Определение № 221 от 25.06.2021, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 221 гр. гр. Добрич , 25.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теменуга Ив. Стоева

Георги М. Павлов

Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно гражданско дело № 20213200500358 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.420, ал.3 в.вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ №9, чрез упълномощения юрисконсулт В.Л. срещу определение №260751/02.04.2021г. по ч.гр.д.№3675/2020г. на Добричкия районен съд, с което е постановено спиране на принудителното изпълнение по изп. д. №2021*0400151, образувано от ЧСИ Н.Н., рег. №* в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд гр.Добрич по отношение на длъжника В. П. Ч., ЕГН ********** от гр.Д., образувано въз основа на изпълнителен лист и заповед №260739/23.12.2020г. за незабавно изпълнение на парично задължение, издадени по ч.гр.д. №3765/2020г. на ДРС.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението на първоинстанционния съд и се настоява за неговата отмяна.

В писмен отговор насрещната страна В. П. Ч. оспорва жалбата като неоснователна и настоява за потвърждаване определението на районния съд.

След като се запозна със становищата на страните и доказателствата по делото, съдът намира за установено следното:

Производството по ч.гр.д.№3765/2020г. по описа на ДРС е образувано по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД с вх.№ 267931/22.12.2020г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, ал.1, т.2 от ГПК – извлечение от сметка и изпълнителен лист срещу длъжниците В. П. Ч., Д.Б.Т., С.Д.Д. и П.О.М. следните суми: 10000 /десет хиляди/ евро, /с 1 левова равностойност 19558.30 лв./, съставляващи част от неиздължена главница по договор за кредит за закупуване на дълготрайни материални активи №6/30.10.2006г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение №1/15.11.2006г., Допълнително споразумение №2/21.11.2006г., Допълнително споразумение №3/14.11.2011г., Допълнително споразумение №4/25.10.2012г. и Допълнително споразумение №5/25.03.2014г., сключен между кредитополучателя „Делфи Прим” АД и кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк” АД /чиито правоприемник е “БАНКА ДСК” АД/, дължима в общ размер на 176310.03 евро към 22.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 10000 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 22.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Заявлението е удовлетворено, като е издадена заповед №260739/23.12.2020г. за незабавно изпълнение на описаните парични задължения и изпълнителен лист /поправени с разпореждане №260276/11.01.2021г.

Въз основа на изпълнителния лист за събиране на сумите по заповедта е образувано изп.д.

№2021*0400151 на ЧСИ с рег.№* и район на действие ДОС.

С молба с вх.рег.№264577/15.03.2021г. /уточнена с молба с вх.рег.№265388/01.04.2021г./ В.

П. Ч. е поискал от заповедния съд да спре принудителното изпълнение по заповедта по подробно изложения съображения, включително за погасяване на задължението по давност.

С обжалваното определение №260751/02.04.2021г. заповедният съд е постановил спиране на принудителното изпълнение по изп. д. №2021*0400151, образувано от ЧСИ Н.Н., рег. №* в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд гр.Добрич по отношение на длъжника В. П. Ч., ЕГН ********** от гр.Д., образувано въз основа на изпълнителен лист и заповед №260739/23.12.2020г. за незабавно изпълнение на парично задължение, издадени по ч.гр.д.

№3765/2020г. на ДРС.

Частната жалба е допустима, доколкото е депозирана в рамките на срока по чл. 420, ал. 3 ГПК и е изпълнено изискването, установено в чл. 420, ал. 2 ГПК, молбата за спиране на изпълнението да бъде подадена в срока за възражение срещу заповедта за изпълнение.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да уважи молбата на длъжника В.Ч. и да постанови спиране на принудителното изпълнение по отношение на същия първоинстанционният съд е приел, че възражението на длъжника за погасяване на задължението по давност е основателно.

Възражението за изтекла погасителна давност е материалноправно възражение и може да бъде преценявано единствено в исковото производство, където да се събират доказателства и правят евентуални оспорвания относно валидното възникване на задължението, момента на изискуемостта на задълженията, съответно спиране и прекъсване на давността.

Производството по чл. 418, ал. 2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е формално и едностранно. В това производство съдът ограничава проверката си върху правната валидност от гледна точка на формата и съдържанието на 2 представения с молбата документ, в случая извлечение от счетоводни книги. За да може да се иска спиране на принудителното изпълнение, длъжникът следва да предяви в срока по чл.

414 ГПК възраженията срещу заповедта за незабавно изпълнение, като ги подкрепи с убедителни писмени доказателства или да представи надлежно обезпечение, по реда на чл.

180 и чл. 181 ЗЗД, а възражението за изтекла погасителна давност, с оглед характера на заповедното производство може да бъде предмет на обсъждане, само и единствено в исковото производство, в което няма ограничения пред доказването.

С оглед това въззивният съд намира, че молбата на В.Ч. по чл.420, ал.2 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Като е достигнал до обратните правни изводи, заповедният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде оставено без уважение искането на В.Ч. за спиране на принудителното изпълнение на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК.

Претенцията за определяне на разноски в полза на частния жалбоподател в настоящото производство е основателна. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 15 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №260751/02.04.2021г. по ч.гр.д.№3675/2020г. на Добричкия районен съд, с което е постановено спиране на принудителното изпълнение по изп. д.

№2021*0400151, образувано от ЧСИ Н.Н., рег. №* в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд гр.Добрич по отношение на длъжника В. П. Ч., ЕГН ********** от гр.Д., образувано въз основа на изпълнителен лист и заповед №260739/23.12.2020г. за незабавно изпълнение на парично задължение, издадени по ч.гр.д. №3765/2020г. на ДРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА

ОСТАВЯ без уважение искането на длъжника В. П. Ч., ЕГН ********** от гр.Д. за спиране на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК на принудителното изпълнение по изп. д.

№2021*0400151, образувано от ЧСИ Н.Н., рег. №* в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд гр.Добрич по отношение на длъжника В. П. Ч., образувано въз основа на изпълнителен лист и заповед №260739/23.12.2020г. за незабавно изпълнение на парично задължение, издадени по ч.гр.д. №3765/2020г. на ДРС.

ОСЪЖДА В. П. Ч., ЕГН **********, гр.Д. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ №9 сторените в настоящото производство разноски в размер на 15 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4