Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 25679 от 22.10.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 48387/2021
Вид
Разпореждане № 25679
Подписан
22.10.2021
В сила
09.05.2022
Състав
МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 25679 гр. София, 22.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Частно гражданско дело № 20211110148387 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадено Заявление вх. № 42990/20.08.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „..... против Д. Ц. П..

С Разпореждане № 13220 от 27.08.2021 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението кратко, точно и ясно и в разбираем вид да индивидуализира претендираното вземане. Заявителят е предупреден за последствията от неизпълнение на указанията в срок и в цялост.

С молба вх. № 57761/21.09.2021 г. е направено искане за продължаване на срока като с разпореждане от 28.09.2021 г. е даден нов тридневен срок за изпълнение на указанията и заявителят е предупреден за последиците от неизпълнението.

С молба вх. № 59711/27.09.2021 г. е представена подробна разбивка на вземанията в табличен вид, които според настоящия състав не привеждат заявлението с изискванията за редовност.

Указанията на съда и неблагоприятните последици от неизпълнението им са съобщени на заявителя на 04.10.2021 г. С молба вх. № 66211/07.10.2021 г. заявителят информира съда че е изпълнил указанията с молба вх. № 59711/27.09.2021 г.

В указания от съда срок, както и до настоящия момент не са отстранени констатираните нередовности на заявлението в цялост.

На първо място не са посочени еднозначно размери, периоди и основания на претендираните суми за всеки отделен номер и за вид такси и услуги. Посочените периоди се разминават, твърди се начисляване на 1 еднократни такси, които се претеднират за целия период от 7 месеца, включително се претендират по две вземания за месечни абонаментни такси за всяка услуга. Още повече – претендират се вземания за предоставени услуги по договора за м.12.2019 г. и едновременно се поддържа, че договорът е прекратен поради виновно неизпълнение на насрещната страна и е начислена неустойка за предсрочно прекратяване към м. 06.2019 г.

Незаплатените суми за устройство за изплащане също се търсят за период за който вече се твърди, че е налице прекратяване на договора поради виновното неизпълнение на задължения на длъжника, без да се твърди, че част от тях са предсрочно изискуеми. Сочи се, че претеднираната неустойка е в максимален размер на три месечни абонаментни такси, но претендирания размер на съответства на така направеното уточнение. И не на последно място – претеднират се многократно идентични вземания за такса за събиране на дължимите суми в размер на 53,04 лева за целия период и за обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 2,00 лева както част от общата сума на начислената неустойка.

Непълното, неясно и непоследователно излагане на фактите и липсата на конкретно ясно формулирано искане за защита, което да кореспондира с изложените твърдения, затруднява насрещната страна при реализирането на правото и на защита срещу заявената претенция, както и дължимата от страна на съда преценка на твърденията на страните, при недопустимо в хода на процеса „доуточняване“ на фактическите твърдения. Липсата на надлежно и в разбираем вид посочване на твърдяните вземания по размер, период и основание е съществен порок, който води до липса на достатъчно обстоятелства, на които се основава заявлението, затруднява не само защитата на длъжника в едно формално производство като заповедното, а и категорично възпрепятства съда да извлече предмета на заявлението и да постанови валидна и допустима Заповед за изпълнение на парично задължение.

С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2 вр. чл. 410 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, съдът намира, че следва да отхвърли подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Така мотивиран, настоящият състав на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. № 42990/20.08.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „..... против Д. Ц. П..

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3