия. Успоредно с това, ефективно изтърпяване на наказанието би увредило, затруднило и самата К., която ще бъде поставена в по неблагоприятни условия за издръжка и отглеждане на детето им. В тази част на наказателната репресия, настоящият съд достигна до извод, че следва присъдата да се потвърди.

За приложението на чл. 67 ал.3 НК. След като установил наличието на материалните предпоставки за приложението на тази норма, първата инстанция е достигнала до извод за наложителност на такава мярка. В срока на изпълнението и, подсъдимият ще има възможност „да осъзнае какво е сторил на пострадалата и оцени поведението си“. Постановил продължителност на пробационната мярка една година.

Защитата оспорва прилагането на чл. 67 ал.3 НК. Л. живее в Б. и трудно си намира работа. Затова от години работи в чужбина по няколко месеца, което се явява е източник на доходи. Изпълнението на мярката би го лишила от тази възможност.