Решение № 238 от 06.03.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Бургас, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20232100502068 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от В. В. В., ЕГН ********** и А. В. В., ЕГН **********, първата действаща със съгласието, а втората чрез своята майка и законен представител Т. Ж. С., с постоянен адрес:

***, чрез пълномощник адв. Красимир Русев срещу Решение № 2169/25.10.2023 г. по гр.д. №1479/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е изменил размера на присъдената с решение по гр. д. № 3706/2017 г. на РС-Бургас издръжка, дължима от бащата В. В. С., ЕГН ********** в полза на детето В. В. В., ЕГН **********, като я е намалил от 460 лв. на 300 лв. месечно, както и издръжката в полза на детето А. В. В., ЕГН ********** като я е намалил от 460 лв. на 250 лв. месечно, считано от депозиране на исковата молба в съда – 13.03.2023 г., с падеж десето число на месеца, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката на основание чл. 150 от СК. С решението двете деца, представлявани от своята майка са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 960 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че актът на първоинстанционния съд е неправилен и необоснован. Излага се, че съдът не е обсъдил конкретно посочени доказателства за точно определени обстоятелства, които били от съществено значение за спора, а именно нуждите на непълнолетните деца; високите инфлационни процеси; възможността на техния баща да изплаща издръжка.

Съдът е допуснал неравно третиране по отношение на двете непълнолетни деца, доколкото възрастовата им разлика била незначителна и не 1 обосновавала различен размер на издръжка. Не съществувала необходимост от особени грижи за детето В., за да се приеме, че размера на нейната издръжка следвало да бъде в по-висок размер от този за издръжка на другото непълнолетно дете А.. Съдът не е съобразил и че размерът на минималната работна заплата ще бъде увеличен в началото на новата календарна 2024г. на 933лв., което означавало минималният размер издръжка за едно дете да бъде равен на 233.25лв., поради което размерът издръжка, определен за едното дете е крайно занижен. Неправилно съдът е приел, че бащата престира труд за минимална работна заплата, доколкото същият работел в областта на корабоплаването без трудов договор и без да декларира доходите си, но реализирал високи по размер доходи, обстоятелство, което се установявало от банковите извлечения по делото. Неправилно районният съд отказал да уважи доказателственото искане за задължаване на ОДМВР - гр. Бургас и граничните служби да представят информация относно датите на излизане на ищеца от страната и продължителността им, с които щяло да се установи, че същият все още пътува извън страната и престира своята работна сила и към момента като „моряк“. Не било отчетено, че бащата притежавал МПС ***, както и недвижим имот в гр. Варна, по отношение на който била заличена ипотеката, въпреки твърдените от него ниски доходи. Сочи се, че не е налице причина, поради която бащата да не може да заема тази длъжност при друг работодател-осигурител, както и да полага труд по друг трудов договор.

Твърди се, че съдът отказал да задължи бащата да представи доказателства за прекратяване на трудовото му правоотношение за длъжност „моряк“, доходите от което е послужило за определяне на първоначалните издръжки.

Поради това, следвало да се приеме, че и към момента бащата престирал труд като моряк в сивия сектор, но прикривал правоотношението си под сключен трудов договор на минимална работна заплата с българско търговско дружество. Обобщава, че с оглед възрастта на децата и техните нараснали нужди първоначалната издръжка на децата не следвало да бъде намалявана.

Евентуално, предвид съществуващата обществено-икономическа ситуация, се моли размерът на издръжката да бъде определен на 320 лв. по отношение на всяко едно от ненавършилите пълнолетие деца. Ангажирани са нови писмени доказателства. Заявени са доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В.

В. С., чрез процесуалния му представител адв. Светозар Арнаудов, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата като се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, а съдът е обсъдил целият събран по делото доказателствен материал. Сочи се, че възрастовата разлика между двете деца е почти седем години, което обуславя и различен размер на издръжка, съобразно различните нужди на двете деца. Твърди се, че цитираното от въззивниците увеличение на работната заплата за 2024г. към момента на постановяване на първоинстанционното решение е бъдещо несигурно събитие, което няма как да бъде съобразено от съда. Изтъква се, че дори и да се приеме, че съдът е следвало да съобрази това обстоятелство, то определените размери са отново над минимума. По отношение на притежаваното от бащата МПС се твърди, че същото не е на значителна стойност предвид годината на производството и техническото му състояние, а за жилището се сочи, че то е и единственото му такова. За неоснователни се сочат твърденията на въззивниците, че въззиваемият следвало да си намери по-високо заплатена работа, че след като същият не представил в първоинстанционното производство доказателство за 2 прекратяване на трудовото си правоотношение като моряк, то следвало да се приеме, че продължавал да престира труд като такъв и съответно това обосновавало по-високи доходи. Взема се становище по представените към въззивната жалба писмени доказателства. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноските, сторени пред въззивната инстанция.

Съдът при извършената проверка по реда на чл. 267 от ГПК констатира, че подадената въззивна жалба е редовна и допустима – същата е подадена в законоустановения срок от лица, имащи правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по искова молба, подадена от В. В. С. против В. В. В. и А. В. В., първата действаща със съгласието, а втората чрез своята майка и законен представител Т. Ж. С., с искане за изменение на първоначално определените с Решение №1040/17.07.2017г. по гр.д. №3706/2017г. по описа на БРС издръжки на двете деца, като същите бъдат намалени, както следва: за детето В. да бъде определена такава в размер на 220лв. месечно, а за детето А. в размер на 200лв месечно. Изложени са твърдения, че е налице съществено изменение на обстоятелствата, при които първоначалната издръжка е била определена, тъй като към момента на постигане на одобреното от съда споразумение ищецът е осъществявал трудова дейност като моряк международно плаване, съответно получавал високи доходи. От 2020г. ищецът вече не осъществявал тази трудова дейност, устроил се да живее и работи в България, като към момента работел във фирма, където получавал минимална работна заплата. С постигнатото между страните споразумение от 2017г. издръжката за децата била определена да се изменя автоматично в размера на действащата към съответната година минимална работна заплата за страната, което предвид непрекъснатото увеличаване на последната и намаляне доходите на ищеца правело непосилно изпълнението на това задължение. Това се установявало и от обстоятелството, че срещу ищеца било образувано изпълнително дело, както и била подадена жалба за извършването на проверка във връзка с неплащането на издръжка.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от В. В. В. и А. В. В., първата действаща със съгласието, а втората чрез своята майка и законен представител Т. Ж. С., с който се оспорва да е налице промяна във възможностите на ищеца. Твърди се, че и понастоящем същият престира своята работна сила в областта на корабоплаването без трудов договор.

Изложени са твърдения, че от определяне на първоначалния размер на издръжката /приблизително 6 години/ нуждите на двете деца са се увеличили, което обуславя и увеличения размер на издръжката ежегодно. По същество се моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

При постановяване на обжалвания съдебен акт районният съд е приел за установено твърдяното от ищеца изменение на обстоятелствата, настъпило след първоначалното определяне на издръжката на децата, което да обуслови намаляване на размера на издръжката. В същото време е посочил, че така предложения от бащата размер на издръжката за двете деца не е съобразен с нуждите на децата, поради което е намалил същите до размера от 300лв. за детето В. В. и 250лв. за детето А. В..

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и 3 становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, а и това се установява от представените по делото писмени доказателства, че В. В. В. и А. В. В. са дъщери на ответника от съвместния му брак с майката Т. Ж. С.. С Решение №1040/17.07.2017г. по гр.д. №3706/2017г. на РС Бургас бракът между родителите е прекратен, като бащата е осъден да заплаща на двете деца месечна издръжка в размер на по една минимална работна заплата, която към момента на решението е била в размер на 460лв.

Не е спорно между страните, а и се потвърждава от изготвения по делото социален доклад от ДСП гр. Бургас, че след развода двете деца живеят при майка си и тя е тази, която полага непосредствените грижи за тях. Децата рядко имат физически контакти с бащата.

Във връзка с неплатени издръжки от бащата от страна на майката е подаден сигнал с вх. №18183/25.11.2022г. до Районна прокуратура Бургас.

Образувано е изпълнително дело №20228040400740 по описа на ЧСИ Делян Николов, рег. №804, с район на действия БОС, като със споразумение от 29.05.2023г. между бащата и двете деца, представлявани от майката задълженията за издръжки по изпълнителното дело, възлизащи в размер на 33 771лв. са погасени изцяло, което се потвърждава и от вносна бележка от 30.05.2023г. за превод на сумата от 33 800лв.

От представения социален доклад на ДСП Бургас се установява, че двете деца са ученички, съответно в 10-ти и 3-ти клас и не посещават извънкласни форми на занятия.

Видно от представения трудов договор №24/10.02.2023г. майката заема длъжността „технически сътрудник“ в „Арена глас“ ЕООД и получава месечно възнаграждение в размер на 780лв. От представеното от ДСП Бургас удостоверение се установява, че същата получава помощи на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД в размер на 110лв. месечно за двете деца.

От страна на бащата, в подкрепа на твърденията му, изложени в исковата молба, е представен трудов договор №41/19.12.2022г., от който е видно, че същият полага труд на длъжност „монтажник“ в „Уотър Технолъжди“ ЕООД, считано от 19.12.2022г. с основно месечно трудово възнаграждение 710лв. Изискана е справка от НАП, от която се установява, че за него няма данни за подавани годишни данъчни декларации, няма данни за изплащани на лицето суми от фирми по ЗДДФЛ и същият се осигурява от работодател „Уотър Технолъжди“ ЕООД, считано от 12.2022г. По делото е постъпило писмо от „Промар“ ООД – Варна, от което става ясно, че дружеството действа като посредник по наемане на моряци от чуждестранни корабособственици, но В. С. не е наеман по трудови или граждански договори. Същият е самоосигуряващо се лице.

От показанията на св. С. /съпруга на ищеца/ се установява, че до края на 2020г. ищецът изплащал редовно издръжката на децата си, но оттогава, по време на пандемията, имал финансови затруднения, поради което и започнал да изплаща издръжката със закъснения. След тези затруднения срещу ищецът било образувано изпълнително дело, като за покриване на задълженията по него свидетелката се наложило в края на 2022г. да продаде имот на баща си, за което средствата били преведени на нея. По делото е представено извлечение от банкова сметка на свидетелката, от което е видна наличността на същата в периода от 20.02.2023-08.06.2023г. – 40 000лв.Според 4 свидетелката двамата с ответника пътуват извън страната, като пътуванията са във връзка с претърпяна от нея операция в И..