Определение № 180 от 26.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. Пловдив, 26.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно гражданско дело № 20215300503317 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. С.С., АК Пловдив, пълномощник на Л.С., срещу определение от 14.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1805/2020 г. на Районен съд Асеновград, с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по делото решение № 260314/23.08.2021 г. в частта относно разноските, като се присъди и сумата от 630 лв. адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че уговореното в договора адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, след подписване на договора, като към момента на подписването на договора не е било заплатено, поради което и не е отразено в договора заплащането му, нито може да бъде представен банков документ. Твърди се, че в представения по делото списък на разноските е инкорпорирана и разписката за платено адвокатско възнаграждение, като изрично е посочено, че описаните разноски са сторени, т.е. използвано е минало страдателно причастие на глагола „сторя”, тъй като няма нормативно изискване за начина, по който адвокатът трябва да оформя потвърждението за получено плащане. Моли да бъде отменено определението и да бъде присъдено на Л.С. заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 630 лв. по договор за правна защита и съдействие № 455/05.01.2020 г. , което било заплатено към датата на последното съдебно заседание.

Насрещната страна Взаимоспомагателна кооперация на частните земеделски стопани „Солидарност” гр. Пловдив, не взема становище в дадения от съда двуседмичен срок за отговор на частната жалба.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

1

С постановеното от АРС решение по делото са отхвърлени предявените искове от Взаимоспомагателна кооперация на частните земеделски стопани „Солидарност” гр.

Пловдив и са присъдени на жалбоподателя разноски в размер на 150 лв. депозит за вещо лице, като посоченото в списъка на разноски по чл. 80 от ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 630 лв. не е присъдено, поради липсата на данни същото да е изплатено.

С обжалваното определение съдът е отхвърлил искане по реда на чл. 248 от ГПК на частния жалбоподател, за изменение на решението в частта за разноските, с присъждане на адвокатското възнаграждение, като се е мотивирал, че в представения договор за правна защита и съдействие от 05.01.2021г не е посочен начин на плащане, нито пък платена по него сума, а в хода на производството не са представени други доказателства договореното адвокатско възнаграждение да е било платено, позовавайки се на т.1 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Съдът е приел, че представеният списък с разноски по делото не би могъл да има характер на разписка, тъй като макар и да изхожда от пълномощника на ответника, той отразява изявление на страната за сторените разноски, а не удостоверява изявлението на пълномощника, че сумата е платена.

Този извод се споделя и от настоящата инстанция. Съгласно цитираното в обжалваното определение тълкувателно решение, на въпроса присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано неговото изплащане - чрез представяне на нарочен документ (разписка, платежно нареждане и пр.), или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено, е даден отговор, задължителен за съдилищата, съгласно който съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Или указанията на ВКС, с които съдът следва да се съобрази, са, че за да бъдат присъдени сторените от страните разноски в производството, те следва да са доказали реалното им заплащане, като са представили доказателства за това по делото. Прието е, че такива доказателства не са необходими, когато в договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че възнаграждението е заплатено в брой, като е прието, че в тази част договора има характер на разписка. Съдът напълно споделя посоченото от районен съд Асеновград, че в представения по делото договор за правна защита и съдействие не е посочен изобщо уговорен начин на плащане, нито са представени каквито и да било доказателства за реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Не е налице и изключението, посочено в тълкувателното решение, за необходимостта от представяне на доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение – в самия договор да е посочено, че уговореното с него възнаграждение е и изплатено. В нарочния документ, удостоверяващ заплащането на адвокатското възнаграждение, следва да бъде посочен размер, начин на плащане, основание, дата и кой и от кого е получил сумата. Списъкът на 2 разноските няма характер на разписка, нито на документ, удостоверяващ изплащане на възнаграждението, като съдържанието му различно, обосновано от правното значение на документа, посочено в чл. 80 от ГПК, неотносимо към доказване на реалното извършване на разноските.

Ето защо, като е достигнал до същите правни изводи, по съображения, които изцяло се споделят от настоящата инстанция, РС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1805/2020 г. на Районен съд Асеновград, с което е отхвърлено искане по чл. 248 от ГПК на адв. С.С., АК Пловдив, като пълномощник на Л.С., за изменение на Решение № 260314/23.08.2021 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3