Определение № 20564 от 09.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20564 гр. София, 09.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20211110145151 по описа за 2021 година

С исковата молба по настоящото дело ищецът М. В. С. е предявил първоначално против ответницата Ю. Л. З. обективно съединени 14 (четиринадесет) иска (според номерацията на ищеца- б.с.)- за установяване недействителност на документи пълномощно, декларации по ДОПК , ЗННД и ЗМИП , саморъчно завещание , нотариален акт ; на сделки- упълномощаване на ответницата от наследадателя на ищеца , договорът за продажба на имоти от 18.06.2021г. ; ревандикационен иск по чл.108 ЗС, евентуален осъдителен иск по чл.59 ЗЗД и евентуален конститутивен иск по чл.30 ЗС.

С исковата молба е предявено и искане за допускане на обезпечение на предявените о т ищеца против ответницата Ю. Л. З. искове чрез налагане на възбрана върху имота предмет на сделката , чиято нищожност ищецът обосновава.

СРС,68 състав с определение № 2698/02.08.2021г. е ПРЕКРАТИЛ настоящото съдебно производство в частта му относно предявените обективно съединени единадесет установителни искове поради недопустимост с оглед предявените осъдителни искове със същия предмет , и е отхвърлил молбата по чл.389 ГПК за допускане на обезпечаване на исковете.

СГС , ГО, ЧЖ-ІБ състав с въззивно определение № 1462/21.02.2022г. по ч.гр.д. № 11232/2021г. е ОТМЕНИЛ цитираното определение на СРС в частта му относно частичното прекратяване на делото, като го е ПОТВЪРДИЛ в частта , с която е отхвърлена молбата по чл.389 ГПК. Въззивният състав е отправил указания до СРС да изпълни процедурата по чл.129,ал.2 ГПК с указания към ищеца да отстрани нередовностите на установителните искове и на съединяването на исковете , каквито са налице според СГС.

СРС, 68 състав в изпълнение на указанията на СГС , отправени с въззивното определение № 1462/21.02.2022г. по ч.гр.д. № 11232/2021г., е УКАЗАЛ на ищеца с разпореждане № 64840/18.07.2022г. по настоящото дело да уточни исковете.

След изпълнението на процедурата по чл.129 ,ал.2 ГПК (с оглед указанията на СГС – 1 б.с.) СРС, 68 състав с определение от 09.09.2022г. е ПРЕКРАТИЛ повторно съдебното производство по настоящото гр.д. № 45151/2021г. по описа на СРС, 68 състав в частта му относно предявените обективно съединени 11 (единадесет) иска: за установяване недействителност на документи - пълномощно, декларации по ДОПК , ЗННД и ЗМИП , саморъчно завещание , нотариален акт ; на сделки- упълномощаване на ответницата от наследадателя на ищеца , договорът за продажба на имоти от 18.06.2021г.

Като необжалвано от ищеца това определение е влязло в сила.

След влизане в сила на определението от 09.09.2022г. за частично прекратяване на делото преписите от исковата молба и от приложенията към нея са връчени редовно на ответната страна видно от приложената призовка. В срока по чл.131,ал.1 ГПК ответницата е представила отговор на исковата молба.

Съдът следва да се произнесе по въпросите , изброени в чл. 140,ал.1 и ал.3 ГПК.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съгласно чл. 146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140, ал.3, изр.2, предл.1 ГПК :

1) обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146,ал.1,т.1 ГПК):

В исковата молба от името на ищ еца М. В. С. се твърди , че на 18.06.2021г. ответницата сключила с наследодателя на ищеца – В.В С. договор за продажба на поземлен имот с идентифокатор *** с площ от 509 кв.м. , заедно с построената в него сграда с идентификатор *** с площ от 66 кв.м. , находящи се в Столична община, село Герман, район „Панчарево” , ул. „1111 , подробно описани в исковата молба, като ответницата е действала в лично качество като купувач на имота , и като пълномощник на продовача на имота – наследодателя на ищеца. Ищцовата страна обобсновова твърдения за недействителност на процесния договор за продажба на имот на следните основания : сключването му от лице(ответницата), представящо се за пълномощник на продавача , но без валидна представителна власт по отношение на продавача, тъй като пълномощното , с което тя се е легитимирала при сключването на договора , не й предоставя права за разпореждане с имота от името на собственика (чл.42,ал.2 ЗЗД) ; сключването му от представителя на продавача (ответницата) със себе си (като купувач) , без да е налице валидно съгласие от представлявания за това, тъй като пълномощното , на което се е поовала ответницата , е нищожно (чл.38,ал.1 ЗЗД); сключването му от представителя на продавача (ответницата) във вреда на предсталявания собственик на имота поради „нееквивалентност на насрещните престации и/или явно неизгодни условия” , изразяваща се в уговорената десет пъти по-ниска продажна цена на имота от пазарните цени (чл.40 ЗЗД); противоречие на добрите нрави (чл.26,ал.1,предл.3 ЗЗД) поради „нееквивалентност на 2 насрещните престации; противоречие на закона (чл.26,ал.1,предл.3 ЗЗД) поради неспазване на §127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ и §16 ПР на ЗУТ с оглед липсата на удостоверение за търпимост на построената в парчела сграда ; привидност на договора (чл.17 ЗЗД и чл.26,ал.2, предл.5 ЗЗД) , с който е прикрита истинската сделка– договор за дарение на имота. Поддържат се и твърдения за неистинност на представените от ответницата при сключването на договора за продажба от 18.06.2021г. пълномощно и декларациите по чл.264,ал.1 ДОПК и по чл.25,ал.8 ЗННД и Декларации по ЗМИП, за които се твърди , че не са подписани от продавача на имота – наследодателят на ищеца. Според ищцовата страна поради нищожността на договора за продажба от 18.06.2021г. , той не е породил вещноправен ефект , т.е. ответницата не е станала собственик на имота , а като единствен наследник по закон на собственика на имота ищецът е придобил правото на собственост върху него.

В исковата молба се посочва и , че е обявено саморъчно завещание от 05.10.2020г. от наследодателя на ищеца – В.В С. , което има за предмет недвижим имот с предишен идентификатор ***, находящ се в село Герман , ул. „1111 с площ по скица от 1 209 кв.м.. Според ищцовата страна това завещание е недействително на следните основания : не е написано и подписано от завещателя (чл.42,ал.1 , буква „б” ЗН във връзка с чл.25,ал1 ЗН ); последвало отчуждаване на завещания имот с договор за продажба от 08.03.2021г. на трето лице след датата на завета (05.10.2020г.) и преди откриването на наследството (19.06.2021г.) – чл.41,ал.1 ЗН; липсата на право на собственост за завещателя върху завещания имот към датата на откриване на наследството (чл.19,ал.1 ЗН) поради продажбата му на 08.03.2021г. на друго лице; промяна на формата и предназначението на завещания имот (чл.41,ал.2 ЗН) и невъзможност на завещателя да завещава кам датата на съставяне на завещанието поради тежкото му здравословно състояние (чл.43,ал.1, буква”а” ЗН).

Предявените от ищеца искове (след влизане в сила на определението за чатично прекратяване на делото) са следните :

- главен осъдителен иск по чл. 108 ЗС за признаване на ищеца за собственик на процесния имот като единствен наследник по закон на предишния собственик на имота – В.В С. , който не е прехвърлил правото на собственост върху ответницата поради нишожност на сключения с нея договор за продажба от 18.06.2021г. на същия имот , и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху имота;

- евентуален осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетение за лишаването му от ползването на процесния имот през периода от 18.06.2021г. до 30.11.2021г. в размер на 20 000 лв ;

- евентуален конститутивен иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца от 1/2 част от наследството на В.В С. , която е била накърнена със сключения от него договор за дарение, прикрит с привидния договор за продажба от 18.06.2021г. между наследодателя като продавач и ответницата като купувач;

3

Процесуалното условие за разглеждането на евентуалния иск по чл.59 ЗЗД е уважаването на главния иск по чл.108 ЗС.

Процесуалното условие за разглеждането отхвърлянето на главния иск по чл.108 ЗС. евентуалния иск по чл.30 ЗН е

Ответната страна Ю. Л. З. оспорва изцяло исковете видно от изявленията на пълномощниците й в представения отговор на исковата молба. Обосновава се становище , според което оспорваният от ищеца договор за продажба от 18.06.2021г. на процесиня имот е действителен и е породил целените с него правни последици , т.е. ответницата е придобила правото на собственост върху имота. Твърди се , че представените при сключването на процесния договор пълномощно от собственика на имоти и всички декларации по чл.264,ал.1 ДОПК, по чл.25,ал.8 ЗННД и по чл.42,ал.2 ЗМИП , както и завещанието от 05.10.2020г. са подписани лично от В.В С.. Посочва се, че пълномощното на ответницата за сключване на процесиня договор включва както овластяването й да се разпорежда с имота , така и изрично съгласие да договаря сама със себе си , като не са въведени никакви ограничения в представителната й власт. Твърди се , че В.В С. е бил „в ясно съзнание , напълно осъзнаващ действията си”, „не е страдал от никакви умствени и/или психически разстройства” , а онкологичното му заболяване не е било пречка да осъзнава действията си.

Изтъква се , че ответницата не е действала във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД и не е била недобросъвестна , както и не е налице накърняване ена добрите нрави , тъй като с процесния договор не е бил увреден патримониума на упълномощителя , тъй като разликата между договорената и реалната пазарна цена на имота е „компенсирана и финансово чрез давана години наред пълна издръжка на продавача и морално чрез полаганите грижи и даваното отношение от Ю. З.”, както и поради запазеното право на ползване върху имота за продавача В.В С.. Обяснява се , че отношенията между ответницата и В.В С. са били „като на баща и дъщеря” , тъй като нейната майка Кристина Евтимова е живяла на семейни начала с В.В С. от 2009г. , а през периода от 2010г. до 2015г. ответницата е живяла заедно с ях в едно домакинство в имота в село Герман. Тъй като В.В С. не е работел и не е имал никакви доходи , неговата издръжка и тази на съжителстващата с него Кристина Евтимова от 2018г. е била поета от ответницата и от нейния съпруг Марсел З., които са плащали всички негови разходи - за битови консумативи , за храна , за лечение на заболяването му – за прегледи , за лекарства , за траспорт до болнични заведения, за осигуровки, както в сощото време ищецът не е полагал никакви грижи за баща си. Според ответната страна през 2020 г. В.В С. решил да раздели притежаваното от него дворно място в село Герман на два поземлени имота , да продаде незастроения парцел и с получената продажна цена на върне многобройните си дългове от заеми от ралични лица , включително от ответницата и съпруга й. За да бъде осъществена процедурата по обособяването на два парцела от имота В.В С. взел заем от 10 000 лв от съпруга на ответницата , а нея упълномощил да извърши всички фактически и правни дейстивя по разделянето на имота.

На 08.03.2021г. В.В С. продал незастоения парцел , погасил част от задълженията си към трети лица с получената продажна цена , но не успял да върне заема на съпруга на 4 ответницата поради възникнали непредвидими обсотятелства – на 27.03.2021г. възникнал пожар в дома на В.В С., при който била унищожена кухнята и пострадали други помещения , поради което всички останали пари от продажбата на незасторения парцел били използвани за възстановяване на щетите по къщата. За да уреди финансовите си отношения с ответницата и съпруга й В.В С. я упълномощил да продаде на себи си процесния имот , като целта била имота да остане притежание на близки хора , дълговете му да бъдат платени чрез продажлана цена , а той да продължи да живее в имота поради запазеното пожизнено право на собственост. Продажната цена от процесиня договор е преведена по сметката на Марсел З. не за да се прикрие истинската цел на сделката , а като „изплащане на реален паричен дълг” към него от продавача на имота. Подчертава се , че процесинят договор е бил сделка intuito personae, а „определената продажна цена е била в резултат на дългогодишни финансови и лични отношения между страните”. Обосновова се , че сградата в процесиня парцел е била построена законно през 1975г- 1977г. , като за нея са били издадени изискуемите през този период строителни книжа – одобрен архитектурен проект от 10.05.1975г. и позволителен билет № 253/10.05.1975г. Уточнява се , че описанието на сградата в нотариалния акт напълно съотвества на строителните книжа , а 66 кв.м. е застроената площ на къщата , която е различна от разгънатата застроената площ. Твърди се , че договорът от 18.06.2021г. е за продажба , а не за дарение на имота. Допълва се , че ответницата работи по трудово правоотношение и получава доходи значително по-високи от средните за страната, поради което е притежавала средства да плати реално продажната цена на имота. Отбелязва се , че в конкретния случай не е налице и т.нар. „обратно писмо” за установяване на истинското съглашение , а оставеното завещание „не може да се третира като такова ,защото не включва жилищната сграда и е съставено в период , в който намеренията на В.В С. са били различни”. Твърди се , че искът по чл.59ЗЗД е недопустим , тъй като ищецът разполага с други искове , с които да защити правата си. Посочва се , че ответницата не се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца , тъй като не е получила никакви доходи от имота през процесния период, нито го е ползвала лично , нито го е отдавала под наем. Оспорва се и размера на претендиранато от ищеца обезщетение , като завишен и несъобразен с пазарните наеми. Оспорва се и иска по чл.30 ЗН поради липсата на прикрит договор за дарение, който да бъде намален, а и пради липсата на приемане под опис на наследството от ищеца към момента на предявяване на исковата молба.