Решение № 287 от 15.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева при участието на секретаря Валерия Г. Методиева като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20248002900066 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

По касационна жалба на „Петрол холдинг“ АД /н./, е допуснато касационно обжалване на решение №29/06.03.2023г. по в.т.д.№85/2022г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която са обезсилени изцяло Решение №260032/07.07.2021г. по т.д.№113/2018г. по описа на ОС – Ловеч и Решение /допълнително/ №260044/20.10.2021г. по т.д.№113/2018г. по описа на ОС – Ловеч, с което е оставена без уважение молбата на „ Петрол" АД за допълване на решението от 07.07.2021г., като процесуално недопустими, като вместо това е оставен без разглеждане предявеният от „Петрол холдинг“ АД /н./ против „Алфа Кепитъл“ АД /н./ и „Петрол" АД иск за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на прехвърлянето по реда на принудителното изпълнение по изп. дело №3045/2013г. по описа на ЧСИ М.П. на собствеността върху 51 516 746 безналични акции от капитала на „Петрол" АД с номинална стойност на всяка акция 1 лев, ISIN код BG11PESОBT13, на 1 купувача „Алфа Кепитъл“ АД, чрез сключената на 02.12.2013г. борсова сделка, регистрирана в регистъра на „Централен Депозитар“ АД на 04.12.2013г. и е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо, като „Петрол Холдинг“ АД /н./ гр. Варна, е осъдено да заплати на „Петрол“ АД, гр.Ловеч, сумата 28 800 лв. – направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по в.т.д.№85/2022г. по описа на ВТАС, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТАС държавна такса за производството в размер на 6 182 009,52 лв. Решението е постановено при участието на „КТБ“ АД /н/. и ЧСИ М.П. като трети лица – помагачи на страната на „Алфа Кепитъл“ АД /н/.

В касационната жалба се сочи, че въззивният съд е подменил и стеснил пределите на търсената от „Петрол Холдинг“ АД /н./ защита. Касационният жалбоподател излага съображения, че производството не би могло да се води по реда на чл.496 от ГПК, доколкото спецификата на прехвърляне на собствеността върху безналични акции изисква прилагане на специалния ред по ЗППЦК, който предвижда вписване в „Централен депозитар“ АД за завършване на сложния фактически състав на сделката и не предвижда обявяването на купувач чрез постановление за възлагане. Поддържа, че при публични продани, които не приключват с краен акт- постановление за възлагане, каквито са повечето случаи на Глава 45 от ГПК, в законодателството отсъства ред за защита на накърнени права от публична продан. Също счита за неправилна преценката на въззивния съд, че извън исковата молба и допълнителната искова молба, с молбата от 18.03.2021г. са наведени нови твърдения за нищожност по чл.185 от ЗЗД, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД. Изтъква, че молбата е депозирана с оглед зачитане правото на защита на ответниците и третите лица, участници в процеса, като отделно от това по отношение на нищожността съдът дължи и служебно произнасяне.

Ответникът по касационната жалба „Алфа Кепитъл“ АД /н./, представлявано от синдика Венцислава С.а, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че изложените доводи за нищожност на извършената продан на безналични ценни книжа на посочените в чл.26 ал.1 от ЗЗД основания са неоснователни, предвид обстоятелството, че обикновената продажба и проданта по реда на Глава 42 от ГПК са различни правни институти. Поддържа, че длъжникът може да обжалва само изрично посочените в закона действия на съдебния изпълнител /чл.435 ал.2 от ГПК/, 2 като процесуалните норми на ГПК не подлежат на разширително тълкуване.

Изтъква, че в настоящото производство такава защита не се търси и същата е преклудирана. Сочи, че прехвърлянето на безналичните акции не се осъществява чрез постановление за възлагане, което да подлежи на обжалване, а се осъществява чрез регистриране на борсовата сделка в „Централен депозитар“ АД, като вписването не подлежи на обжалване и има конститутивно действие. Позовава се на нормата на чл.138 ал.2 изр. посл. от ЗППЦК, като твърди, че в случай на незаконосъобразно вписване, редът за защита е чрез иск за вреди. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба „Петрол“ АД излага съображения за неоснователност на жалбите по същество, като счита за правилно становището на съда, че общите основания за нищожност по чл.26 от ЗЗД са неприложими по отношение на публичната продан. Оспорва като неоснователен довода на касатора, че липсата на произнасяне от въззивния съд по част от съединените искове съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изтъква, че ако не е налице произнасяне, това съставлява непълнота на решението, а не нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че при отговора на въпроса относно защитата на длъжника при принудително изпълнение върху безналични ценни книжа на борсата трябва да се съобразят специалните правила, на които е подчинена фондовата борса като система със сетълмент на безналични ценни книжа в реално време. Поддържа, че за сделките с безналичини ценни книжа на фондовия пазар е характерно, че след като веднъж е минал сетълментът на фондовата борса, извършената сделка е окончателна и същата не подлежи на отмяна. Счита, че е недопустимо приключили сделки на фондовата борса, за които е минал окончателен сетълмент, да бъдат отменяни или оспорвани като недействителни, като изтъква, че тази особеност на сделките с безналични ценни книжа на фондовия пазар е продиктувана от изискването за сигурност и стабилност на финансовите пазари. В подкрепа на тази теза се позовава на съображения 13 и 14 в преамбюла на Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, както и на издадената от Европейската централна банка Рамка на надзор на Евросистемата. Поради това счита, че в хипотезата на принудително изпълнение върху безналични ценни книга по реда на чл.516 ал.7 от ГПК 3 правото на защита на длъжника търпи ограничение, защото стабилностата на фондовия пазар, а оттам и на европейската платежна и финансова система имат предимство пред индивидуалната защита на правата на длъжника.

Поддържа, че ако се установи нарушение при извършената от ЧСИ продажба, длъжникът може да претендира обезщетение от частния съдебен изпълнител по реда на чл.74 ал.1 от ЗЧСИ. Претендира присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника „Алфа Кепитъл“ АД /н./ - „КТБ“ АД /н/, оспорва касационната жалба. Изразява становище, че при липса на предвидена в ГПК възможност за обжалване на действията на съдебния изпълнител или оспорване действителността на проданта на безналични ценни книжа по исков ред, защитата на длъжника може да бъде реализирана единствено чрез предявяване на иск по чл.441, вр.чл.74 от ЗЧСИ, вр. чл.45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразни действия по изпълнението. Поддържа, че законодателната уредба на принудителното изпълнение върху безналични ценни книжа е ясна и тя не предвижда прилагане на правилата за публична продан на недвижими имоти, поради което е неприложима и разпоредбата на чл.496, ал.3 от ГПК. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Претендира присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на „Алфа Кепитъл“ АД /н./ - ЧСИ М.П. не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Въззивният съд е приел, че исковата молба /с уточняващата я такава от 13.12.2018г. и допълнителната искова молба/ е редовна, като ищецът „Петрол Холдинг“ АД /н./ е предявил иск за прогласяване нищожността на извършеното по реда на принудителното изпълнение по изп. дело № 45/ 2013г. по описа на ЧСИ М.П. с взискател „КТБ“ АД /н/ и длъжник „Петрол Холдинг“ АД прехвърляне на собствеността върху 51516746 безналични акции от 4 капитала на „Петрол“ АД на „Алфа Кепитъл“ АД /н./ чрез борсова сделка, сключена на 02.12.2013г., регистрирана на 04.12.2013г. в регистъра на „Централен Депозитар“ АД. Приел е за неоснователни оплакванията на жалбоподателите, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Въззивният съд е изразил становище, че предметът на търсената защита е ясен – оспорва се действителността на публичната продан по соченото изп. дело, която предвид специфичния предмет на принудителното изпълнение – безналични ценни книжа, е реализирана чрез борсова сделка, а претенцията на ищеца е основана на твърдения за незаконосъобразни действия на ЧСИ М.П. по принудителното изпълнение, които според него опорочават прехвърлянето на акциите до степен на нищожност. Въззивният съд е извел от твърденията в исковата молба следните действия, сочени от ищеца като извършени в противоречие с изискванията на закона: ненадлежно уведомяване на длъжника за конституиране на „КТБ“ АД като взискател в качеството му на цесионер по договор за цесия с първоначалния взискател „Уникредит лизинг“ АД и за пристъпване към принудително изпълнение върху притежаваните от длъжника безналични акции; неспазване правилата на Глава 43 от ГПК относно публичната продан – за опис, насрочване, разгласа, обявяване на първоначалната продажна цена, от която да започне наддаването, а именно борсовата цена от деня, предшестващ датата на публичната продан; неиздаване на актове в рамките на принудителното изпълнение – постановление за постъпили наддавателни предложения, постановление, обективиращо изявлението на ЧСИ за цедиране на акциите от името на длъжника в полза на взискателя, постановление за възлагане на акциите по най-високата предложена цена; прехвърляне на акциите вместо по реда на чл.516 ал.6 т.2 и ал.7 о т ГПК по реда на ЗППЦК, който според ищеца е неприложим съгласно чл.4 ал.3 от ЗППЦК; възлагане от ЧСИ извършването на продажбата на акциите на инвестиционния посредник „КТБ“ АД – единственият взискател по изп. дело и едновременно с това и кредитор на купувача по сделката, на когото е предоставил средства именно за закупуване на акциите; сключване на борсовата сделка при цена на акциите, едностранно определена от ЧСИ, валидна година преди сделката, вместо по борсовата цена в деня преди сделката; вписване на сделката в регистъра на „Централен депозитар“ АД въпреки наложена обезпечителна мярка с акт на ОС – Стара 5

Загора; погасяване със сумата от борсовата сделка на вземания на „КТБ“ АД като взискател по изп. дело, като присъединен взискател с вписан особен залог по ЗОЗ и за комисионна за действията му като инвестиционен посредник и на ЧСИ за такси, без да е извършвано разпределение, а въз основа на издадени протоколи за погасяване, които не са връчвани на страните в изп. производство. С молба от 18.03.2021г. ищецът е навел и твърдения за нищожност на борсовата сделка като сключена в противоречие с чл.185 от ЗЗД поради това, че купувачът „Алфа Кепитъл“ АД /н./ е действал като подставено лице на взискателя „КТБ“ АД /н/, което обстоятелство е установено с влязъл в сила АУАН на КФН.

Отчитайки, че ищецът сам е квалифицирал исковата си претенция като отделни искове по три основания на чл.26 о т ЗЗД – нищожност поради противоречие със закона – ал.1 предл. първо, нищожност поради заобикаляне на закона – ал.1 предл. второ и нищожност поради липса на форма – ал.2 предл. трето, въззивният съд изрично е констатирал, че е сезиран само с един иск с правна квалификация по чл.26 ал.1 предл. първо о т ЗЗД. Изложил е подробни съображения, че ищецът извежда различни основания за нищожност, позовавайки се на едни и същи факти, които според него опорочават прехвърлянето, но всички твърдени от ищеца пороци са свързани с нарушаване на правни норми, т.е. следва да бъдат подведени под основанието по ал.1 предл. първо на чл.26 о т З З Д . Изтъкнал е, че неправилният извод на първоинстанционния съд, че ищецът е предявил при условията на евентуалност и искове по чл.26 ал.1 предл. второ от ЗЗД и чл.26 ал.2 предл. трето о т ЗЗД в случая не обосновава недопустимост на първоинстанционно решение, защото съдът не е разгледал тези искове поради уважаването на главния иск.