Присъда № 16 от 17.04.2024, Районен съд - Велинград

МОТИВИ към присъда № 16 от 17.04.2024 година по н.о.х.д. № 342/2023 г. по описа на РС-Велинград

Районна прокуратура – Пазарджик, Териториално отделение – Велинград е внесла обвинителен акт по ДП № 89/2022г. на ОСлО, (пр.пр. № 3818/2022) срещу: С.Й.Й. с ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.290, ал.1 НК, а именно - че на 28.04.2021г. в гр. Велинград, пред разследващ орган от РУМВР - Велинград - инсп. С.У., в разпит като свидетел по ДП вх. № 1287/2021г. по описа на ТОВРП - Пазарджик и ЗМ № 191/2021г. по описа на РУМВР - Велинград, устно и съзнателно е потвърдил неистина: „В този момент видях , че в едната си ръка Иван /И.П./ държи пистолет, а в другата граната. В един момент видях как дърпа халката на граната и тръгва да замахва с нея, все едно ще я хвърля към къщата ни”; и срещу Д.К.Т. с ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.290, ал.1 НК, а именно – че на 28.04.2021г. в гр. Велинград, пред разследващ орган от РУМВР Велинград - инсп. С.У., в разпит като свидетел по ДП вх. № 1287/2021г. по описа на ТОВРП - Пазарджик и ЗМ № 191/2021г. по описа на РУМВР - Велинград, устно и съзнателно е потвърдила неистина: „…и наближавайки Иван /И.П./, видях, че същия размахва пистолет в едната си ръка, а в другата държи граната ... Аз много се притесних, като видях, че в ръцете си държи граната. В един момент видях как дърпа халката на граната и почва да я замахва, все едно ще я хвърли към къщата ни“

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите обвинения; защитникът на подсъдимите пледира за недоказаност на обвиненията; а всеки от подсъдимите не се признава за виновен, като съответно поддържа, че определените в обвиненията като потвърдени от тях пред разследващ орган неистини обстоятелства, действително са се случили.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установена следната от фактическа обстановка:

Живеещите на семейни начала подсъдими С.Й.Й., и Д.К.Т. от много години са в обтегнати отношения със съседа им И.П.. На 12.03.2021г. И.П. минава пред дома на подсъдимите в гр. Велинград, на ул. „Христо Смирненски“ № 11, и започва скандал със С.Й., като го обижда и заплашва – да не притеснява повече съпругата му като й звъни да й иска пари. Подсъдимият Й. му отвръща от прозореца на къщата си, а до него се показва и подсъдимата Т., която също се включва в разправията. И.П. обижда и заплашва и нея, размахвайки ръце, в които държи само халка с ключове. Чул глъчката от своя магазин, на улицата излиза свидетелят Г.С., който прави забележка и на двете страни в спора да престанат да викат, след което И.П. се качва в колата си и тръгва към адреса на родителите си - на съседната улица. Афектиран от случилото се подсъдимият С.Й. подава сигнал на тел.

112, в който съобщава, че П. ги е заплашвал пред дома им с оръжия в ръце, като в телефонния разговор първо говори за граната и пушка, а после за пистолет и граната. Пред пристигналия на място автопатрул свид. П. отрича да е заплашвал подсъдимите с оръжие.

Същия ден, след като първо посещава сградата на ОДМВР-Пазарджик, С.Й. е препратен обратно към РУ на МВР-Велинград, където подава жалба за случилото се, и едва в 14,15 часа служители на районното управление проверяват жилището на свид. П. и не откриват оръжия. По повод подадената жалба е образувано ДП № 191/2021г. по описа на РУВелинград за извършено престъпление по чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, в хода на което С.Й. и Д.Т. са разпитани като пострадали лица. Предупредени от разпитвалия ги разследващ полицай С.У. за отговорността по чл. 290, ал.1 от НК, в показанията си пред съответния надлежен орган на власт, и двамата съзнателно потвърждават, че са видели при скандала с тях свид. П. да държи пистолет и граната, с която е замахвал – сякаш ще хвърли към къщата им.

1

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз основа конкретно на следните доказателства: Постановление на ТО-Велинград при РППазарджик с № 1287/2021 от 14.04.2021г. за образуване на досъдебно производство № 191/2021г. по описа на РУ-Велинград, протокол от 28.04.2021г. за разпит на Д.К.Т. в качеството на свидетел/пострадал/ по ДП № 191/2021г. по описа на РУ-Велинград, протокол от 28.04.2021г. за разпит на С.Й.Й. в качеството на свидетел/пострадал/ по ДП № 191/2021г. по описа на РУ-Велинград, аудиозаписите от приложен от РЦ 112-Кърджали компакт-диск, съдържащ получени на ЕЕН 112 на 12.03.2021г. сигнали от С.Й.Й., обясненията на подсъдимите С.Й. и Д.Т., показанията на свидетелите И.П., Г.С., С.У., Г.Б., Е.Б., А.Г. и Т.Г..

От показанията на свид. С.У., съответните протоколи за разпит на Й. и Т. в качеството им на свидетели по ДП № 191/2021г. по описа на РУ-Велинград, а и от собствените им обяснения в качеството на подсъдими по настоящото дело, се установява, че всеки от двамата действително съзнателно е потвърдил устно, че при разправията им на 12.03.2021г. с И.П. – последният е държал в ръцете си пистолет и граната, с която е замахвал към къщата им. От показанията на свид. Г.С., и тези на самия И.П., се установява, че при въпросния скандал последният не е държал в ръцете си оръжия, с които да е заплашвал подсъдимите, а ключове. Съмнителната достоверност на потвърдените от подсъдимите обстоятелства относно заплаха спрямо тях с оръжия от страна на П. се потвърждава и от подадения лично от С.Й. сигнал на тел. 112, в записа от който ясно се чува Й. първо колебливо да споменава граната и „пушка“, а след това вече да говори за пистолет и граната; а и от описаното в обясненията на Й. и Т. неправдоподобно действие по дърпане на халката на гранатата от П. с ръката, в която същият едновременно държи пистолет. Маркираната неубедителност при посочването на вида на конкретното огнестрелно оръжие, явно е била налице и при представянето на инцидента от подсъдимите пред пристигналите на място на 12.03.2021г. патрулни полицаи – Б. Г. и Г., в чиито показания (не само заради изминалия дълъг период от време) също личи несигурност относно съобщеното им от подалия сигнала.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

От обективна страна събраните по делото доказателства установяват по категоричен и несъмнен начин, че всеки от подсъдимите - С.Й. и Д.Т., е автор на приписаното му изпълнително деяние, изразило се в устно потвърждаване на неистина в разпит пред надлежен орган на власт. Именно такъв орган (които може да осъществи наказателно преследване в рамките на правомощията си) несъмнено се явява разпитвалия в качеството на свидетели по друго наказателно производство подсъдими по настоящото дело – ст. разследващ полицай С.У..

Преценката на заявените по другото производство от двамата подсъдими обстоятелства (за оръжия, с които И.П. ги е заплашвал) като неистини следва от съпоставката на събраните в тази насока доказателства. В случая първични доказателства са от една страна - обясненията на двамата подсъдими, а от друга - показанията на свидетелите И.П. и Г.С., всички - преки свидетели на инцидента. Но по отношение на обясненията на подсъдимите следва да се съобразява двойствената им процесуална роля, освен на доказателствено средство - и на средство за защита, при което за тях няма задължение да казват истината. Тъкмо по обратния начин стои въпросът със свидетелите, И.П. и Г.С., за които е налице задължение да казват само истината, което са и обещали – изрично предупредени за наказателна отговорност по чл. 290, ал.1 от НК. Ето защо е налице необорена презумпция за по-голяма надеждност на техните показания спрямо конкретните обяснения на обвиняемите, особено в контекста на обсъдената вече колебливост и противоречие в описването на оръжията от страна на подсъдимия Й. при подаването на сигнала на тел. 112.

2

Същевременно, доколкото образуваното ДП № 191/2021г. по описа на РУ-Велинград е водено за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. с чл.1 от НК, то конкретните инкриминирани като неистинни свидетелски показания на двамата подсъдими по настоящото дело, несъмнено касаят релевантни за предмета на доказване по другото наказателно производство факти и обстоятелства – твърдяното замахване с граната и размахването на пистолет пред Й. и Т. е пряко свързано със закана с убийство посредством описваните действия на сочения за извършител.

Кумулативното наличие на посочените обстоятелства предопределя съставомерността на извършеното от всеки от подсъдимите именно като престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.

От субективна страна – всяко от деянията е извършено от съответния подсъдим с пряк умисъл, като при даване на показанията си и Йораданов и Т. са действали интелектуално - предвиждайки обществената опасност на последиците, а волево - пряко целейки тези последици. Видно от протоколите им за разпити – и двамата са били изрично предупредени от ст. разсл. полицай Узунова за съответната им отговорност по чл. 290, ал.1 от НК. А от обясненията им и показанията на свидетелите (разпитаните по делото служители на реда и И.П.) се установява и силно вероятен мотив за потвърждаването на неистини – предвид предхождащите случката от 12.03.2021г. конфликти и обтегнати отношения на подсъдимите с последния. Същевременно в обясненията си и двамата подсъдими са напълно категорични в твърденията си, че ясно са видели от прозореца на къщата си конкретните оръжия, а не допускат да са се заблудили, че други държани от П. вещи са им заприличали на оръжия.

Относно упоритото акцентиране на защитата за нередности при полицейската работа по отработване на подадения от С.Й. сигнал - следва да се посочи, че основен принцип при доказването е, че първичните доказателства не могат да бъдат заменяни с производни, ако първите съществуват и могат да бъдат установени. В този контекст – съдът решава въпросът за вината или невиновността на подсъдимите единствено на база на наличните съществуващи доказателства, а не може да съобразява темпорално безвъзвратно пропуснати преди съдебната фаза от органите на реда хипотетични възможности за събиране на евентуални други доказателства.

Според правната квалификация на извършеното от всеки подсъдимите умишлено престъпление по чл. 290, ал.1 от НК, предвиденото в закона наказание е до пет години лишаване от свобода, което принципно изключва приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК.

При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия С.Й. следва да се отчетат като отегчаващи обстоятелства лошите му характеристични данни, установяващи се от предходни негови осъждания, като липсват смекчаващи обстоятелства. При това положение, съобразявайки и степента на обществената опасност на деянието и дееца, настоящият състав намира за съответстващо на целите по чл. 36 НК наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

Същевременно от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че С.Й. е осъждан с присъда № 6/08.09.2021г. по НОХД № 349/2021г. по описа на РСВелинград за извършено на 21.08.2021г. престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, като са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години, глоба в размер на 500 лв., която е заплатил на 13.10.2021г., и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година, което е изтърпял за времето от 21.08.2021г. до 21.08.2022г.

Видно от гореизложеното – престъпленията по това предходно и настоящото осъждане са извършени в условията на реална съвкупност (преди да е имало влязла в сила 3 присъда за което и да е от тях), което предпоставя приложението на чл. 25, ал.1 във вр. с чл.

23, ал.1 от НК. При съблюдаване на посочените разпоредби и с оглед факта, че най-тежко се явява наказанието по предходната присъда - то именно то следва да се наложи на подсъдимия. А съобразно чл. 25, ал.4, вр. с чл. 66, ал.1 от НК – изпълнението на така определеното общо наказание следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години, през които възпитателната работа с подсъдимия да се възложи на обществен възпитател при Община Велинград. Макар и чисто формално (предвид обстоятелството, че е вече изтърпяно) на осн. чл. 23, ал.2 от НК, към така определеното на подсъдимия Й. наказание следва да се присъедини и наложеното му с предходната присъда наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година, считано от 24.09.2021г.