Решение № 1343 от 04.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1343 гр. Варна, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20243100502071 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, против Решение № 130/04.06.2024 г., постановено по гр.д. № 680/2023 г. по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на „ЗАД Армеец“ АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ следните суми, представляващи регресни вземания: сумата от 7 635,74 лева за заплатено застрахователно обезщетение за увредено МПС; сумата от 262,20 лева заплатено обезщетение за репатриране на МПС; сумата от 10,00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.10.2022 г. до изплащане на главницата; сумата от 2 403,12 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 7 907,94 лева за периода 30.10.2019 г. до 27.10.2022 г.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, изразяваща се в неправилно приложение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Първото оплакване на жалбоподателя е, че било налице „случайно деяние", което изключва виновното поведение на служителите на ответника, респ. и отговорността на ответника. Излага, че произшествието е било причинено от внезапно излязло пред автомобила диво животно, поради което се касаело за непреодолимо и непредотвратимо събитие, което било изключителна причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие и увреждането на лекия автомобил. Второто оплакване е, че по делото не било установено по безспорен начин – чрез пълно и главно доказване, че предпазната ограда – мрежа е била в неизправност или нарушена. Произшествието, в резултат на което е увреден лекия автомобил, било станало в непосредствена близост до премостващо препятствие на път А2 – селскостопански път. Следователно животното, което се е появило на пътното платно на магистралата, би могло да влезе на пътя именно от такова или др. подобно място. Излага подробно какви са нормативните изисквания за 1 обезопасяване на автомагистралата в близост до подобни съоръжения. В този смисъл счита, че е без правно значение дали е имало или не предпазна мрежа в участъка. Още по-вече, че наличието на такава не може да се приема като абсолютна пречка за появата на животни на пътното платно. Поддържа, че по безспорен начин е доказано, че Агенция „Пътна инфраструктура" е изпълнила изцяло задълженията си по чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата като са извършени необходимите работи за обезопасяване на движението на автомобилите по пътя при спазване на разпоредбите на ЗДвП.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД е подала отговор, с който моли жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като решението на ВРС било правилно, законосъобразно и справедливо.

Счита, че „случайно деяние", като изключващо отговорността на ответника, наред с крайната необходимост и неизбежната отбрана са институти на наказателното право, но не и на гражданското, респективно облигационното по смисъла на чл. 45 - 49 от ЗЗД. Случайно деяние в облигационните правоотношения между правните субекти не било приложимо.

Относно второто оплакване в жалбата излага какви били задълженията на ответника по поддръжка и сигнализация на пътя. Счита за установено по делото, че пътнотранспортното произшествие е настъпило поради необезопасен (вероятно не достатъчно ограден) пътен участък от АМ „Хемус", което било довело до възможността дивото животно чакал да премине огражденията, ако такива е имало, и да се озове на пътното платно, което необезопасяване се дължало на противоправно и виновно бездействие на служителите на ответника Агенция „Пътна инфраструктура" или оправомощено от нея трето лице. Твърди, че на км. 378 + 900 м., както и в близост до него няма селскостопански път, който да минава под магистралата. Оспорва твърдението на ответника, че не било доказано наличие или липса на предпазна ограда и нейното състояние – според Протокола за ПТИ и според свидетелските показания на водача имало данни за състоянието на оградата, която била разрушена и с дупки.

Представено е и становище от „Автомагистрали – Черно Море" АД в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника, в което се подкрепя депозираната от Агенция „Пътна инфраструктура" въззивна жалба като основателна. Третото лице помагач счита, че процесното ПТП не е настъпило в резултат на неизпълнение на задължения на АПИ за поддържане на републиканската пътна мрежа, а се касаело за случайно събитие.

Поддържа становището на АПИ, че основателността на предявените искове не била доказана в хода на процеса.

В открито съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител моли за отмяна на първоинстанционното решение по изложените във въззивната жалба съображения и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна „ЗАД Армеец“ АД е представила писмено становище, с което поддържа отговора на въззивната жалба и моли за нейното отхвърляне и присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на въззивника е представило писмено становище, с което моли за уважаване на въззивната жалба и присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред РС – Провадия е образувано по предявени от „ЗАД Армеец“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София при обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, представляващи регресни вземания, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, както следва: 7 635,74 лева – 2 заплатено застрахователно обезщетение по щета № 10017030138176 за увредено МПС – лек автомобил „Инфинити“, модел Q30, рег. № **; 262,20 лева – заплатено обезщетение за репатриране на МПС; 10,00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 28.10.2022 г. до изплащане на главницата; 2 409,92 лева – мораторна лихва върху главницата от 30.10.2019 г. до 27.10.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 15.12.2017 г. на автомагистрала Хемус, на километър 378 км + 900, в посока гр. Варна застрахованото при ответника с пълно автокаско МПС – л.а. Инфинити Q30 с рег. № **** блъска челно внезапно появило се на пътното платно животно – чакал, вследствие на което автомобилът понася материални щети, описани в исковата молба. На 18.12.2017 г. застрахованият подал уведомление за щета по застраховката. Имуществените вреди били оценени на 7 635,74 лева, съгласно издадена фактура от официален сервиз на марката от 23.02.2018 г. На 16.04.2018 г. ищецът заплатил парично обезщетение на увредения в размер на 7 635,74 лева и 262,20 лева разходи за репатриране на автомобила. Ищецът счита, че има регресно вземане към ответника, като встъпва в правата на удовлетворения кредитор, като излага подробни аргументи за това.

Претендират се и 10 лева ликвидационни разходи.

Ответникът своевременно е подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен.

Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между вредите по автомобила и настъпилия инцидент – удар от диво животно – чакал, както и претендираният размер на обезщетението. Оспорва отговорността на АПИ за появява на дивото животно на пътното платно. Евентуално поддържа, че се касае за случайно деяние.

Третото лице-помагач е подало писмен отговор, с който моли за отхвърляне на исковите претенции.

ВРС е уважил исковете като е приел, че част от предпазната ограда на автомагистралата, е била компрометирана към и ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ носи отговорност за това състояние на пътната ограда, като процесното ПТП на 15.12.2017 г. е настъпило вследствие на неизпълнението на задълженията на ответника за организиране и осъществяване на защитата на пътищата и принадлежностите към тях.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Решението е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните във въззивното производство не спорят по възприетата от ВРС и установена от събраните по делото доказателства фактическа обстановка относно следните обстоятелства:

Валидно към 15.12.2017 г. застрахователно правоотношение между ЗАД „Армеец“ и „Сожелис България“ ЕООД по договор за имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“ на лек автомобил „Инфинити“ Q 30, рег. № **; настъпило на 15.12.2017 г. около 20.40 часа на автомагистрала „Хемус“, на километър 378 + 900 м, в посока гр. Варна, Община Ветрино, ПТП с участие на застрахования лек автомобил, който блъска челно навлязло на пътното 3 платно диво животно чакал; образувана във връзка с това ПТП ликвидационна преписка по щета № 10017030138176 и изплащане на застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице включващо стойността на ремонта от 7635.74 лева и стойността за репатриране на превозното средство след произшествието от 262.20 лева и разходи за оглед и експертиза 10.00 лева; че уврежданията по автомобила съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП.

По релевираните с въззивната жалба оплаквания съдът намира следното:

При пътнотранспортно произшествие деянието е случайно, когато водачът на моторно превозно средство не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и обективно каквото и да бе направил не би могъл да ги предотврати. Във въззивната жалба се поддържа, че чакалът е излязъл внезапно на пътното платно, при което се касаело за „напълно непреодолимо и непредотвратимо събитие“, което било „изключителна причина“ за настъпване на процесното ПТП. Следователно, въззивникът не релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила, а твърди, че последният няма вина за настъпване на произшествието.

Обстоятелството, че водачът няма вина за произшествието не изключва възможността за наличие на друго противоправно деяние – действие или бездействие, което да е в причинна връзка с настъпилото увреждане. Предмет на разглеждане в случая не е отговорността на водача, а отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в качеството на лице, на което по силата на изричните разпоредби на чл. 3, ал. 1 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП) е възложено управлението на републиканските пътища, като съгласно чл. 19, ал. 2, т. 4 от ЗП управлението включва – организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя.

Отговорността на АПИ спрямо увреденото лице е по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл.