Определение № 25145 от 10.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25145 гр. София, 10.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20251110142213 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на П. Ц. Й., с ЕГН **********, с адрес по чл. 51 от ГПК: *******************, срещу „*********************, с ЕИК ************, с адрес на управление гр. ******************************** и „*******************, с ЕИК ************, с адрес на управление *****************************************, бизнес сграда "ТАО", ет. 6, представлявано от ************* и ************, чрез адв.

***********, с адрес за връчване на съобщения: ********************.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „******************* е подал отговор на исковата молба, с който признава предявения иск и моли съдът да постанови решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК. Ответникът излага становище, че вземанията, предмет на издадените изпълнителни основания и изпълнителното производство, са погасени по давност, но поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото и претендира разноски по чл. 78, ал. 2 ГПК.

Ответникът „********************* не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната, а производството – прекратено, в частта, с която се иска ответниците „******************** и/или „******************* да бъдат осъдени да извършат правни и фактически действия по „изчистване на кредитното досие“ на ищцата в ЦКР, като подадат информация, че ищцата не дължи заведените от тях в ЦКР суми, заличат подаваната ежемесечна информация и преустановят подаването на информация за погасено по давност вземане. Така формулираното искане не въвежда годен предмет на осъдителен иск. Осъдителният иск предполага твърдение за съществуване на изискуемо притезателно субективно право на ищеца спрямо ответника, на което съответства насрещно гражданскоправно задължение за определено действие, бездействие или даване. В случая от изложените твърдения не се извежда такова притезателно право на ищцата спрямо ответниците, което да бъде 1 реализирано по общия исков ред чрез осъждането им да подават, заличават или преустановяват подаването на информация към Централния кредитен регистър. Подаването, актуализирането и коригирането на информация в Централния кредитен регистър е предмет на специална нормативна уредба – Наредба № 22 на БНБ от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър. Тази уредба установява специален ред и публичноправни задължения във връзка с подаването и коригирането на данни към ЦКР, но не създава в полза на кредитополучателя самостоятелно гражданскоправно притезание, което да бъде предмет на осъдителен иск срещу кредитора или цесионера за „изчистване“ на кредитното досие по съдебен ред. При твърдения за неверни или неточни данни ищецът разполага със съответните специални средства за защита по приложимата нормативна уредба, както и с възможност да търси защита чрез установяване на недължимостта на вземането или чрез други предвидени от закона искове при наличие на техните предпоставки, но не и с общ осъдителен иск за задължаване на ответниците да извършат корекция или заличаване на информация в ЦКР. Ето защо предявеният в тази част иск е процесуално недопустим, поради което исковата молба следва да бъде върната в тази част, а производството – прекратено.

Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на спора, поради което следва да бъдат приети.

Направените от ищцата доказателствени искания следва да бъдат уважени.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на П. Ц. Й. в частта, с която е предявен иск за осъждане на „********************, с ЕИК ************, и/или „*******************, с ЕИК ************, да извършат правни и фактически действия по „изчистване на кредитното досие“ на ищцата в Централния кредитен регистър, като подадат информация, че ищцата не дължи заведените от тях в ЦКР суми, заличат подаваната ежемесечна информация и преустановят за в бъдеще подаването на информация за вземане, което ищцата твърди, че е погасено по давност.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 42213/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав, в тази част.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.10.2026 г. от 14:50 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или друго доброволно извънсъдебно уреждане на спора.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищцата с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба документи.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответниците „********************* и 2

„******************* в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят по делото намиращите се у тях документи, както следва:копие от изпълнителен лист от 14.01.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 53415/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав; документи, удостоверяващи основанието, въз основа на което в ЦКР е вписано задължение на ищцата в общ размер на 12 120 лева, включително за сумата над 2540,47 лева до сумата от 9751 лева; договор за цесия, приложение към договор за цесия или друг документ, удостоверяващ твърдяното придобиване на процесното вземане от „*******************; документи, удостоверяващи подаваната към ЦКР информация относно процесното вземане и актуалния му статус.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответниците, че при неизпълнение на задължението по чл. 190 ГПК съдът може да приеме за доказани на основание чл. 161 ГПК фактите, които се удостоверяват от непредставените документи, а именно: съдържанието на изпълнителния лист от 14.01.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 53415/2009 г. по описа на СРС, 30 състав; обстоятелствата относно предприетите изпълнителни действия, датата на последното валидно изпълнително действие и прекратяването на изпълнителното производство; обстоятелствата относно наличието или липсата на изпълнително основание за сумата над 2540,47 лева до сумата от 9751 лева, отразена в ЦКР; както и обстоятелствата относно основанието и актуалния статус на подадената към ЦКР информация за процесното вземане.

ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863, с район на действие Софийски градски съд, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото заверено копие от изпълнително дело № 20108630400407 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предявен е от П. Ц. Й. срещу „********************* и „******************* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата не дължи сумите по изпълнителен лист от 14.01.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 53415/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав, а именно: сумата от 829,89 лева – главница, сумата от 142,67 лева – законна лихва за периода от 30.11.2009 г. до 29.07.2011 г., сумата от 119,41 лева – наказателна/мораторна лихва, както и разноски в размер на 225 лева, поради погасяване на вземанията по давност. В исковата молба се излагат и твърдения за отразено в ЦКР задължение в общ размер на 12 120 лева, включително сума от 9751 лева, за която ищцата твърди, че не разполага с данни да е издаден изпълнителен лист и да е водено гражданско дело.

Ищцата твърди, че на 25.07.2006 г. е сключила договор за потребителски кредит с „********************* за сумата от 6200 лева, със срок за погасяване до 25.07.2011 г.

Твърди, че по заявление на банката е образувано ч. гр. д. № 53415/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав, по което е издаден изпълнителен лист от 14.01.2010 г. за претендираните суми. Ищцата поддържа, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20108630400407 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863, по 3 което последното валидно изпълнително действие е налагане на запор, осъществено на 07.01.2013 г. Твърди, че с постановление от 15.08.2018 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като постановлението е влязло в сила на 30.08.2018 г. Ищцата твърди, че след прекратяването на изпълнителното производство са изтекли повече от пет години, през които ответниците не са предприели валидни действия за събиране на вземането, нито са настъпили факти, които да спират или прекъсват погасителната давност. Поддържа, че вземането е погасено по давност, поради което не дължи претендираните суми. Ищцата излага още, че от справка в ЦКР към БНБ от 02.05.2019 г. е установила, че спрямо нея е отразена информация за активни и лоши кредити по вземания от

„*********************, съответно от негов цесионер

„*******************, като поддържа, че не е била уведомена за твърдяна цесия и че ответниците не са се свързвали с нея след 2013 г. за събиране на процесното вземане.

Ответникът „******************* в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който признава предявения иск. Ответникът изрично заявява, че вземанията, произтичащи от заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 53415/2009 г. по описа на СРС, за събирането на които е образувано изп. д. № 407/2010 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова, са погасени по давност. Ответникът моли съдът да постанови решение при признание на иска по чл. 237 ГПК, но поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищцата на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Евентуално прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищцата е да докаже удостоверено в изпълнително основание притезателно право, чийто титуляр е ответникът, както и наличие на правопогасителен факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното основание.

В доказателствена тежест на ответниците е да докажат твърденията си, че са титуляри на вземането, предмет на изпълнителното производство, включително валидното придобиване на вземането по силата на договор за цесия, както и твърдените от тях факти, обуславящи прекъсване или спиране на погасителната давност.

ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че между ищцата и ответника „******************* обстоятелството, че вземанията по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 53415/2009 г. по описа на СРС, за събирането на които е било образувано изпълнително дело № 20108630400407 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, са погасени по давност.

На основание чл. 154 ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже фактите, на които основава своите искания, възражения и доводи.

УКАЗВА на страните най-късно в първото съдебно заседание да изразят становище 4 по доклада и доказателствените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им указва, че при непредставяне на доказателства и непосочване на доказателствени искания в този срок губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспорят истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочат и представят доказателства във връзка с направените от ответника оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се явят в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.