Решение № 825 от 23.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 825 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Т.а

Членове:

Христинка К.

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Г. в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100604302 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.334 вр чл.338 НПК.

То е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от адв. К., защитник на К. С.

К., подсъдима по н.о.х.д. № 8714/22 на СРС, 111 състав, срещу Присъда от 09.06.2023 г по същото дело, с което тя е призната за виновна по повдигнатото обвинение и е осъдена на наказание от 3 месеца "лишаване от свобода", с изпитателен срок от 3 години. Счита, че при постановяване на присъдата са допуснати съществени материално-правни нарушения – доколкото подсъдимата К. не е извършила двете деяния по чл.144 ал.3 НК, за които е осъдена, доколкото не е отправяла заплахи и не е имала умисъл за това. Посочва, че между подсъдимата и съкооператорите се водят множество спорове; че предвид ръста и килограмите не представлява заплаха за никого; давността на деянията е голяма. Счита, че подс.К. следва да бъде оправдана.

В съдебно заседание СГП посочва, че присъдата е правилна и законосъобразна; правилно са преценени доказателствата и изведената от тях фактическа обстановка, като действително е било извършено от подсъдимата престъпление по чл.144 ал.3 НК. Поради това тя следва да се потвърди.

В съдебно заседание адв. К. посочва, че доверителката му не е извършила никакво престъпление. Тя е възрастна и слаба жена, като не е могла да възбуди страх у две различни лица, че застрашава живота им; тя не е имала и такъв умисъл. Счита, че се касае за обикновени съседски неразбории, които в годините са ескалирали, но няма престъпление.

Счита, че следва да бъде оправдана.

1

Подсъдимата К. посочва, че от 20 години се занимава с незаконната реституция, от който са се облагодетелствали пострадалите от деянието; счита, че те не са собственици на имотите си; посочва, че няма мотив да ги заплашва, доколкото води много дела против тях.

Счита, че те нея я заплашват. Посочва, че се е разболяла от рак.

Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства, установи следното:

Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в тази насока.

Относно доводите в жалбата. По своето естество тези доводи се отнасят до необоснованост – а именно при така събраните доказателства адв.К. твърди, че СРС е достигнал до неправилни изводи от фактическа страна и оттук неправилно е приложил закона. Не се твърди нито непълнота на доказателствата, нито допускане на съществени процесуални нарушения при събирането им.

Въззивният съд е съгласен, че по делото са събрани всички възможни доказателства.

Поради което извърши своя собствена, самостоятелна и независима, пълна преценка на действителното значение на събраната информация, съдържаща се в доказателствата и доказателствените средства, съставляващи доказателствения материал.

В рамките на тази преценка въззивният съд прие, че следва напълно да възприеме фактическите и правните изводи на първата инстанция, като също така опише в по-голяма пълнота фактическите събития, извън онези, които са отнасят конкретно до двете инкриминирани деяния.

И по-конкретно, несъмнено установено и не се спори между страните, че подс.К., заедно с брат си св. Н. К., обитавали апартамент в гр.София, ул.****, като на първия етаж живеели св.Н. и М.П., а на третия етаж св.Д.Г.. Между сем.К.и от една страна и останалите свидетели, от друга страна, имало лоши отношения

Подс.К. и брат считали, че св. П. и св.Г. нямат право да живеят в сградата, като оспорвали правото им на собственост.

Относно деянието спрямо св.Д.Г.

Подс.К. имала много негативно отношение към св.Г.. Всеки път, когато я срещала по стълбите, казвала, че няма право да живее там, като я блъскала. При влизане или излизане от входа я поливала с вода. Започнала да я блъска, малтретира и ругае. Нейната агресия прогресирала. Това изключително много тревожело св.Г., която се опасявала да не пострада физически. Подс.К. и брат спрели топлата вода. Когато св.Г. се опитала да разбере каква е причината, те я обиждали с думите „курва“, „проститутка“, „мошеничка“ като подс.К. казала, да се маха, че няма право да живее в тази сграда, иначе ще я убият.

На 29.05.2011 г св.Г. се прибирала от работа. Докато се качвала по стълбите, била пресрещната от подс.К.. Тя започнала да я блъска, да я дере, да я тласка да падне по надолу по стълбите, да я блъска по стените. В резултат на тези удари и блъсканици причинила кръвонасядания по лявата мишница, охлузвания по двете предмишници, контузия на главата и дясната кръстна област на тялото.

Също така казала, че ако още веднъж я срещне, ще я ликвидира, ще я убие и ще изхвърли вещите на улицата. Св.Г. била изключително уплашена, като вярвала, че тези 2 заплахи може да се реализират.

В крайна сметка св.Г., силно уплашена от подс.К. и убедена, че животът опасност, ако живее в жилището си, го продала и повече не посещавала сградата. е в

Относно деянието спрямо св.Н. П.

В рамките на лошите си отношения към съседите, през 2010 и през януари 2013 г подс.К. и св.К. спирали водоснабдяването с вода към апартамента на св.П., спирали им тока, заливали ги с вода, сменяли патроните на вратата към общите части (мазето), вкарвали топлийки в патрона на входната врата, прекъснали кабела към звънеца, държали постоянно провесени чаршафи пред прозореца , за да закриват гледката, размазвали кучешки фекалии по пощенската кутия и др. Конкретно подс.К. ги обиждала и плюела, заплашвала и искала да напуснат апартамента. Те (подс.К. и св.К.) отправяла заплахи към тях за физическа саморазправа, като не искали да ги виждат в сградата. Св.Н. П., след решение на Общото събрание, успяла да стане домоуправител, но въпреки това не можела да се противопостави на подс.К., която всеки път, когато я виждала, ѝ отправяла обиди и закани за саморазправа, като ѝ казвала също така, че не може да живее в сградата.

И по-конкретно, през 2010 г водопроводчикът (св.А.В.) възстановил захранването с вода, като същият през 2013 г не успял да го направи отново (след новото спиране на водата), доколкото подс.К. го обиждала, нагрубявала и в крайна сметка изгонила, като му обяснила, че той няма право да ремонтира тръбите. Св.П. намерила нов водопроводчик (св.Х.К.), като същият бил изгонен с викове и ругатни от брата на подсъдимата. През февруари 2013 г св.П. подала жалба до 01 РУ във връзка с прекъснатия водопровод. Но нищо не можела да направи, тъй като ключалката към мазето била сменена и не получила исканото от нея съдействие от полицията.

Относно инкриминираното деяние спрямо св.П.. На неустановена дата през август 2013 г св.П. решила да направи нов опит да пусне водата в апартамента си. Свързала се със св. Г., като двете заедно отишли до вратата на абонатната станция, за да видят дали ключовете на св.Г. може да я отключат. Така искала да си осигури достъп и евентуално да пусне водата до апартамента си. Докато св.Г. пробвала да отключи, към тях се приближила подс.К., която започнала да крещи и да ги нагрубява с думите „Крадли“, „Мошенички“, „Проститутки“, „Мутри“, „Н. каза, че те е предупредил, но ти не разбираш“, „Търсиш си го, като не спря да ровиш в това мазе“, „Няма място за теб“.

Също така, тя отправила следните реплики към св.П.: „Ще те пречукаме и полицията няма как да ти помогне“; „Ще те ликвидираме, бе, мръсницо“.

След това подс.К. тръгнала към апартамента си, като викала брат си.

Св.П. и св.Г., силно уплашени, че действително подс.К. и брат може да ги наранят, веднага си тръгнали.

В резултат на натрупаното напрежение от общуването с подс.К., както и най-вече от този епизод през август 2013 г, св.П. изпитвала силен страх от нея; изпитвала отчаяние и безпомощност. Имала сериозни опасения, че наистина би могла да бъде умъртвена от подс.К. и от брат . Поради което избягвала да идва в апартамента си. Впоследствие тя продала апартамента си.

Тази фактическа обстановка се установи от показанията на св.Н. П., св. М.П., разпитани в съдебно заседание от 27.01.2023 г от първата инстанция, както и прочетените им показания от досъдебната фаза; показанията на Р.А., св.Й.С., дадени в съдебно заседание от 27.01.2023 г; показанията на св. Д.Г., дадени в съдебно заседание от 29.03.2023 г и прочетени в досъдебната фаза, св.К. Х., дадени в съдебно заседание от 10.05.2023 г, 3 показанията на св. А.В. и Х.К., дадени в съдебно заседаине от 09.06.2023 г и прочетени в досъдебната фаза, психологическата и психиатричната експертиза, обяснения на подсъдимата, протокол за оглед, както и писмените доказателства – нотариални актове, съдебно-медицинско удостоверение, констативни протоколи от РДНСК, кореспонденция с общинската администрация

Съдът не взе предвид показанията на св.Л.С., св.А.Н., Ц.Т., Т.К., доколкото нямат информативна стойност

По делото няма противоречие между доказателствата, с изключение на обясненията на подсъдимата, който отрича да е имала агресивно поведение, но твърди, че самата тя е пострадала. Съдът приема, че тези обяснения са очевидно недостоверни, доколкото враждебните действия на подсъдимата и брат към техните съседи са траели няколко години (докато последните не продали апартаментите си и напуснали), като документите следи за това са многобройни, най-вече свързани с общинската администрация. Поради което следва да се приеме, че тези враждебни действия са били придружени и с физическото и словесно насилие, за което дават показания свидетелите.

Не са основателни доводите на защитата, съобразно които се касае за влошени междусъседски отношения, които не е можело да породят основателен страх у пострадалите, че действително животът им е в опасност. Тези доводи са свързани с възрастта на подсъдимата (родена на 30.12.1951 г) и с обстоятелството, че тя е ниска на ръст и със слаба фигура, поради което – според защитника – не е възможно някой действително да се страхува за живота си. Тези обстоятелства, макар и верни (подсъдимата е възрастна жена със слаба фигура), не водят до извод, че не е възможно тя да има агресивно поведение с такава интензивност, че действително да породи основателен страх у лицата, спрямо които е насочено, че заплахите за убийство може да се реализират. В действителност подс.К. е била подпомагана активно от брат си, поради което и заплахите е можело да се приемат съвсем буквално. За това спомагало и физическото насилие, което подс.К. упражнявала към двете пострадали, изразено в блъскане, дране, удряне – всеки път, когато ги срещне, съпроводено с обиди, клетви и заплахи. Следва да се отчете и обстоятелството, че тази агресия е била насочена към две жени, чиято усещане за лична застрашеност е по-уязвимо. Взимайки предвид тези обстоятелства, отчитайки и това, че и двете пострадали са продали апартаментите си като единствен изход от безизходната ситуация, в която са попаднали, а също така и съвсем ясното заключение на вещите лица (че те са психично здрави, но се преживели реален страх за живота и здравето си), следва изводът, че естеството на отправените заплахи от страна на подс.К. към двете пострадали е било такова, че последните действително са се страхували за живота си.

От правна страна правилно СРС е подвел така установената фактическа обстановка под нормата на чл.144 ал.3 вр ал.1 НК. Доколкото в тази част липсват доводи в жалбата, само следва да се посочи, че подсъдимата се е заканила спрямо двете пострадали жени с тяхното убийство, като това заканване е можело – и действително – е породило у тях основателен страх за осъществяването му. Отново следва да се посочи, че са релевантни не само конкретните дати, посочени в обв.акт и в обжалваната присъда, а цялостното поведение на подсъдимата към двете пострадали, в течение на няколко години, доколкото именно в този контекст трябва да се изследва както годността на заканите да възбудят основателен страх за осъществяването им, така и субективните преживяване на двете пострадали.