Решение № 22992 от 15.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22992 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241110144526 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.

415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 20.12.2023 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответницата И. Х.

С.-А. за 1/2 част от следните суми: сумата от 352,31 лв., главница за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ** **, аб. № **, в периода м.05.2020 г.-м.04.2021 г., сумата от 23,52 лв., главница за дялово разпределение за периода м.11.2020 г.-м.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от 20.12.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 88,76 лв., мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г.-14.12.2023 г., сумата от 7,02 лв., мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода 15.01.2021 г.-14.12.2023 г., сумата от 75 лв., разноски по делото.В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 70668/2023 г. по описа на СРС, 161-ви с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. Препис от заповедта бил връчен на ответницата по реда на чл. 47 ГПК, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба. Ищецът сочи, че ответницата като съсобственица била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на тези общи условия купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

1

Ответницата използвала доставената топлинна енергия през исковия период, но и до момента не погасила задълженията си. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал и процесният имот, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Далсия“ ООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За потреблението в имота били издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с която да бъде признато за установено, че ответницата му дължи 1/2 част от процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2023 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответницата И. Х. С., чрез особения представител по чл. 47 ГПК адв. М. К., оспорва исковете като неоснователни. Прави възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не изразява становище по основателността на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците за топлинна енергия Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.

Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този имот при общите условия на топлопреносното предприятие.

Видно от събраните в последно съдебно заседание писмени доказателства и от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** г., нот. Цветанка Димитрова, нот. с № 350 на НК, до 14.07.2021 г. ответницата е била собственица на 1/2 ид.ч. от имота, поради което в исковия период тя е била и клиент за 1/2 част от задълженията.

По делото не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че в исковия период в апартамента е ползвана топлинна енергия за БГВ, начислявана е топлинна енергия за сградна инсталация и топлинна енергия по мощност за щтранг лира в банята – видно от индивидуалната справка на фирмата за дялово разпределение – съответно 228,75 лв. за 2 сградна инсталация, 41,98 лв. за лирата в банята и 65,53 лв. за топла вода. Ищецът признава плащане на 23,42 лв.

С решение от 23.10.2025 г. по дело C-760/23, СЕС, приема, че член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, [само] доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

В мотивите на решението по преюдициалното запитване СЕС посочва, че в случая, макар математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение, да се основава на обективни данни, тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация. Всъщност подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.

По дължимостта на суми за сградна инсталация следва да се съобразят последиците от решение № 7278 от 03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г., ВАС, II о., и решение № 1037 от 10.02.2025 г., ВАС, II колегия, петчленен състав.

С посочените по-горе решения ВАС по реда на прекия съдебно-административен контрол е отменил т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. на Министъра на Енергетиката.

Отмяната е по жалба на Л. Каменов и присъединени лица на страната на жалбоподателя Л. Георгиева, Ч. Янев, Б. Порязов, С. Порязова, Р. Симеонов, А. Великов и С.

Грозданов. Мотивите на тричленния и петчленния състав за отмяната са частично различни, като в крайна сметка петчленният състав приема, че не е налице нарушение на материалния закон за т. 6.1.1, а само за параграф 3, но и трите оспорени разпоредби са незаконни на процедурно основание – неизпълнение на изискването по чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗНА мотивите, съответно докладът, към проекта за нормативния акт, да съдържат: 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Ответницата по настоящото дело не е била страна по това административно дело и съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 1 АПК вр. чл. 184 АПК не е обвързана, респ. не може да се 3 ползва, от силата на пресъдено нещо на съдебното решение на ВАС. Първото изречение на чл. 177, ал. 1 АПК урежда именно сила на пресъдено нещо (да се прочете думичката „сила“ в това изречение). Наопаки, второто изречение на чл. 177, ал. 1 АПК урежда действието erga omnes на съдебното отменително решение по прекия контрол – това е конститутивното действие на това решение (да се прочете думичката „действие“). Това конститутивно действие обаче е занапред и занапред – след м.02.2025 г. – актът престава да съществува. А процесният период на потребление по делото е м.05.2022-.м.04.20243 г.

Същевременно, съгласно чл. 195 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.

От горното обаче никак не следва, че гражданският съд може и трябва да прилага незаконен подзаконов нормативен акт. Мнозина юристи твърдят, че гражданският съд бил длъжен да приложи незаконния (по преценка на влязлото в сила решение на административния съд) нормативен административен акт по гражданското дело, тъй като той си действал относно материалното гражданско правоотношение в миналия период, като отмяната на административния съд действала занапред. Засегнатите от приложения нормативен административен акт гражданскоправни субекти могли да си търсят обезщетението по чл. 1 ЗОДОВ, а гражданският съд е длъжен да приложи нормативния административен акт, като най-много могъл само да провери дали той не е материално незаконосъобразен на основание това, че негови норми противоречат на норми с материалноправен характер от по-висок ранг – чл. 15, ал. 1-3 ЗНА.

Тези умозаключения са несъстоятелни и причината за това е по същество неосъзнаването на нещо елементарно – не става дума за това дали решението на административния съд по прекия контрол действа занапред, заназад или криволичейки, а дали нормативният административен акт се прилага или не се прилага и в кои случаи от гражданския съд при хипотезата на косвен контрол (пряк срещу косвен контрол; действие на решение на един съд срещу прилагане или неприлагане на нормативен акт от друг съд).

Едва на второ място е въпросът дали гражданският съд може, в рамките на косвения контрол, да се позовава на фактически констатации в мотивите на решенията на административния съд.

Та, на въпроса – действа ли, прилага ли се незаконният нормативен административен акт от гражданския съд:

Както се посочи по-горе, ВАС приема, че трите разпореби от Методиката са приети при неспазване на чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗНА. Това е фактическа констатация на административния съд по друго дело. На фактически изводи в съдебен акт на съд по друго дело гражданският съд няма забрана да се позове. Теорията отдавна е установила, че това е допустимо (Сталев, Ж. Сила на пресъдено нещо в гражданския процес. С., 2007, с. 185-186).

Вярно е, че доказателствената сила на съдебно потвърдените или съдебно отречените факти 4 по други дела е много слаба, тъй като доказването с помощта на съдебни констатации по друго дело е непряко доказване. Вярно е, че ответниците не са били страна по делото на ВАС, но съдът намира, че може да се позове на констатациите на административния съд в мотивите на съдебното решение, които с нищо не са опровергани по настоящото дело и които изобщо не се оспорват от нито една страна. Така гражданският съд приема, в съгласие с констатациите на ВАС, които изцяло споделя, приема, че трите разпоредби от Методиката, вкл. тази, която съдържа формулата за изчисляване на сградна инсталация, в тяхната цялост – са процесуално незаконосъобразни.