Решение № 164 от 20.05.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Перник, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500135 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 1200 от 23.11.2023 г. по гр. д. № 1379/2023 г. на Районен съд - гр.

Перник е предоставено на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права спрямо малолетното дете С. О. Г., ЕГН ********** на майката Г. Н. Н., ЕГН **********.

Съдът е определил местоживеенето на С. О. Г. при неговата майка Г. Н. Н., на адрес ****, както и на всеки друг адрес, на който майката се премести да живее, за което обстоятелство следва да уведоми бащата. С решението съдът е определил режим на лични контакти на бащата О. Г. с детето. Г. е осъден да заплаща на дъщеря си С. Г. ежемесечна издръжка в размер на 350 лева, платима до 5-то число на месеца за който се отнася, считано от депозиране на исковата молба на 27.03.2023 г. до възникване на основание за изменение или отпадане на това му задължение, ведно със законната лихва от датата на забавата. На основание чл. 149 СК съдът е осъдил О. С. Г. да заплати на малолетното си дете С. О. Г., чрез майката и законен представител Г. Н. издръжка за минал период от 28.03.2022 г. до 27.03.2023 г. в размер на 3000,00 лева, ведно със законна лихва от влизане на решението в сила до окончателно изплащане на задължението. Съдът е дал разрешение, заместващо липсващото съгласие на О. С. Г., като баща на С. О. Г., майката на детето самостоятелно да подаде необходимите документи и да извърши всички други необходими действия пред 1

Министерство на вътрешните работи, дирекция „Български документи за самоличност“ за издаване на паспорт на детето й С. О. Г., с цел пътувания на детето С. О. Г., ЕГН ********** до О. В. и Р. Г. без ограничения на броя и продължителността на всяко пътуване, но за не повече от сумарно 20 дни всяка календарна година, като при пътуванията детето бъде придружавано лично от майката Г. Н. Н. с цел екскурзия и почивка, за срок от пет години, считано от влизане в сила на съдебното решение, като отхвърля молбата за пътуване до дестинации, различни от посочените и за неопределен период от време. На осн. чл. 78 от ГПК съдът се е произнесъл и относно разноските.

В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от О. С. Г., чрез адв.

Й., с която се обжалва първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е неправилно и при несъответствие на изводите на съда със събраните по делото доказателства. На следващо място се сочи, че определената издръжка в размер на 350 лева, която съдът обсъжда в мотивите си, не е съобразена с реалните параметри на нуждите на детето, със съдебната практика, както и със социалната функция на института на издръжката. Наведени са твърдения, че майката на детето в рамките на една година е ограничавала изцяло контактите на детето с бащата, като се сочи, че единствената цел е била претендиране на по – висок размер на издръжката. Намира, че в настоящия случай не са налице изключителни обстоятелства, които да обосновават по – висок размер на месечната издръжка от законово определения. В продължение се прави възражение и по отношение на определената като дължима сума в размер на 3000 лева, представляваща издръжка за една година назад /периода от 28.03.2022 г. до 27.03.2023 г./. Допълва, че минималния размер на издръжката за процесния период спрямо размера на минималната работна заплата е бил в размер на 195 лева, поради което дори да се приеме, че тя е дължима, то сумата следва да бъде в размер на 2340 лева. Въз основа на изложените съображения се моли съда да отмени атакуваното решение, като вместо това постанови ново, с което:

- да определи бащата О. С. Г., ЕГН **********. да заплаща месечна издръжка за детето С. О. Г., чрез неговата майка, в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева месечно, платима до 5-то число на месеца, (по посочена от майката банкова сметка), за който се отнасят, ведно с лихвите за всяка закъсняла вноска, от предявяването на исковата молба до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката.

- да отмени съдебното решение в частта, с която О. Г. е осъден да плати присъдената сума представляваща издръжка за минал период от 28.03.2022 г. до 27.03.2023 г. в размер на 3000,00 лева, ведно със законна лихва, като недоказана.

- да отмени решението в частта относно даденото разрешение на основание чл.

127а. ал. 2 от СК, вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД относно пътуванията на детето.

Прави искане за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Г. Н. Н., чрез адв. М. Д., с който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и същата се оспорва изцяло. На 2 първо място за неоснователно се сочи, твърдението във въззивната жалба, че при определяне размера на месечната издръжка решаващият съд не се е съобразил с реалните нужди на детето, съдебната практика социалната функция на института на издръжката. По изложени съображения се сочи, че размерът на присъдената месечна издръжка е правилно определен.

На следващо място за неоснователно се сочи и оплакването, че издръжка за минало време не се дължи, като се излагат аргументи в обратна насока. В продължение за неоснователно намира и оплакването, че заместването на съгласие се отнася за определен конкретен случай, като допълва, че съгласно чл. 127а от СК, съдът може да разреши пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на другия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави чийто кръг е определяем, или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, какъвто е и настоящия случай. С отговора са прави изявление, че направените възражения и изложените в представената по делото писмена защита се поддържат изцяло. По изложените съображения се моли, съда да постанови решение с което изцяло да бъде потвърден акта на първата инстанция. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

С определение № 128 от 11.01.2024 г. по гр.д. № 1379/2023 г. на Районен съд Перник е допълнено Решение № 1200/23.11.2023 г. по гр.д. № 1379/2023 г. в частта за разноските, като е осъден на основание на основание чл. 78, ал. 1, ГПК О. С. Г. да заплати на С. О. Г., действаща чрез своята майка и законен представител Г. Н. Н. сума в размер на 1061,65 лева, представляващи разноски в производството.

В указания срок против постановеното определение е постъпила частна въззивна жалба от О. С. Г., с която се излагат съображения за неговата неправилност. Твърди се, че с оглед изхода и характера на настоящото производство – спорна съдебна администрация, на страните не се следват разноски и същите следва да останат в тяхна тежест така, както са направени от всяка една от тях. Сочи, че в процесния случай разпоредбата на чл. 78 от ГПК не намира приложение. В подкрепа на направените твърдения се сочи и съдебна практика. С оглед изложеното се моли съда за отмяна на атакуваното определение.

В срок е постъпил отговор по депозираната частна жалба, с който се навеждат твърдения, че същата е неоснователна. Излага се, че при уважаване на иска по чл. 127 от СК за определяне на размера на дължимите разноски е без значение дали съдът е определил режим съответен на поискания в исковата молба. Допълва, че при уважаване на такъв иск не се дължат разноски единствено в хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК /когато ответникът не е дал повод за завеждане на делото или изрично признае иска/, какъвто намира, че настоящият случай не е. Сочи, че с исковата молба освен иск по чл. 127 от СК са предявени и искове с правна квалификация по чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК, които са осъдителни и производството по тях има характер на спорна администрация, поради което за тях е приложима разпоредбата на чл. 78 от ГПК. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение бъде потвърдено.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК 3 служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Не са спорни, включително и пред настоящата инстанция, установените от писмените доказателства пред РС факти, че от съвместното съжителство на Г. Н. Н. и О. С. Г. е родено малолетното дете С. О. Г., ЕГН **********, родена на ****

От съдържанието на представения пред РС социален доклад от ДСП - П. се установява, че детето посещава съответна възрастова група в ДГ „В. Т.“ - гр.Б.; майката Г.

Н. работи по трудово правоотношение от 2008 г. във фирма ****, на длъжност Продавачконсултант. Работното й място е в гр.П., а работното време от 8,30 ч. до 17,30 ч. в делнични дни. Подпомага се от ДСП - П. по реда на чл.7 от ЗСПД със семейни помощи за едно дете в размер на 50 лв. месечно. От приетото по делото удостоверение от работодателя **** е видно, че майката на детето получава за периода 03.2022г. – 02.2023г. брутно възнаграждение в размер 5664.49 лв. и за същия период 226.89 лв. паричното обезщетение за временна неработоспособност или общо брутно възнаграждение 5 891,38лв., а бащата О. Г. работи във фирма "Г. и Со" като управител.

От приетата във възивното производство служебна бележка изх. № 035/11.04.2024г., издадена от „Център за езиково и професионално обучение – П.“ ЕООД се установява, че детето С. О. Г. е записана да изучава английски език към „Център за езиково и професионално обучение – П.“ ЕООД с годишна такса за обучение от 135 лв.

Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК правото да се получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на претендиращия издръжката, като размерът на издръжката, съгласно чл. 142 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималният размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата или към 2023 година /при МРЗ от 780 лв./ от 195 лв. месечно, респ. към настоящия момент /при МРЗ от 933 лв./ от 233,25 лв. месечно. Този минимален размер по чл. 142, ал. 2 СК касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности. Тук следва да се преценяват нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло, детски пособия.

По отношение на определяне на средствата, необходими за отглеждането и възпитанието на детето като дете на почти 4 години с оглед на задоволяване на неговите от типични нужди от средства за храна, облекло, образование, развлекателни и културни прояви на детето от съответната възрастова група. Нуждите на детето, обичайни за дете на неговата възраст /за 4 храна, дрехи, нужди за детска градина, обучение, занимания и т. н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което детето се отглежда, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. Съобразно законовия критерий на чл. 49, ал. 2, т. 2 ППЗЗДет., необходимите средства за издръжка на дете от 3 до 14 години е до размера на линията на бедност за съответната година, като линията на бедност определяна ежегодно по правилата на приетата от МС Методика с ПМС № 241 от 24.09.2019 г., която за 2023 г. е 504 лв., респ. към настоящия момент – за 2024г. е 526 лв.