Решение № 93 от 19.04.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Габрово, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Димова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №

20214200100467 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на адв. И. И. – С. от Габровска адвокатска колегия, като пълномощник на малолетния Б. С. К. от гр. С., упълномощена от Г.

М. Б. и С. К. Х., действащи в качеството си на родители и законни представители на малолетния Б. К. против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.

П. и К. К.ов. Иска се да бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, следствие на причинени вреди при настъпило пътно транспортно произшествие в общ размер на 72 100,97 лв., от които 60 000,00 лв. – главница, обезщетение за неимуществени вреди и 12 100,97 лв. – мораторна лихва, изчислена от датата на увреждането 07.12.2019 г. до 01.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 02.12.2021 г. /депозиране на настоящата искова молба/- до окончателното изплащане на вземането. Към момента на последното съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, ищецът е непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Г. М. Б., като в това му качество е упълномощил и процесуалния си представител.

В исковата молба ищецът твърди, че на 07.12.2019 г., около 20,05 ч., в гр. Б., обл. В., на кръстовището между ул. „В.“ и ул. „К.“ е настъпило ПТП, при което като пешеходец е пострадал малолетния ищец Б. К.. Получил е телесни повреди, изразяващи се: във фрактура супракондилика феморис синистра. Проведено е лечение, чрез мануална репозиция под рентгенов контрол и гипсова имобилизация за срок от 45 дни. Счупването е довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, за срок на обездвижване около 45 дни и срок на придвижване с помощни средства около 2-3 месеца, при нормално притичане на оздравителния процес. Останалите увреждания довели до болка и страдание.

В следствие на ПТП и получените при него травми, изразяващи се в трайно затруднение на движението на левия долен крайник и множеството мекотъканни увреждания, детето е изпитало силни по интензитет и с голяма продължителност физически болки и страдания. Дълго време след това бил на легло, поради фрактурата и множеството контузии по тялото. Не можел да се обслужва самостоятелно и изпитвал силни болки.

1

Чувствал постоянна тревожност и недостиг на въздух, събуждал се през нощта и не можел да заспи, сънувал кошмари от преживяното. Чувствал постоянна слабост и обърканост. Не излизал навън. След изтичане на възстановителния период продължил да изпитва болки, неудобство и затруднение в ежедневието си, като не е възстановен напълно и към настоящия момент. Осъществяването на ежедневните нужди от битов и хигиенен характер представлявало изключителна трудност за него. Променен бил начина му на живот – не можел да ходи на топка с приятели и съученици както преди. Случилото се нанесло отражение на крехката детска психика. Станал напрегнат и тревожен. Изпитвал страх да излиза сам на улицата и да участва в игрите с приятелите си, свързани със скачане, бягане, клякане, характерни за дете на неговата възраст.

Уврежданията довели до силни болки и страдания и невъзможност за самостоятелно обслужване за период от около четири месеца. За бъдеще при рязка промяна на времето или висока влажност ще има неприятни усещания до явна болка в мястото на счупването.

Към момента на ПТП-то, ищецът е бил на десет години. Фрактурата на долния ляв крайник е точно в зоната на нарастване и пролиферация на костната тъкан, което обуславя морфологични, физиологични и структурни неблагоприятни промени на мястото на счупването, като се отчита продължаващия активен растеж на пострадалото дете.

Виновен за възникването на ПТП-то е водача на лекия автомобил марка „О.“, модел „А.“, с рег. № **, С. Л. С.. По случая е образувано досъдебно производство № 666/07.12.2019 г. по описа на РУ -Б. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Лекият автомобил е застрахован при ответника и е с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/02/119003276217, валидна до 27.11.2020 г. Сочи, че е спазена процедурата по чл. 380 от КЗ.

Претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000,00 лв., от които 55 000,00 лв. – за получена средна телесна повреда и 5 000,00 лв.за получените леки телесни повреди.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение на начина на настъпване на ПТП. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че доказателствата на които се позовава ищеца нямат доказателствена стойност в настоящия процес. Единственото доказателство, което е ангажирано от ищеца е Констативния протокол за ПТП, който не се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно. Счита, че без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Оспорват механизма на пътнотранспортното произшествие. Оспорват да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърдят, че събитието е случайно за водача на МПС, като за него е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.

Оспорват, че е налице само вина у водача на посочения лек автомобил. Твърдят, че ищецът в значителна степен сам е завишил риска от собственото си увреждане като е нарушил нормативно –установените правила за движение на пешеходци. Ищецът е нарушил правилата по ЗДвП, като е предприел внезапно пресичане на пътното платно, в тъмната част на деня и при лоши метеорологични условия. Пешеходецът е пресичал пътното платно без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на пътно платно не е съобразил 2 разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение. Така се е поставил в опасност и поведението му е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Претендират съпричиняване поне в степен 90 %.

Оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, като поведението му е в пряка причинно –следствена връзка с настъпилото ПТП. Оспорва предявения иск по размер, като счита претендираната сума за силно завишена и не отговоря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди.

Оспорва и акцесорния иск за законна лихва в размер на сумата от 12 100,97 лв., предвид твърденията за съпричиняване и основателността по размер на главния иск. Моли да се отхвърли исковата претенция изцяло като неоснователна и недоказана, евентуално моли да се намали претендираното обезщетение. Претендира разноски и прави доказателствени искания. Прави искане за спиране на настоящото производство до приключване на наказателното производство срещу извършителя на ПТП-то С. Л. С., на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

Фактите, които не се нуждаят от доказване - съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, с рег. № ** по сила на застрахователна полица № BG/02/119003276217, валидна до 27.11.2020 г., което обуславя пасивната легитимация по предявения иск. Наличие на влязла в сила присъда № 260000 от 27.04.2023 г., с която подсъдимия С. Л. С. е признат за виновен, за това, че на 07.12.2019 г. в гр. Б., при управление на лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, с рег. № **, негова собственост е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Б. С. К., изразяващо се в счупване на лява бедрена кост в далечния край и деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основани чл. 343,, ал. 3, б.“а“, вр. чл.

343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54 го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, на основание чл. 66 от НК. Лишил го е от правото да управлява МПС за срок от три месеца.

Осъдил е С. Л. С. на разноски. Присъдата е влязла в сила на 29.01.2024 г. и според чл. 300 ГПК се ползва със задължителна за гражданския съд сила по отношение на авторство, противоправност и вина на дееца.

Фактите от значение за делото са: извършеното пътно транспортно произшествие от С. Л. С. с МПС, застраховано при ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, неговата вина, има ли съпричиняване от страна на пострадалото лице, довело до настъпването на претърпените от него неимуществени вреди. При настъпилия удар ищецът е получил травматични увреждания.

Видно от приложеното по делото НОХД № 17/2021 г. по описа на Районен съд – гр.

Б. и ВНОХД № 746/2023 г. по описа на Окръжен съд – В. срещу виновния водач С. Л. С. е било повдигнато обвинение от РП- В. и е постановена осъдителна присъда.

Пострадал при произшествието е Б. С. К.. Веднага, който е бил откаран в ЦСМП филиал Б., видно от фиш за спешна медицинска помощ от 07.12.2019 г. Детето е било закарано в Плевен, поради болки в крака, където е била извършена рентгенография на ляво бедро и лява тазобедрена става. Издаден е лист за преглед № 041806 от 07.12.2019 г., в който е отразено, че е извършена гипсова имобилизация. На 09.12.2019 г. е постъпил в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен.

В резултат на произшествието Б. К. е получил следните травми: „Фрактура супракондилика феморис синистра“, видно от епикриза издадена от Клиниката по ортопедия 3 и травматология на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - Плевен. В лечебното заведение на 10.12.2019 г. е извършена мануална репозиция под рентгенов контрол. Гипсова имобилизация. Препоръчан е режим и медицинско лечение: отбременяващ режим и придвижване с помощни средства без натоварване на ляв крайник; гипсова имобилизация за срок от 45 дни; консултация с хирург след 1 седмица; контролен преглед при ортопедтравматолог на 7-ия и 14-я дни. От амбулаторен лист № 000046 от 27.01.2020 г. и № 000071 от 10.02.2020 г. е видно, че е свалена гипсовата имобилизация и е назначена рехабилитация в домашни условия, предвижване с помощни средства.

От заключението на съдебно -медицинската експертиза на в.л. д-р Я. К., се установява, че на 07.12.2019 г., Б. К. е получил счупване в долния край на лявата бедрена кост, разместване на фрагментите под ъгъл. Има данни за травма в поясната област, която обаче не е описана в медицинската документация. Счупването е довело до трайно затруднение на движенето на левия долен крайник за срок около три месеца. Според вещото лице по механизъм, получените увреждания отговорят да са причинени при възникналото ПТП, при движение на пешеходеца К. по пешеходната пътека отдясно-наляво пред автомобила /спрямо посоката на движение на автомобила/ и удар с лявата предна част на пострадалия, над коляното. Удареният крак е бил опорен в крачка напред в момента на удара. Счупването на лявата бедрена кост е резултат от директен удар от автомобила, найвероятно с предната броня. Проведено е т.нар. „консервативно лечение“, с обездвижване с гипсова имобилизация на левия крак, без операция, под анестезия. Обездвижването с гипс е било за 45-50 дни, след което гипсът е свален и е продължило с раздвижване на крайника, предвижване с помощни средства /патерици/ без натоварване на крайника, за срок от три месеца. След този срок е продължило възстановяването до пълна функционалност на крайника. Общият лечебно-възстановителен период е три месеца, като и след този срок има постепенно подобрение до пълен обем на подвижност на крайника. Ищецът е възстановен от получените телесни увреждания- счупването на лявата бедрена кост. Зарастването на костта е „субоптимално“, но с лек пространствен/анатомичен костен дефект. Това не повлиява дължината и формата на крайника, което се приема за добър изход от лечението. Функцията на крайника е възстановена в нормален обем към момента. Има остатъчни явления след травмата – поява на болка в коляното и зоната на счупване, при физическо натоварване и болка при промяна на времето, които са често срещани последици от такъв вид травма. Те могат да продължат години. Предвид детската възраст на ищеца е възможно те да отшумят.