Решение № 1535 от 29.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1535 гр. Варна, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20233100100545 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от „У.Б.“ АД, ЕИК *********, гр. С. срещу И. Г., К. Г. и Т. Г., обективно кумулативно съединени искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на договори за покупко – продажби от 21.02.2020г., обективирани в НА № **, том **, рег. № ****, дело № ***/****г., с които И. Г. и К. Г. са прехвърлили на Т. Г. правото на собственост върху следните недвижими имоти:

1./ апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ул.“Р.П.“ № 8 с идентификатор № **************** по КККР, одобрени със Заповед № **-**-**/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на втори етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор ************* по тази кадастрална карта, със застроена площ от 65, 60 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня с трапезария, дневна, спалня, баня – тоалет и две тераси, при съседи: на същия етаж: № *************.1.5, под обекта: № *************.1.36, № *************.1.35 и над обекта: № *************.1.10, ведно с изба № 6 с площ от 3, 27 кв.м., както и 0, 0310 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж или общо 79, 21 кв.м., заедно с 12, 34 кв.м. от поземления имот, в който е построена сградата;

2./ апартамент № 25, находящ се в гр. Варна, ул.“Д.И.“ № 21 с идентификатор № *************.1.25 по КККР, одобрени със Заповед № **-**-**/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се във вх. Б, на пети етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор № ************* по тази кадастрална карта, със застроена площ от 117, 10 кв.м., състоящ се от дневна зона с кухненски бокс, две спални, две помещения „баня – тоалет“, перално помещение и две тераси, при съседи: на същия етаж: *************.1.12, *************.1.26, под обекта: *************.1.22 и над обекта: *************.1.28, ведно с изба № 25 с площ от 2, 25 кв.м., както и 1, 51 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с 1, 56 идеални части от поземления имот, в който е построена сградата и гараж, находящ се в гр. Варна, ул.“Д.И.“ № 21 с идентификатор № 1

*************.1.56 по КККР, одобрени със Заповед № **-**-**/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се във вх. А, Б, В, на етаж – 1, при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: *************.1.50, *************.1.48, *************.1.49, *************.1.54 и *************.1.51, а по документ за собственост паркомясто № 10, представляващо 1/25 идеална част от подземен гараж с идентификатор № *************.1.56, разположен на сутеренен етаж в сграда с идентификатор № *************.1 в гр. Варна, ул.“Д.И.“ № 21, вх. „А,Б,В“, ет. – 1, целият с обща застроена площ от 1 044, 15 кв.м., целият състоящ се от 25 броя паркоместа и рампа, както и 0, 44 % идеални части от общите части на сградата , припадащи се на всяко паркомясто, заедно с 1/112 идеална част от поземления имот, в който сградата е построена;

Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата молба, ищецът „У.Б.“ АД обосновава качеството си на кредитор на И. Г. и К. Г. със вземания произтичащи от договор за банков револвиращ кредит с фиксирани аванси № 713/13.01.2016г. и 7 броя анекси към него, договор за стандартен кредит за оборотни средства № 556/16.04.2015г. и два анекса към него и договор за банков револвиращ кредит № 787/28.06.2016г. и шест анекса към него, по които кредитополучател е „Г.Е.“ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявани от И. Г., по които ответниците са солидарни длъжници.

Вземанията на банката са обявени за предсрочно изискуеми и поради непогасяването им в срок, банката се е снабдила с изпълнителни листове в заповедни производства по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, след което е пристъпила към принудително изпълнение.

Съдът по несъстоятелността на обявения в несъстоятелност кредитополучател е одобрил списъка на приетите вземания, измежду които и тези, произтичащи от посочените договори. Твърди се, че солидарните длъжници са се разпоредили с притежаваните от тях недвижими имоти, придобити в режим на СИО с възмездни сделки в полза на тяхната дъщеря след възникване на вземанията.

Поддържа се, че атакуваните възмездни сделки представляват действия, с които И. Г. и К. Г. са намалили имуществото си, възпрепятствайки „У.Б.“ АД да насочи изпълнението върху недвижимите имоти и да се удовлетвори от стойността им. Знанието за увреждане се предполага, на осн. чл. 135, ал. 2 ЗЗД, доколкото приобретател по сделките е дъщеря на солидарните длъжниците.

С оглед изложеното се настоява за прогласяване относителната недействителност на договорите за покупко-продажба и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответниците И. Г. и К. Г. признават, че имат качество на длъжници на банката по посочените правоотношения.

Оспорват осъществяването на останалите предпоставки на предявените искове, увреждащите действия и знание у приобретателя, че солидарните длъжници са намалили имуществото си във вреда на кредитора.

По конкретно се излага, че прехвърлените имоти са били ипотекирани от ипотекарните длъжници И. Г. и К. Г. в полза на „ОББ“ АД за обезпечаване на вземания на банката по договори за банкови кредити. Получената продажна цена е послужила за погасяване на част от вземанията на този кредитор. Дори и имотите да не бяха продадени, то банката – ищец не би могла да се удовлетвори от стойността им, тъй като „У.Б.“ АД не е привилигирован кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека върху тях.

Третото лице – приобретател по сделката е дъщеря на солидарните длъжници. Т. Г. е живяла в чужбина, считано от 01.09.2015г., когато е била на 15 – годишна възраст, вкл. и към настоящия момент. Същата не е била известена от родителите си относно сключването на договорите за кредит с банката – ищец и поетите с тях задължения, поради което въведената презумпция за знание, следва да се счита оборена.

2

С оглед изложеното се настоява за отхвърляне на предявените искове Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предпоставките на чл. 135, ал.1 ЗЗД за уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца са: установяване качеството кредитор на ищеца, т.е. възникнало към момента на сключване на увреждащата сделка вземане на ищеца към ответника; увреждане - действие, целящо препятстване на осъществяване на вземането;

Знанието за увреждане се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД.

Кредиторовото качество на ищеца „У.Б.“ АД спрямо И. Г. и К. Г., е факт, който посочените ответници признават с отговора на исковата молба. Този факт съдът приема за доказан и от представените писмени доказателства, установяващи, че И. Г. и К. Г. са солидарни длъжници по следните договори: договор за банков револвиращ кредит с фиксирани аванси № 713/13.01.2016г., 7 броя анекси, сключени в периода от 09.01.2017г. до 27.05.2019г., за които вземания кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист в производството по ч.гр.д. № ****/****г. на Районен съд - Варна след обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми, договор за стандартен кредит за оборотни средства № 566/16.04.2015г., 3 броя анекси към него, за вземанията по който банката се е снабдила с изпълнителен лист в производството по ч.гр.д. № 282/2020г. на ВРС и договор за банков револвиращ кредит № 787/28.06.2016г. и 6 броя анекси към него.

Кредитополучател по всички договори е “Г.Е.” ЕООД /в несъстоятелност/, производството по което е открито с решение № 343/10.06.2020г., постановено по т.д. № 57/2020г. на Окръжен съд - Варна.

Вземанията на кредитора „У.Б.“ АД са приети и включени в списъка по чл. 685, ал. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност на “Г.Е.” ЕООД /в несъстоятелност/, който списък е одобрен с акт на съда по несъстоятелността от 20.10.2021г.

След възникване вземанията на банката, произтичащи от посочените правоотношения, на 21.02.2020г. с договор за покупко-продажба, сключен в изискуемата от закона форма на нотариален акт, И. Г. и К. Г. са прехвърлили притежаваното от тях право на собственост върху два апартамента и едно паркомясто в полза на тяхната дъщеря Т. Г., запазвайки си заедно и поотделно, безсрочно и безвъзмездно правото на ползване върху тях.

Имотът, предмет на възмездната сделка, представляващ апартамент № 25, находящ се в гр. Варна, ул.“Д.И.“ № 21, ведно с паркомясто № 10, разположен в сутерена на сградата, е бил ипотекиран в полза на “С.” ЕАД за обезпечаване вземанията на банката по договор за (револвиращ) банков кредит „Европодкрепа 2“ с възможност за финансиране от ЕИБ № ***********/********г., дължими от търговско дружество “Г.” ЕООД, представлявано от К.

Г., в качеството му на кредитополучател.

Другият самостоятелен обект, предмет на атакуваната сделка, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ул.”Р.П.” № 8, ет. 2, е бил ипотекиран в полза на кредитора “С.” ЕАД за обезпечаване вземанията на банката, произтичащи от договор за (револвиращ) банков кредит /кредитна линия/ “Малки и средни предприятия” № *********/13.02.2013г., по който кредитополучател е “Г.” ЕООД.

Страните по атакуваната сделка са уговорили, че продажната цена на имотите в размер на 217 000 евро ще бъде преведена от купувача по сметка на “ОББ” АД, съгласно условията на постигнато споразумение от 18.02.2020г. към договор за (револвиращ) банков кредит /кредитна линия/ “Малки и средни предприятия” № *********/13.02.2013г., договор за (револвиращ) банков кредит европодкрепа 2 с възможност за финансиране от ЕИБ № ***********/********г. и договор за (револвиращ) банков кредит /кредитна линия/ “Малки и средни предприятия” № **********/28.02.2014г. и анексите към тях, което плащане ще се 3 счита за доброволна частична погасителна вноска, извършена от ипотекарните длъжници по договорите от 13.02.2013г. и от 16.08.2013г.

След като купувачът Т. Г. е изпълнил поетите с възмездния договор задължения, превеждайки на банката продажната цена, осигурена със заемни средства, ипотеките върху самостоятелните обекти, предмет на атакувания договор, са заличени по молба на кредитора.

Увреждането на банката в качеството й на кредитор като елемент от фактическия състав на иска е налице, тъй като с атакуваното продажба И. Г. и К. Г. са намалили имуществото си – с извършеното отчуждаване на имоти от патримониума на длъжниците, имуществото, служещо за обезпечение на кредитора, е намалено, поради което разпоредителното действие уврежда кредитора.

В случая е ирелевантно дали ищецът „У.Б.“ АД е могъл да се удовлетвори от имотите, предмет на разпоредителната сделка преди и след другия кредитор, чиито вземания са обезпечени с ипотека върху тях, защото цялото имущество на длъжниците служи за обезпечение на кредитора.

По отношение на знанието за увреждането, прехвърлителите И. Г. и К. Г. и приобретателят Т. Г. по атакувания договор са майка, баща и дъщеря, следователно знанието за увреждането се предполага, съобразно чл. 135, ал. 2 ЗЗД.

За оборване на презумпцията са ангажирани писмени и гласни доказателства. От писмените се установява, че на 13.02.2023г. Т. Г. е сключила договор за наем на апартамент срещу заплащане на наемна цена. Твърденията й, че към момента на сключване на договорите, по които родителите й са солидарни длъжници, тя е учила и пребивавала в чужбина, не са оспорени от банката.

Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на В.М. и И. К., установяват следните релевантни за делото факти: Т. Г., която към 2015г. е учила във Великобритания, не е запозната с дейността на дружествата, които родителите й представляват, както и с източните на финансиране, които са си осигурили за развИ.е на търговската си дейност търговия със зърно, така, както г-н М. не би запознал своите деца.