Решение № 4120 от 07.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4120 гр. ...., 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: .... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20221110131667 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Предявени са от „...“ АД срещу „...“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата 1692,58 лв., представляваща изплатено по застраховка „Каско на МПС”, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 8.08.2021 г. в гр. ...., както и сумата от 92,59 лева, представляваща мораторна лихва за периода 29.11.2021 г. 13.06.2022 г. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до изплащане на задължението, както и разноски в производство.

Ищецът твърди, че е застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, сключен за увредения лек автомобил с peг. № ... и обективиран в застрахователна полица № .../10.08.2020 г., валиден към датата на процесното ПТП. Посочва, че на 8.08.2021 г., в района на гр. .... е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил с peг. № ... и лек автомобил с peг. № .... За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП, видно от който водачът на лек автомобил с peг. № ..., поради движение с несъобразени с пътните условия скорост и дистанция, удря движещия се пред него лек автомобил с peг. № ....

Вследствие от произшествието автомобилът претърпял вреди, за обезщетяването на които била образувана ликвидационна преписка по щета № .../09.08.2021 г. Посочва, че нанесените имуществени вреди са описани в протоколи за оглед и оценка на щети от 09.08.2021 г. и 01.09.2021 г. Въз основа на така изготвените протоколи за оглед е определено обезщетение в размер на 6 354,44 лв., като на 28.10.2021 г. определеното застрахователно обезщетение е било изплатено изцяло по сметка на правоимащото лице.

Твърди, че е упражнил правата си по чл. 411 КЗ, като бил поканил ответната 1 страна да възстанови посочената по-горе сума, като към настоящия момент в полза на дружество е погасена част от общия размер на претенцията, а именно 4 661,86 лв., като за останалата част от 1 692,58 лв. тя остава дължима.

Ищецът счита, че следва да получи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 29.11.2021 г. - 13.06.2022 г. Моли за осъдително решение и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „.....“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че платената сума от 4661,86 лв. отразява действителния размер на вредата, поради което претенцията на ищеца следва да се счита за изцяло удовлетворена. Поддържа, че плащането е прието от ищеца без възражения, поради което с поведението си не е дал повод за завеждане на делото срещу него. Заявява, че размерът на платеното от ищеца обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ не обвързва застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което претенцията му е недължима. Оспорва и акцесорния иск за мораторна лихва.

По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По тези искове в тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи следните обстоятелства: наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за МПС рег.

№ .... между ищеца и увредено лице, валидна към датата на процесното ПТП; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, в конкретния случай деяние – настъпилото ПТП от 8.08.2021 г. между МПС рег. № .... и МПС рег. № ...., противоправно поведение на водача на МПС с peг. № ...., вреда – щетите по МПС ....; причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди; плащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице в посочения в исковата молба размер; наличие на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на МПС рег. № .... със застраховател ответникът. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи наличието на главен дълг и че е поставил ответника в забава, като му е отправил покана за плащане на задължението.

С оглед твърденията в писмения отговор, в тежест на ответника е в условията на пълно и главно доказване да докаже направеното плащане в размер от 4661,86 лв. по претенцията на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение по повод ПТП от 8.08.2021 г. В тежест на ответника е и да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като докаже липса на вина у делинквента, но в случая ответникът не е оспорил виновното поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при него.

С доклада по делото са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

На 8.08.2021 г., в района на гр. ...., е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на МПС с peг. № .... и МПС с peг. № ...., поради 2 виновното и противоправно поведение на водача на МПС .....

Налице е валидно сключена застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № .../10.08.2020 г. за МПС с peг. № ..., със застрахователно покритие към датата на процесното ПТП.

Налице е сключена застраховка „Гражданска отговорност” на водача на МПС с peг. № .... при ответника, със застрахователно покритие към датата на процесното ПТП.

От ищеца в полза на увреденото лице е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 6354,44 лв. за отстраняване на щетите от настъпилото на 8.08.2021 г. пътно-транспортно произшествие по увредения товарен автомобил с peг. № ... (че автомобилът е товарен, а не лек, както се твърди в исковата молба, се установява от представените писмени доказателства и заключението на вещото лице).

Ответникът е получил регресна покана на 29.10.2021 г., по която същият изплатил на ищеца по щета № .... сумата в размер на 4661,86 лв.

Гореизложените обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства – застрахователна полица за застраховка „Каско на МПС“ от 10.08.2020 г. и приложимите към нея общи условия на застрахователя ищец, двустранен констативен протокол за ПТП от 8.08.2021 г., преписка по щета № .../9.08.2021 г., протоколи за оглед и оценка на МПС, възлагателно писмо от 9.08.2021 г., приемо-предавателен протокол от 30.09.2021 г., фактура № .../1.10.2021 г., доклад по щета № ..., справка относно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗД .....“ АД към датата на ПТП, регресна покана вх. № ..../29.10.2021 г., опис на одобрени претенции, ведно с преводно нареждане от 21.12.2021 г., банково извлечение за сумата от 6 354,44 лв., преведена в полза на „....“ ООД.

Спорен между страните е единствено въпросът относно паричната стойност, необходима за отстраняване на щетите, нанесени по увредения от процесното пътно-транспортно произшествие товарен автомобил с peг. № ....

В тази връзка по делото е изслушано заключение по допусната съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано.

От него се установява, че щетите по товарния автомобил „.....“ с рег. № .... се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие от 8.08.2021 г. в гр. ...., като за да стигне до този извод вещото лице е съобразило механизма на пътно-транспортното произшествие, по отношение на който страните не спорят. Вещото лице изрично е посочило (задача 4), че уврежданията по багажните врати, които се намират в долната част на автомобила, напълно отговарят да са получени вследствие на процесното пътно-транспортно произшествие.

Вещото лице е посочило, че паричната стойност, необходима за отстраняване на уврежданията по увредения товарен автомобил, застрахован при ищеца, е 6019,57 лв. с включен ДДС.

Допълнително вещото лице е посочило, че стойността на уврежданията, определена на база средни пазарни цени и при използване на алтернативни резервни части, е 5917,50 лв. с включен ДДС, а стойността на уврежданията, определена на база Методиката към Наредба № 49, с приложен коефициент на оригиналните резервни части К=0,7, към датата на ПТП е 2909,89 лв.

3

При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъде съобразена нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на имуществото – съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за действителна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а според чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, т. е. това е пазарната цена на новите резервни части /от които не се приспада обезценка, в случай, че ремонтираната вещ не е нова/ плюс разходите за тяхната доставка, ремонт, строително-монтажни работи, които обикновено се извършват, за да се възстанови повредената вещ в първоначалното й състояние.

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС (например решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., на ВКС, I т. о. и решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., на ВКС I т. о.) в разпоредбата на чл. 4 от Методиката - Приложение № 1 на Наредба № 24/8.03.2006 г. изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Тази норма, съпоставени със законоустановеното правило, че обезщетението по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора /чл.

386, ал. 2 КЗ/, налагат извода, че Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г.

Предвид изложеното, съдът намира, че размерът на дължимото регресно обезщетение следва да бъде определен на база средни пазарни цени към датата на ПТП.

Съгласно заключението на вещото лице, стойността, необходима за възстановяване на товарния автомобил с рег. № ...., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 6019,57 лв. С оглед направеното от ответника плащане в размер от 4661,86 лв., остава дължима сумата в размер от 1357,71 лв., като съдът намира, че предявеният иск по чл. 411 КЗ е основателен до този размер. Ищецът не успя да докаже, че изплатеното от него застрахователно обезщетение за разликата над 6019,57 лв. отговаря на 4 стойността, необходима за отстраняване на щетите по увредения автомобил, съгласно средните пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие, поради което за разликата над 1357,71 лв. до пълния предявен размер от 1692,58 лв. искът е неоснователен.