Решение № 106 от 22.07.2021, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 207/2021
- Вид
- Решение № 106
- Подписан
- 22.07.2021
- В сила
- 22.07.2021
- Състав
- Румен Петров Лазаров, Доротея Симеонова Цонева, Иван Найденов Радковски
Цитирани разпоредби
- чл.170, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.170,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.20,ал.4 и ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 и ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.20,ал.4 и ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55,ал.1,т.1 · Наказателен кодекс
- чл.287 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.335,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 106 гр. Плевен , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Румен П. Лазаров
Иван Н. Радковски
Доротея С. Цонева в присъствието на прокурора Георги Лефтеров Лазаров (ОП-Плевен) като разгледа докладваното от Доротея С. Цонева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214400600207 по описа за 2021 година и въз основа данните по делото и Закона, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда на гл.ХХI от НПК.
Образувано е по жалба от К. Т. В., подадена чрез защитника му адв.Н.Х. против присъда № 52 от 05.06.2020г., постановена по нохд № 2384/2019г. по описа на РС-Плевен.
С обжалвания съдебен акт подсъдимия К. Т. В. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.170, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.4 и ал.1 от НК и осъден при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК на лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален строг режим. Има произнасяне по направените по делото разноски.
Недоволен от присъдата е останал подс.К.В., който в срока по чл.319, ал.1 от НПК е подал жалба, с която предявява искане да се отмени атакувания съдебен акт и да се постанови присъда, с която да бъде признат за невиновен по обвинението и да бъде оправдан. Сочи се, че присъдата е неправилна, тъй като е необоснована на доказателствата по делото и деянието е несъставомерно по чл.170,ал.2 от НК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа с доводите посочени в нея.
Представителят на ОП-Плевен счита жалбата за неоснователна. Пледира присъдата да бъде потвърдена.
1
Плевенският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на постановената присъда във връзка с направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледан по същество е частично основателна, но по различни от наведените в нея доводи..
Настоящото въззивно производство се явява трето по ред, след като с решение от №53 от 25.03.2021г., постановено по кнд № 1016/2020г. на ВКС , постановената по внохд № 550/2020г. по описа на ОС-Плевен присъда е била отменена и делото върнато за ново разглеждане на ОС-Плевен и след като с решение № 194 от 07.11.2019 г., постановено по внохд №728/2019г. на ОС-Плевен постановената от РС-Плевен присъда е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в разглеждане и решаване на делото от незаконен състав. Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че е налице хипотезата на чл.335,ал.3 от НПК и независимо дали са допуснати съществени процесуални нарушения, въззивния съд следва да реши делото по същество.
Събраните по делото доказателства установяват следните фактически обстоятелства:
Свидетелите Б.Х., Ж.Г. и подсъдимите М.М. и К.В. живеели в гр.Роман и поддържали приятелски отношения. В продължение на 1 година и два месеца, до лятото на 2017 г. свид.
Б.Х. живеел на семейни начала със свид. В.И.Й.. Двамата са биологични родители на малолетно дете на име Л., като свидетелят Х. не я бил припознавал по законов ред. През лятото на 2017 г. свид. Х. и Й. се разделили и тя заживяла на семейни начала в обитаваната от нея къща в с. ***, обл. Плевен заедно със свид. В.К.Т.. Двамата съжителствали с майката на Й. – свид. К.А.И., бебето на Й. от свидетеля Х. – Л. и племенника на Й. – свид.
Вечерта на 02.08.2017г. срещу 03.08.2017 г. свидетелят Х. употребил значително количество алкохол, като вследствие на алкохолното опиянение, в съзнанието му започнали да се формират мисли за отмъщение спрямо свидетелката Й., и настоящия й мъж – свидетелят Т..
Х. същият решил заедно със свои приятели – свидетеля Ж.Г. и подсъдимите М.М. и К.В., да отидат до дома на свидетелката Й., за да се конфронтират с нея и свидетеля Т.. В изпъленение на замисленото, около 00:25 часа на 03.08.2017 г. Х. отишъл заедно с Г. до дома на съседа си – свид. М. Т. И. от гр. Роман и му казал, че иска да отиде до гр.Плевен, за да си свърши някаква работа и има нужда някой да го закара. Х. предложил на И. да закара него и още няколко човека с личния му лек автомобил марка „Хонда Сивик“, рег. № СА 0373 ХТ и му обещал 50 лева за услугата. И. се съгласил и всички се отправили към паркирания автомобил. На мястато пристигнали и подсъдимите М.М. и К.В.. След това подсъдимите М. и В., свидетелите Х., Г. и И., се качили в автомобила и тръгнали.
Междувременно И. забелязал, че М., В., Х. и Г. били пияни. Когато наближили гр. Плевен, 2
Х. казал на И., че трябва да отидат до с. ***. Около 03:00 часа всички пристигнали в селото, като Х. давал напътствия на И. накъде да кара. След това Х. помолил И. да спре колата и да я паркира, тъй като били пристигнали на нужното място. И. не спрял непосредствено до къщата на Й., а малко встрани от нея и останал да чака вътре и не разбрал какви били действителните намерения на подсъдимите М. и В. и свидетелите Х. и Г.. Подсъдимият В. и свидетелите Х. и Г. излезли от автомобила, а подсъдимият М. бил заспал и останал в автомобила. След като излезли от автомобила, Х., Г. и подс. В. се насочили към дома на свид. Й., находящ се на адрес *** в с. ***. Х. отишъл до входната врата на къщата, започнал да я удря, като накрая я разбил и влязъл, заедно с подсъдимия В. и свидетеля Г..
Свидетелите Х. и Г. влезли в стаята, където спели Й., дъщеря й Л. и Т. и нанесли побой на Т.. Подсъдимият К.В. останал в коридора на къщата, като пазел никой да не влезе или излезе от къщата. Очевидци на случилото се станали майката и племенникът на Й. – свид. К. И.а и свид.М.М.. М. успял да излезе от къщата и да потърси помощ от баща си, който живеел в съседната къща – свидетеля В. И. Й.. През това време подсъдимият В. и свидетелите Х. и Г. излезли от къщата, върнали се до автомобила на свидетеля И. и си тръгнали.
Свидетелката Й. подала сигнал на телефон 112 и на място пристигнали служители на МВР – свидетелят П.К. и мл.автоконтрольора И. И., които разбрали какво е станало от свидетелите Й., И.а и Т. и извикали екип на спешна помощ.
По-късно същия ден Началникът на Полицейския участък гр.Тръстеник – свидетелят П.М., също посетил къщата на адрес *** в с. ***, обл.Плевен, обитавана от В.И.Й., разговарял със свидетелите Й., И.а и Т. и след като разбрал какво се е случило и кои лица са влизали през нощта в къщата, сигнализирал РУП на МВР -гр.Роман и тръгнал натам.
По-късно през деня свидетелят П.М. в РУ-гр.Роман снел сведения от подсъдимия В. и свидетелите Х. и Г., които признали обстоятелството, че през нощта са разбили вратата на къщата в с.*** и са влезли в нея, като са нанесли побой на свидетеля Т.. Свидетелят П.М. не взел сведения от подсъдимия М., тъй като последният бил много пиян и спял на дивана.
От изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на пострадалия В.К.Т. е видно че на същия е причинена контузна рана на горна устна, няма рентгенови данни за счупвания, и описаната рана е довела до болки и страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето. Според вещото лице увреждането може да се получи по начин и време, както се съобщава – удари с ръце, юмруци по лицето.
Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателства: обясненията на подсъдимите М. и В., показанията на свидетелите В.К. Т., В.И.Й., К.А.И., В. И. Й., М.М.М., П.И.К., М. Т. И. и П.П.М., от показанията на свидетеля Б. М. Хр., от показанията на свидетеля Ж. Г. Г.. От показанията на свидетеля Б.Х. е видно, че в продължение на 1 година и два месеца до лятото на 2017 г. живеел на семейни начала с В.И.Й., от показанията на свидетелите Х. и Й. е видно, че двамата са биологични родители на малолетно дете на име Л., както и че Х. не я 3 бил припознал по законов ред. От показанията им е видно също така, че през лятото на 2017 г. двамата се разделили и Й. заживяла на семейни начала в обитаваната от нея къща в с. ***, обл. Плевен със свид. В. Т.. От показанията на свидетелите Й. и Т. е видно, че двамата съжителствали с майката на свидетелката Й., бебето на Й. от свидетеля Х. – Л. и племенника на Й.. От показанията на свидетеля Х. е видно, че вечерта на 02.08.2017г. срещу 03.08.2017 г.след като употребил значително количество алкохол решил да отмъсти на Й. и мъжът с когото съжителствала – свид. Т.. От обясненията на подсъдимите М. и В., както и от показанията на свидетелите Х. и Г. е видно, че всички те решили да отидат до дома на свидетелката Й., за да се конфронтират с нея и свидетеля Т. и за да реализират намисленото от Х. отмъщение. От показанията на свидетелите Х., Г. и И. е видно, че около 00:25 часа на 03.08.2017 г. Х. и Г. отишли до дома на свид. М. И. в гр. Роман, Х. го помолил да го закара до гр.Плевен, заедно с подс.В., подс.М. и свед. Г., като му обещал да му плати 50 лв., че И. се съгласил и всички се отправили с личния му автомобила за гр.Плевен. От показанията на свидетеля И. е мивдо също и че подсъдимите М. и В., и свидетелите Х. и Г. били пияни, както и че когато наближили град Плевен, свидетелят Х. му казал, че няма нужда да ходят до града, а трябва да отидат до с. ***, което се намира в близост. От показанията на свидетелите Х., Г. и И. около 03:00 часа всички пристигнали в селото и след указанията давани от Х. пристигнали пред дома на свид.Й.. От показанията на свидетелите е видно и че И. не е разбрал какви са действителните намерения на М., В., Х. и Г.. Свидетеля И. установявя, че той останал да чака в колата, а подсъдимият В. и свидетелите Х. и Г. излезли от автомобила. От показанията на свидетелите Й., И.а и Т. е видно, че живеели в къща, находяща се на адрес *** в село ***, че Х. отишъл до входната врата на къщата, започнал да я удря, като накрая я разбил и влязъл, заедно с подсъдимия В. и свидетеля Г.. От показанията на свидетелите Х. и Г. се установява, че те двамата влезли в стаята, където спели Й., дъщеря й и Т. и нанесли побой на Т.. От обясненията на подсъдимия В. и от показанията на свидетелите Х. и Г. се установява, че подсъдимият К.В. останал в коридора на къщата и пазел никой да не влезе или излезе от къщата, за да потърси помощ. В тази насока са и показанията на свидетелите Й., И.а, Т. и М.. От обясненията на подсъдимия В. и показанията на свидетелите Х. и Г. се установява, че след като нанесли побой на Т., същите излезли от къщата, качили се в колата и се прибрали в гр.Роман. От показанията на свидетелката Й. се установява, че тя подала сигнал на телефон 112 и на място пристигнали служители на МВР, които разбрали какво е станало и извикали екип на спешна помощ. В тази насока са и показанията на свидетеля П.К.. От показанията на свидетеля П.М. се установява, че същият заема длъжността Началникът на Полицейския участък в гр.Тръстеник и на 3.08.2017г. посетил къщата на адрес *** в с. ***, обл.Плевен, обитавана от В.И.Й., разговарял със свидетелите Й., И.а и Т. и след като разбрал какво се е случило и кои лица са влизали през нощта в къщата, сигнализирал РУ- Роман и тръгнал натам. Според показанията на свидетеля М., дадени по същото дело на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, по-късно през деня в РУ-гр.Роман той снел сведения от подсъдимия В. и свидетелите Х. и Г., които признали обстоятелството, че през нощта са 4 разбили вратата на къщата в с.*** и са влезли в нея, като са нанесли побой на свидетеля Т..
Според показанията на свидетеля М. същият не е взел сведения от подсъдимия М., тъй като последният бил много пиян и спял на дивана. Свидетелите Й., И.а, Т. и М. са категорични, че свидетелите Х. и Г. са разбили входната врата на къщата, че подс.В. също е бил с тях и е стоял в коридора, като не е допускал никой да излиза или влиза в къщата, че без тяхно съгласие са влезли през нощта вътре в къщата, като свидетелите Г. и Х. са нанесли побой на свидетеля Т.. Показанията на посочените свидетили напъло кореспондират със заключението по изготвената по по делото СМЕ, установяваща характера и механизма на причинените увреждания на свидетеля Т., както и с приобщения по делото протокол от 27.01.2020г. по НОХД № 147/2020г. на ПлРС от който е видно, че на 27.01.2020г. съдът е одобрил постигнатото между РП – Плевен и защитника на подс.Ж.Г. и подс.Ж.Г. споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което Г. е признат за винонев за това, че на 03.08.2017г. около 03:00 часа в с. ***, обл. Плевен, в съучастие като съизвършител с Б. М. Хр. като съизвършител и подбудител, М. М. М. като съизвършител и К. Т. В. като помагач, влязъл в чуждо жилище - къща на адрес *** в с.***, обл. Плевен, обитавана от В.И.Й., като употребил за това сила изразяваща се в разбиване на входната врата, като деянието е извършено нощем и от повече от две лица - престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 1 НК., за което му е наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК лишаване от свобода за срок от 3 месеца, при първоначален общ режим.
Разпечатката съдържа 33 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e2110d8-c628-4c46-b87d-d7238db64229