Решение № 72 от 01.07.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Т., 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Т. в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря ЛЕНА П. Д.А като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20223500500108 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 87 от 21.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1151/2021 година по описа на Районен съд - Т., съдът е осъдил „Ш.А.Б.” ЕАД, ЕИК 203850598, със седалище и адрес на управление гр.........., кв. ........., Индустриална зона, представлявано от Ах. К. и Г. Г. заедно, да заплати на ЮЛВ. ЕРД. ХЮС. с ЕГН ********** от гр. ........., ж.к.“.........“, бл. ...., вх. ....., ет. ....., ап......, сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 03.06.2020 г., ведно със законната лихва от 03.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата над 20 000 лв. и до пълния предявен размер от 24 000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен, на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ. Съдът е присъдил разноски в производството. Постановил е, че на осн. чл. 223, ал. 1 от ГПК постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в 1 отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, на осн. чл. 223, ал. 2 от ГПК.

Постъпили са две въззивни жалби:

1. От ищцата ЮЛВ. ЕРД. ХЮС., която изразява становище, че съдебното решение е правилно и обосновано досежно установената трудова злополука и липсата на съпричиняване. Но не е съгласна с размера на присъденото обезщетение, като счита, че искът за неимуществени вреди следва да се уважи изцяло. Според нея в процеса е доказано, че трудовата злополука, която е претърпяла, й е причинила средна телесна повреда, вследствие на която има официално призната трайно намалена работоспособност в размер на 50 %; налице са две увреждания - а/ травматична ампутация на дистална фаланга на втори пръст на лявата ръка и б /контрактури на I-III пръсти с нарушена хватателна функция на лявата ръка. Твърди, че последиците от тази трудова злополука ще я засегнат в дългосрочен план, а в някои отношения и за цял живот. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен за разликата над 20 000 лева до пълния размер от 24 000 лева, като вместо него да постанови решение, с което искът да бъде уважен изцяло.

По тази въззивна жалба е постъпил отговор от ответника, който я оспорва.

Излага съображения, че ищцата ще живее един нормален живот, като и към настоящия момент има възможността да осъществява нормално трудова дейност, както и да задоволява битовите си нужди. Според ответника, ищцата е напълно работоспособна, има възможността да удовлетворява битовите си нужди, както и да живее нормален живот, което се потвърждава и от приетата по делото СМЕ. Отделно се излагат съображения, че на ищцата не се дължи обезщетение, тъй като е налице съпричиняване от нейна страна.

2. Постъпила е въззивна жалба и от ответника, подадена от пълномощника адв. М.З. И., член на Софийската адвокатска колегия, личен номер на адвокат 1900753...., със служебен адрес за получаване на призовки и съобщения: бул.

„.....” № ....., ет. ...., ......... ......., Адвокатско съдружие „Си Ем Ес София“, БУЛСТАТ 177240863. Решението се обжалва в осъдителната му част. Излагат се следните основни съображения:

1.

Съдът неправилно е отхвърлил направеното възражение от ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат.

В конкретния случай,

2 безспорно по делото се установява, че чрез действията си ищцата е довела до вредоносния резултат. Това обстоятелство се установява от Разпореждане № 5104-25-4 от 05.03.2021 г., на ТП НОИ Т., което, както съдът правилно приема, е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатираното, и се ползва с обвързваща за съда материална доказателствена сила. Разпореждането е издадено на основание Протокол № 5103-25-3/05.02.2021 г., на ТП на НОИ-Т.. Твърди се, че съдът не е съобразил, че превенцията на риска от трудова злополука при работа с автоматизирани машини е отговорност и на двете страни (Решение № 45 от 08.04.2021 г., по гр. д. № 1580/2020 г., Г.К, III, ГО на ВКС), като не е взел предвид обстоятелството, че работодателят е направил всичко възможно да обезопаси работните места, да осигури безопасни условия на труд и да предприеме система от мерки за намаляване на риска. Според ответника, доказана е липсата на елементарно старание и внимание от страна на ищцата по време на работния процес. Доколкото за работа с процесната машина се изискват специални знания, за които са проведени първоначален инструктаж и множество периодични инструктажи, включително обучения къде работниците могат да поставят ръцете си, с оглед движещата се лента, ищцата е можела да предвиди, че при подобно действие могат да настъпят вредоносни последици (като постави ръцете си след стоперите, които ограничават подобен тип инциденти по време на работа).

Отделно се излагат подробни съображения, че определеното от съда обезщетените е завишено, в противоречие с принципа за справедливост.

Твърди се още, че неправилно е и решението в частта, с която от присъденото не е приспаднато изплатеното от работодателя обезщетение. Ответникът оспорва като неправилно решението и в частта, с която е била уважена претенцията по акцесорния иск за законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че меродавният момент за определяне размера на обезщетението е към постановяване на съдебния акт, а не към момента на злополуката.

Предвид тези основни съображения ответникът моли за отмяна на постановеното съдебно решение в обжалваната част като моли предявеният в настоящото производство иск да бъде отхвърлен изцяло със съответните последици.

3

Постъпил е отговор на тази въззивна жалба от ищцата, с който тя оспорва нейната основателност. Счита, че протоколът на НОИ не следва да се абсолютизира като доказателство. Действително този документи е официален по смисъла на чл. 179 от ГПК, но в настоящото производство било изяснено, че тя наистина не е отрязвала връхчетата на ръкавиците си, противно на това, което служителите на инспекцията по труда за записали. Излагат се и други съображения по повод направените такива във въззивната жалба на ответника.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание всяка от страните поддържа подадената от нея въззивна жалба и оспорва ответната такава.

Според процесуалния представител на ищцата адвокат Д. решението на РСТ е незаконосъобразно единствено в частта, касаеща размера на определеното обезщетение. При правилно изяснена фактическа обстановка, РСТ неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и е определил занижено обезщетение, което не е съобразено както с вида и характера на телесното увреждане, така и с обема на претърпените болки и страдания и със социално-икономическите критерии, които имат значение за определянето на дължимата парична сума. Счита, че съдът не е съобразил фактите, че се касае за едно сериозно увреждане и по същество - осакатяване на левия горен крайник в крайната му част. Не е съобразил, че от такова осакатяване е налице едно голямо загрозяване на увредения крайник. Оспорва се твърдението на ответника, че ищцата е проявила груба небрежност. Моли за цялостно уважаване на исковата претенция.

Ответникът чрез адвокат В. моли да се отмени решението в обжалваната част по подробно наведени съображения във въззивната жалба. Моли за оставяне без уважение на въззивната жалба на ищцата.

Третото лице-помагач ЗАД”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” не изпраща представител.

Съдът, след като констатира, че въззивната жалба на всяка страна е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Пред Търговищкия районен съд е предявен иск с правна квалификация в разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за сумата от 24 000 лева – обезщетение за 4 неимуществени вреди от трудова злополука.

Съдът съобрази следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните по делото, че между ищцата и ответника е било налице валидно трудово правоотношение, като видно от трудов договор № 14390/01.10.2019 г., ищцата била назначена в ответното дружество на длъжност „работник-обработка на стъкло” с месечно трудово възнаграждение в размер на 738 лв., като от Допълнително споразумение към трудовия договор от 01.04.2020 г. се установява, че трудовото възнаграждение на ищцата е увеличено на 820 лв.месечно. Не е спорно и обстоятелството, че на процесната дата - 03.06.2020 г. по време на работа, ищцата е получила травматично увреждане - ампутация на дистална фаланга на втори пръст на лявата ръка, травмирани били и съседните два пръста на лявата ръка. Видно от Разпореждане № 5104-25-4 от 05.03.2021 г. на ТП НОИ Т., на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО, посочената злополука е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. От представения към посоченото разпореждане Протокол № 5103-25-2/02.03.2021 г. на ТП НОИ Т. се установява, че определената комисия е извършила разследване на процесната злополука, като в т. VIII е посочено, че по писмени обяснения на пострадалата, преди започване на работа, тя е изрязала връхчетата на пръстите на ръкавиците, с които работи, които ръкавици са й били големи и стърчали, поради което тя се страхувала да не се хлъзгат стъклата в ръцете й.

В т. IX и X са посочени допуснатите нарушения, сред които е посочено, че тъй като на работничката са били предоставени ръкавици, които са й били големи, работодателят е нарушил чл. 7, т. 1 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, а в представената инструкция за безопасност при работа с работна станция за обработка на предни автомобилни стъкла-станция Голф, е посочено, че се използват лични предпазни средства, но не е определено какъв вид са изискващите се за работа лични предпазни средства и срещу какви опасности защитават работещите, с което е нарушен чл. 166, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

От заключенията по назначената СТЕ и допълнителна СТЕ се установява, 5 че ръкавиците, които е носела ищцата по време на злополуката, не биха я предпазили от увреждането при попадане на пръстите й между лентата и ролките под нея, независимо дали са били с изрязани връхчета, като в случай, че ръкавиците са били по-големи от нейния размер, това обстоятелство увеличава риска от увреждане поради това, че при по-големи ръкавици, връхчетата им стърчат, което създава риск от захващането им от машината, а от допълнителното заключение се установява, че ръкавиците с размер 8 и 10 са големи за ръката на ищцата, а наличието на ластичен маншет на ръкавиците в областта на китката, обуславя невъзможност на ищцата да изтегли ръката си от ръкавицата, за да предотврати увреждането. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ръкавиците с размер 8 и 10 са с 1 см, респ. 1,5 см. по-големи от ръката на ищцата.

От заключението по назначената СМЕ се установява, че на 03.06.2020 г. по време на работа, след попадане на лявата ръка между движеща се лента и въртящи се елементи под нея, ищцата е получила травматична ампутация на втори пръст на лявата ръка на ниво дистална фаланга, контрактури (деформация) на I-III пръст на лявата ръка със затруднена хватателна функция. Травматичната ампутация на дисталната фаланга на втори пръст на лявата ръка на ищцата с контрактурите на I-III пръст е довело до трайно затрудняване движението (хватателната функция) на лявата ръка, които контрактури и затруднена хватателна функция на лявата ръка изискват продължителна рехабилитация и физиотерапия, установени при освидетелстването на ищцата в ТЕЛК Р. на 05.11.2021 г. с призната причинна връзка между трудовата злополука и получените увреждания. По време на инцидента, след него и занапред, ищцата ще търпи силни болки и страдания.