Решение № 3235 от 26.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3235 гр. Пловдив, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330121976 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Г. Р., ЕГН: **********, против „Стик-Кредит“ АД, ЕИК: 202557159, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 334,44 лева /размерът на иска увеличен в с.з. на 03.06.2025г./, представляваща заплатена при начална липса на основание сума в полза на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че имала множество сключени договори за парични заеми с ответника, като на 02.03.2022 г. заплатила в полза на „Стик – Кредит", чрез системата на „***“, сумата от 334,44 лева. Твърди се, че към датата на плащане на сумата ищцата нямала парични задължения към ответника, но въпреки това се претендира заплащане на посочената сума. Ето защо извършеното плащане било извършено при начална липса на основание и заплатена сума подлежала на връщане

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Стик-Кредит“ АД, в който се поддържа становище за неоснователност на иска. Твърди се, че на ***г. между страните 1 бил сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние с № ****г., по силата на който на ищцата била представена в заем сумата от 255 лева. Навежда основания за получаване на сумата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние с № ***г., по силата на който на ищцата Д. Р. бил предоставен кредит в размер на 255 лева, при ГПР 42, 58 % и ГЛП 36%.

В тази връзка, оспорванията на ищеца, че липсвала облигационна връзка между страните са бланкетни и неподкрепени с доказателства, доколкото самият ищец в исковата молба твърди, че се е намирал в облигационни отношения с ответника /твърди се единствено, че задълженията са били погасени/.

Ето защо, съдът приема, че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Страните са уговорили, че съгласно чл. 19 от Договора, същият ще бъде обезпечен, като при неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 29, ал. 1 от Договора, ищцата дължи неустойка в размер на 0, 9 % от стойността на уговорената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Следва да се посочи обаче, че непредставявнето на обезпечение самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това обаче предварително е уговорена неустойка, която се активира в кратък срок (тридневен) от сключване на договора за кредит, без да може да компенсира повишения риск.

По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото дори и при плащането на всички задължения се получава още едно допълнително възнаграждение. Така и ГПР от 42, 58 % не отговаря на действителните такива, защото е без сумата за неустойка, а с включването на 2 неустойката кредитът ще се оскъпи допълнително. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Посочването в договора за кредит на по -нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.

10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

Обсъдената по- горе неустойка е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Както вече се посочи, задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер от почти двукратната стойност на кредита, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. В този случай следва да намери приложение нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, която установява, че клаузи, установяващи задължения за заплащане на разходи над така установеното ограничение, са недействителни. Оттук и целият договор се явява такъв, като съдържащ клауза за неустойка, предвидена в противоречие със специалния закон, която е нищожна.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за 3 недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи- такси, неустойки и т.н.

По делото е представена разписка № *****г. от „****“ АД, видно от която ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от 334, 44 лева.

В настоящия случай, чистата стойност по кредита /главница/ възлиза в размер на 255 лева и тази сума е дължима на кредитора. Горницата над 255 лева се явява заплатена при начална липса на основание и подлежи на връщане на ищцата. С други думи, искът се явява частично основателен за сумата от 79, 44 лева, като ще се отхвърли за горницата над 79, 44 лева до пълния предявен размер от 344, 44 лева.

В производството по делото ищецът е бил защитаван на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на адв. К. се следва възнаграждение за оказаната правна помощ, което предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, проведеното само едно съдебно заседание и множеството на брой идентични казуси в съдилищата в Република България съдът определя в размер от 400 лева. Съразмерно с уважената част от иска обаче, на адв. К. ще се присъди възнаграждение в размер на 95, 01 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, ЕИК: 202557159 да заплати на Д. Г. Р., ЕГН: ********** сумата от 79, 44 лева /седемдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща платена при начална липса на основание сума, заплатена въз основа на представена по делото разписка № ****г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск за горницата над уважения размер от 79, 44 лева до пълния предявен размер от 334, 44 лева.

ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, ЕИК: 202557159 да заплати на * К. Й. К. от АК – Пловдив с личен № ****, с адрес на упражняване на дейността: гр.

***, ул. „***“ № **, ет. *, офис * сумата от 95, 01 лева /деветдесет и пет лева и една стотинка/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца Д. Г. Р., ЕГН: ********** безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 4