Решение № 1623 от 28.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1623 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20241110177776 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. ....... И., ЕГН **********, срещу ......., ЕИК ........., с кяото е предявен иск за прогласяване на Договор за паричен заем ......... от 09.05.2022 г.; респективно - нищожност на клауза за неустойка по чл. 6.2 за нищожна и осъдителен иск за 50,00 лв. (недължимо платено) със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане.

Ищецът твърди, че на основание договор за потребителски кредит №.... е получил заем в размер на 800,00 лв., при уговорена фиксирана лихва – 40,05%, и ГПР – 47,87%. В договора е предвидено, че кредитополучателят следва да осигури банкова гаранция или поръчители, които да отговарят кумулативно на редица изисквания – висок осигурителен доход (минимум 7 МРЗ), да не са поръчители по други договори, да не са кредитополучатели на други кредити с различна от "редовен" класификация, да представят удостоверения за доходи и т.н. При неизпълнение на това задължение, ищецът дължи неустойка в размер на 879,62 лв., която се разсрочва в погасителните вноски. Според ищеца тази договорна клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД), с императивни норми на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП), и е израз на злоупотреба с по-слаба страна в правоотношението – потребителя.

Изложени са следните доводи: Неустойката е прекомерна – почти 110% от главницата (879,62 лв. спрямо 800 лв.); Т я не обезщетява вреди, а служи като скрито оскъпяване на кредита, в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който въвежда таван на общите разходи;

Предвидените изисквания към поръчителите са практически неизпълними – например доход над 6500 лв. месечно, безсрочен трудов договор, без никакви други задължения; Срокът за осигуряване на обезпечението е неразумен – 3 дни, и води до автоматично задължение за 1 плащане на неустойка; Кредиторът не е извършил предварителна оценка на кредитоспособността на ищеца, каквото е изискването по чл. 16 ЗПК и чл. 8 от Директива 2008/48/ЕО, с което е прехвърлил своя риск върху длъжника; Неустойката не е включена в изчислението на ГПР, а това е задължителен компонент според §1, т.1 от ДР на ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК – което води до недействителност на договора съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.

Иска се от съда да бъде прогласена нищожността на договора за потребителски кредит №...., респ. клаузата за неустойка и да бъде осъден ответникът да възстанови на ищеца 50,00 лв., представляващи платена без основание сума, ведно със законната лихва;

Ответникът ......., ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: ........, чрез пълномощник, е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. По съществото на спора, ответникът не оспорва факта на сключване на договора за потребителски кредит №.... и предоставянето на заем в размер на 800,00 лв., при условия на фиксирана лихва от 40,05% и годишен процент на разходите (ГПР) – 47,87%. Оспорва се обаче твърдението на ищеца, че договорът е нищожен, както и че клаузата за неустойка е недействителна. Ответникът поддържа, че неустойката в размер на 879,62 лв. е валидно договорена, предвидима, ясно формулирана и индивидуално уговорена. Уточнява се, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение (поръчители/банкова гаранция) и поради това не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като не представлява разход, присъщ на всеки договор.

Ответникът оспорва и твърдението за злоупотреба с по-слаба страна в правоотношението.

Посочва се, че ищецът нееднократно е сключвал договори с ....... – поне 4 на брой, в периода 2022–2024 г., всички с идентични клаузи относно обезпечението и неустойката, което според ответника доказва, че длъжникът е запознат и доброволно е приемал условията. Счита се, че не може да се говори за неравноправни клаузи, при положение че същите са били многократно приемани от ищеца.

По отношение на доводите за прекомерност и противоречие с добрите нрави, се изтъква, че:

Неустойката не превишава разумна стойност, с оглед целта си – обезщетение при неизпълнение; Съдебната практика и законодателството не налагат включването на условна санкция (неустойка) в ГПР, тъй като тя не е част от цената на кредита; Ответникът не е нарушил чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като е посочен както ГПР, така и лихвеният процент, а допълнителните разходи са били известни на потребителя. Ответникът счита още, че не е налице заблуждаваща търговска практика, доколкото потребителят е получил пълна информация, подписал е договора доброволно, с предоставен погасителен план, който е предвиждал и вариант с начисляване на неустойка.

Иск за прогласяване на нищожност на клаузи в договор за потребителски кредит №....: чл.

26, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД – нищожност поради противоречие със закона, а именно: чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10, чл. 16, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 22 и чл. 23 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) – заради непосочване на реалния размер на ГПР и прикрито оскъпяване чрез неустойка; §1, т. 1 от ДР на ЗПК – за дефиницията на „общ разход по кредита“; чл. 68д, ал. 1 и 2 от ЗЗП – 2 във връзка със заблуждаваща търговска практика; Алтернативно - чл. 26, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД – нищожност поради противоречие с добрите нрави, тъй като клаузата за неустойка: е прекомерна и несъразмерна; води до неоснователно обогатяване; заобикаля законовия таван на разходите (чл. 19, ал. 4 ЗПК); цели да санкционира потребителя, без да обезщетява реални вреди, както и нищожност поради неравноправна договорна клауза: чл. 143, т. 5 и 10 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) – клауза, която предвижда необосновано висока неустойка при неизпълнение от страна на потребителя, е неравноправна, а съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП – е нищожна.

При предявен иск за прогласяване на нищожност на клаузата за неустойка /или на целия договор/ – чл. 26, ал. 1 ЗЗД (противоречие със закона и добрите нрави): В тежест на ищеца е да докаже: Съдържанието на договора за потребителски кредит №...., размера на уговорената неустойка (чл. 6.2 от договора); Условията за осигуряване на поръчители или банкова гаранция; както и че договорът/клаузата страда от твърдяните в искова молба пороци, а в тежест на ответника (.......) е да докаже: че клаузата за неустойка е съответна изискванията на закона и е индивидуална договореност и всики възражения, от които черпи права.

По делото са обявени с доклада на съда, без възражение на страните, за безспорни следните обстоятелства: Установява се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №...., съгласно който на ищеца е предоставена сума в размер на 800,00 лева, при уговорена фиксирана лихва в размер на 40,05% и годишен процент на разходите (ГПР) – 47,87%. Съгласно клаузите на договора, кредитополучателят се е задължил да осигури банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи на редица специфични изисквания, включително минимален размер на осигурителен доход, липса на други поръчителства или кредитни задължения, и представяне на удостоверение за доход.

При неизпълнение на това задължение в договорен тридневен срок, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 879,62 лв., която се включва разсрочено в месечните погасителни вноски. Не се спори, че ищецът е усвоил кредита и не е осигурил поръчители по договора.

Клаузата по чл. 6.2 предвижда фиксирана сума 879,62 лв. (≈ 110% от главницата 800 лв.), която се разсрочва и вгражда в плана чрез варианти „вноска с неустойка“, т.е. сумата е предвидима ex ante и структурно калкулирана в погасителните плащания. По функция това не е извънредна санкция за непредвидими вреди, а част от цената на кредита (общ разход) по смисъла на §1, т.1 ДР ЗПК и следва да участва при изчисляване на ГПР, а невключването подценява реалния ГПР и заблуждава средния потребител за цената.

Съгласувано с тази константната съдебна практика приема, че подобни „неустойки“ представляват „скрита възнаградителна лихва“/„скрита печалба“ и не може да изпълнят присъщите функции на неустойката (обезпечителна/обезщетителна/санкционна) — те повишават цената, без да компенсират конкретни вреди.

Посочване на неверен или непълен ГПР (поради невключени предвидими плащания) води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК и до последицата на чл. 23 ЗПК (дължима 3 само чистата стойност на кредита). Невключената „неустойка“ представлява „скрита лихва/разход“, който трябва да е в ГПР.

По критериите на Тълк. реш. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, нищожна е неустоечна клауза, и з л я з л а извън присъщите функции и несъразмерна спрямо защитимия интерес/очакваните вреди. Преценката е към момента на сключване и съобразява естество и размер на обезпечаваното задължение, наличие на други обезпечения, вид на неизпълнението и съотношение неустойка и възможни вреди. Тук „неустойката“ е 879,62 лв., т.е. над главницата 800 лв.; санкционира не главното задължение - „неплащане“ на вноски, а условие за отпускане (осигуряване на поръчители/банкова гаранция) с обективно непосилни критерии и 3-дневен срок. Така тя самогенерира начисляването си и не обезщетява реални вреди, а действа като скрита надценка. Следователно е contra bonos mores по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Клаузата задължава потребителя при неизпълнение да плати необосновано висока неустойка, създава значително неравновесие и нарушава добросъвестността в смисъла на чл. 143 ЗЗП; по чл. 146 ЗЗП е нищожна. ВКС подчертава, че добросъвестността се свързва именно с липсата на значително неравновесие между търговеца и потребителя — което в подобни случаи липсва.

СЕС приема, че посочването на ГПР, по-нисък от реалния, е заблуждаваща практика по смисъла на Директива 2005/29/ЕО (UCPD), което националният съд следва да санкционира при преценката за неравноправност/недействителност. Когато предвидими плащания като разглежданата „неустойка“ не се включат в ГПР, потребителят не може да оцени икономическите последици от договора.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че рискът от безотговорно кредитиране е за кредитора: преди сключване той е длъжен да оцени кредитоспособността; санкциите за неизпълнение трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи. СЕС изрично поставя акцент върху строгото санкциониране на пропуските при оценката — недопустимо е санкционирането да е така формално, че кредиторът де факто да не понесе загуба. Прехвърлянето на риска върху длъжника (чрез условие за последващо обезпечение + неустойка), което освен това да е по висок размер от кредитираната сума, както и с условието да се начислява автоматично ( според изречение последно на чл. 6.2 от Договора) безспорно противоречи на целите на Директивата.

С оглед горното, съдът приема, че с начисляване автоматично - както посочва чл. 6.2 от договова на такава неустойка дублира възнаграждението (плюс допълнителни лихва/печалба, кояито обаче не са обявени в основаната част на договора и посочени при изчилсяване на ГПР) и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК (таван на общите разходи), тъй като не е включена в ГПР, като същото представлява „ скрита възнаградителна лихва“, „прикрита цена“.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице Д. В. като обективно, компетентно и безпристрастно. От констатациите на експертизата се установяват следните ключови за 4 спора обстоятелства: Уговорената неустойка в размер на 879.62 лв. оскъпява кредита допълнително с 88.82% спрямо общата дължима сума по договор (главница + лихва) и с 109.95% спрямо чистата усвоена сума от 800.00 лв..

При формиране на ГПР в договора (посочен като 47.87%) е взета предвид единствено възнаградителната лихва. Неустойката за необезпечаване не е включена в първоначалния ГПР , въпреки че тя е предварително калкулирана и разсрочена в погасителния план (3 вноски по 160.30 лв. и 7 вноски по 56.96 лв. Вещото лице изчислява, че ако неустойката бъде включена в общия разход по кредита, реалният ГПР възлиза на 133.75%. Това драстично надвишава чл. 19, ал. 4 от ЗПК (петкратния размер на законната лихва).