Решение № 213 от 15.11.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Кюстендил, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20241520200669 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 , ал.1 от Закона за пътищата № 8504346377, с който ЕФ на МБАЛ “Св. Иван Рилски-2003“ООД, с ЕИК 109568877, представлявано от Е. М. Л. е наложена на осн. чл. 179, ал.3, вр. с чл. 187а, ал.1 и 2, т.1 от ЗДвП ал.5, ал.3, пр.1 от ЗДвП имуществена санкция в размер на 300 лева., за нарушение по чл. 139, ал.5 и 6, във вр. с чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят не изпраща представител по делото. В жалбата си твърди, че жалбоподателят е имал подадена декларация за активиране на електронна винетка за процесното МПС чрез „ОМВ България“ ООД, като винетката е заплатена в брой на касата в съответния обект. Според жалбоподателя, при издаването на документа служителят на „ОМВ България“ е добавил една цифра /по невнимание/ към регистрационния номер на автомобила, като в Декларацията номера на процесното МПС е изписан коректно от управителя на дружеството-жалбоподател. Моли се отмяна на атакувания ЕФ и се претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ София, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, позовавайки се на факта, че към датата на нарушението и на издаване на ЕФ -2020 г. не е съществувала правна възможност за корекция на закупена електронна винетка.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ЕФ е връчен на представител на дружеството на 30.05.2024 г. Въззивната жалба е депозирана на 04.06.2024 г. , т.е. в законоустановения преклузивен срок на основание чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН и по ЗДвП – електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол. Жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

По фактическата обстановка

Предмет на въззивното производство е издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата с № 8504346377 от 14.11.2020 г. на АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, с който на МБАЛ “Св. Иван Рилски2003“ООД, с ЕИК 109568877, представлявано от Е. М. Л. е наложена на осн. чл. 179, ал.3, вр. с чл. 187а, ал.1 и 2, т.1 от ЗДвП ал.5, ал.3, пр.1 от ЗДвП имуществена санкция в размер на 300 лева., за нарушение по чл. 139, ал.5 и 6, във вр. с чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

На инкриминираната дата – 04.11.2020 г. в 00:31 ч. е установено с устройство № 30592, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.

10, ал. 1 от Закон за пътищата (ЗП), намиращо се на път 62, км. 3+516, с посока „Намаляващ километър“, че ППС – лек автомобил м. „ Нисан“, модел „Патфайндър“, , рег.

№************, с технически допустима максимална маса 2880, брой оси 2, се е движило по път 62 км 3+516 в Община Кюстендил, като за посоченото ППС не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10 , ал.1 от Закона за пътищата.

Описаната фактическа обстановка се установява по един безспорен и непротИ.речив начин от събраните по делото и приобщени по надлежния ред писмени доказателствени средства.

От правна страна

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН "По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго", т. е. в административнонаказателните производства субсидиарно се прилагат институтите, регламентирани в НК, относно обстоятелствата, 2 изключващи отговорността. Такъв характер безспорно има давността за реализиране на отговорността, като материалноправен институт. На първо място това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство, съгласно чл.

24, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателно производство не се образува, а образуваното следва да бъде прекратено. На второ място – законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове, реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с пониска обществена опасност. От тук следва изводът, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, по въпросите свързани с изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и сл. на Наказателния кодекс.

Видно от доказателствата по делото – АУАН – нарушението се твърди да е извършено на 01.06.2019 г., като независимо от спирането и прекъсването на сроковете, касаещи давността, този давностен срок е изтекъл на 01.12.2023 г., а административно наказателното производство за него е запознало със съставяне на АУАН на 05.06.2024 г., т. е. след изтичане на абсолютния давностен срок и в нарушение на разпоредбата на чл. 24, т. 3 от НПК.

В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС , в което е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.

В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности – т. нар. преследвателна давност, т. е. давност погасяваща възможността за реализиране на административно-наказателно преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес /чл. 11 от ЗАНН/, следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес.

Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено 3 престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна, които се прилагат в административнонаказателното производство.

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл.

81, ал. 2 от НК.

Абсолютната давност изключва наказателното /административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК. В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия тримесечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП, обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране наадминистративнонаказателната отговорност на дееца. След издаването на НП/ЕФ, същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Тъй като за действието по връчване на наказателните постановления/ЕФ в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на наказателното постановление тече обикновена погасителна давност в размер на 3 години.

С оглед на това следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на чл.

11 от ЗАНН за връчването на НП следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК.

В процесния случай ЕФ е издаден на 04.11.2020 г., от която дата е започнала да тече обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за връчване на ЕФ, а ЕФ е връчен на 30.05.2024 г., като няма доказателства давността да е спирана или прекъсвана, а и не се твърдят такива. При това положение следва, че обикновената давност е изтекла на 04.11.2023 г., т. е. много преди датата на връчване на процесния ЕФ, с оглед на което възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение е погасена преди връчването на ЕФ.

Отново следва да се подчертае, че липсват доказателства за спиране или прекъсване на обикновената давност, поради което тя следва да се приложи, респ. безпредметно е обсъждането на абсолютната преследвателна давност, която би имала значение в случай, че обикновената давност е спирана или прекъсвана.

По изложените мотиви съдът приема, че жалбата е основателна, а атакуваният ЕФ следва да се отмени, тъй като административно-наказателната отговорност е погасена поради изтекла погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

По делото не е направено искане за присъждане на разноски от страна на 4 въззивника , поради което и съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските .

Въз основа на изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло ЕФ № 8504346377, с който на МБАЛ “Св. Иван Рилски2003“ООД, гр. Дупница, с ЕИК 109568877, представлявано от Е. М. Л. е наложена на осн. чл. 179, ал.3, вр. с чл. 187а, ал.1 и 2, т.1 от ЗДвП ал.5, ал.3, пр.1 от ЗДвП имуществена санкция в размер на 300 лев., за нарушение по чл. 139, ал.5 и 6, във вр. с чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА образуваното административно наказателно производство, по което е издаден ЕФ 8504346377/2020 г. на А“ПИ“.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до страните, пред Административен Съд -Кюстендил по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

5