Решение № 1492 от 09.12.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1492 гр. Пловдив , 09.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Христина А. Борисова

Георги Р. Гетов като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20205330205634 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Джи Ем Интернешънъл“ ООД, ЕИК:

204308652, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***я П.И.Й., ЕГН: *** против Наказателно постановление № 522571F544044/07.07.2020 г., издадено от М.К.Л. – *** (****) - ****, с което на основание чл. 179, ал. 1, предл. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение, като твърди да са налице многобройни смекчаващи обстоятелства – закъснението да е от 1 един, деецът да няма други нарушения, за отчетния период да е нямало деклариран ДДС за внасяне, а причината за забавата при изпълнение на задължението да е технически срив. Моли наказателното постановление да бъда отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от ***я П.Й., която поддържа жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от главен *** С.П., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище да не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, нарушението да е категорично установено от събраните доказателства, а в наказателното постановление да са направени надлежно описание и законосъобразна правна квалификация на деянието. Моли наказателното 1 постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Джи Ем Интернешънъл“ ООД, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 27.08.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 01.09.2020 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят „Джи Ем Интернешънъл“ ООД бил регистрирано по ЗДДС лице.

На 17.03.2020 г. дружеството жалбоподател подало в ТД на НАП – Пловдив справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период месец февруари 2020 г. (01.02.2020 г. - 29.02.2020 г.), която постъпила с вх. № 16004252076/17.03.2020 г.

На същата дата и след като постъпила справката-декларация свид. В. Б.

Н. – ***, извършила служебна проверка, при която установила, че жалбоподателят „Джи Ем Интернешънъл“ ООД като регистрирано по ЗДДС лице не е подал справка-декларация по чл. 125 ал. 1 от ЗДДС за данъчен период 01.02.2020 г. - 29.02.2020 г. в предвидения за това срок до 16.03.2020 г. включително.

За това деяние на 15.04.2020 г. свид. Н. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № F544044 против „Джи Ем Интернешънъл“ ООД в присъствието на свидетел и на П.И.Й. - *** на дружеството жалбоподател, на която бил връчен препис от акта срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. В. Б. Н.. От тях се установяват датата на извършената проверка - 17.03.2020 г., както и установените в хода 2 обстоятелства - неподадена справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС от дружеството жалбоподател за данъчен период месец февруари 2020 г.

Свидетелката изяснява, че срокът за подаването на справката-декларация в конкретния случай е бил до 16.03.2020 г. включително. Установява се още от свидетелските показания и датата, на която жалбоподателят фактически е подал процесната справка-декларация, а именно на 17.03.2020 г. Показанията на свид. Н. се ценят от съда като последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересован свидетел. Те се подкрепят от писмените доказателства по делото, които служат за тяхната проверка. По тези съображения настоящият съдебен състав изцяло даде вяра на показанията на свид. Н..

От справка-декларация за ДДС с вх. № 16004252076/17.03.2020 г. (лист 7 от делото) се установява, че същата е подадена от жалбоподателя „Джи Ем Интернешънъл“ ООД, че съдържа информация за данъчен период месец 02.2020 г., както и че датата на подаване на справката-декларация е 17.03.2020 г.

От Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че жалбоподателят „Джи Ем Интернешънъл“ ООД като регистрирано по ЗДДС лице не е подал в ТД на НАП - Пловдив в срок до 16.03.2020 г. включително справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период 01.02.2020 г.

- 29.02.2020 г. Срокът за подаването ѝ е нормативно определен с разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и е до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Следователно за данъчен период м. февруари 2020 г. справката-декларация заедно с отчетните регистри е трябвало да бъдат подадени от данъчнозадължените лица до 14.03.2020 г., но тъй като 14 и 15 март са били неприсъствени дни, то срокът е бил до 16.03.2020 г. включително. С изтичането на този срок нарушението е било довършено, като датата на извършването му представлява първия ден, следващ изтичането на срока.

Кой е този ден обаче не е посочено нито в АУАН, нито в наказателното постановление. Датата 17.03.2020 г. е описана в обстоятелствената част и на двата административни акта, но като дата, на която е подадена справкатадекларация, т.е. дата на отстраняване на нарушението, и дата, на която е извършена проверката – дата на неговото установяване. Макар да е възможно, както е станало в процесния случай, то няма задължение тези три дати винаги да съвпадат. Поради това единствено с посочването на датата на установяване и на отстраняване на нарушението не може да се приеме автоматично за изпълнено изискването и за описване на датата на неговото извършване.

3

От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е подал справката-декларация за данъчен период м. февруари 2020 г. в 10:22 часа на 17.03.2020 г., за което му действие било автоматично генерирано уведомление за приемане на СД и отчетните регистри. Същото е прието като писмено доказателство и приложено на лист 8 от делото. При тези факти се налага извод, че нарушението е било извършено от обективна страна.

Независимо от това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, тъй като с него е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за деяние, което представлява маловажен случай на административно нарушение. Съгласно задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. Тъй като в настоящия случай съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, то наказателното постановление следва да бъде отменено поради издаването му в противоречие със закона.

На първо място настоящият съдебен състав намира за необходимо изрично да посочи, че категорично не се споделя становището при формални нарушения a priori да е изключена възможността за приложение на правилата за маловажен случай. Трайна и последователна е практиката на касационната инстанция, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не разграничава административните нарушения на формални и резултатни, поради което всеки случай подлежи на конкретна преценка – така изрично Решение № 1834 от 21.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1516/2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 552 от 15.03.2016 г. по к.а.н.д.

№ 3357/2015 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 946 от 23.04.2013 г. по к.а.н.д. № 896/2013 г. на Административен съд – Пловдив. Следва да се посочи, че законодателят е предвидил възможност формални престъпления да се квалифицират като маловажен случай, т.е. противоправни деяния с много по-висока степен на обществена опасност от административните нарушения, което е допълнителен аргумент, че тази възможност не е изключена по отношение на формалните административни нарушения. Изричното предвиждане на възможността престъплението да се квалифицира като маловажен случай в съответна разпоредба от Особената част на Наказателния кодекс не означава, че липсата на изричен такъв текст и в разпоредбата, описваща състава на административното нарушение, изключва приложението на чл.28 ЗАНН. Касае се за различна законодателна техника. Дори и при резултатните административни нарушения липсва изрично предвиждане в кои случаи деянието може да съставлява маловажен случай, което идва да покаже, че правилата за маловажност са принципно приложими всякога, щом изрично не е предвидено нещо различно. Да се приеме противното, би означавало, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е мълчаливо отменена и е практически неприложима. Несъстоятелна е и тезата, 4 че използването на понятието „последици“ в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима на основание чл. 11 ЗАНН, обуславя извод за неприложимост на правилата за маловажния случай при формалните нарушения. Макар при последните да не е необходимо настъпването на някакъв съставомерен резултат, това не означава, че в обективната действителност не настъпва никаква промяна при осъществяване на деянието. Разликата с резултатните нарушения е, че тук единствената съставомерна промяна е осъществяването на самото деяние, в който смисъл е и правната доктрина. Понятието „вредни последици“, употребено в НК, е по-широко от понятието „вреди“. В обхвата на „вредните последици“ се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици и такива, които нямат имуществен характер – така изрично Решение № 1756 от 14.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1528/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Отделно от това, преценката за маловажен случай се прави не само „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици“, но и „с оглед на други смекчаващи обстоятелства“. Граматическото тълкуване на употребения съюз „или“ недвусмислено показва, че преценката може да се прави с оглед само на вредните последици или на смекчаващите обстоятелства. В настоящото производство съдът констатира множество смекчаващи обстоятелства, понижаващи конкретната степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Несъстоятелен е и доводът, че приложението на правилата за маловажен случай може да се изключи a priori само по съображения за обществената значимост на дадена категория обществени отношения, които се защитават със съответния състав на административно нарушение. Повишената обществена значимост на защитавания обект следва да намери отражение във вида и размера на предвиденото наказание за този вид нарушения. Съдът не би могъл да „дописва“ нормативни актове, при това като създава допълнителни ограничения за правните субекти и да изключва изначално приложението на чл. 28 ЗАНН за даден вид административни нарушения, след като законодателят не е сторил това. По тези съображения настоящият съдебен състав не споделя становището за невъзможност за квалифициране на формалните административни нарушения за маловажни.