Решение № 94 от 28.03.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Варна, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000069 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 121265177, София, чрез адв.Т. С., срещу решение №555/28.12.2023г., постановено по т.дело №475/2023г. по описа на ВОС, в осъдителната му част, в която застрахователят е осъден да заплати на А. А. Х. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, изразяващи се в претърпени болки и страдания, резултат от ПТП на 03.08.2022г., около 17.50 часа в гр.Варна, ул.Прилеп, до №173, причинено виновно от водача В. В., при управление на л.а.Рено Мастер с ДК №Р 8879 КР, застраховано по риска ГО при ответното дружество по полица №BG/23/121003219444 с период на действие до 10.11.22г., ведно със законната лихва върху присъдената главница от предявяване на застрахователната претенция на 10.02.23г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се излага, че решението на ВОС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно в обжалваната част.

Оспорват се изводите на съда за понесени неимуществени вреди от ищеца в размер на 100 000 лева, редуцирани до присъдени 80 000 лева поради установено съпричиняване на вредоносните последици от пострадалия, с принос от едва 20%. Застрахователят счита, че участието на пострадалия във вредоносното събитие е много по-значително. Оспорва се приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 и на чл.52 ЗЗД. Оспорва се и приетата в решението начална дата на задължението за мораторни лихви върху главницата като се възразява, че застрахователната претенция на ищеца е постъпила в дружеството едва на 13.02.23г. /а не на 10.02/

Не се оспорват понесените от ищеца болки и страдания в резултат на процесния 1 инцидент, но се твърди, че съдът неправилно е определил техния паричен еквивалент.

Ответникът не оспорва наличието на застрахователна полица, покриваща гражданската отговорност на водача на товарен автомобил Рено Мастер – В. В. съобразно решението по АНД №726/2023г. на ВРС; не оспорва механизма на настъпилото произшествие на 03.08.2022г., когато ищецът А. Х. като велосипедист бил блъснат от товарния автомобил; не оспорва получените от пострадалия увреждания, а именно: десностранен хемопневмоторакс с дихателна недостатъчност, контузия на десен бял дроб, счупване на ребра от 5-то до 11-то десни ребра, 6-то и 7-мо леви ребра, черепно- мозъчна травма с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, изпадане в безсъзнателно състояние, гръбначна травма с фрактура на бодилестия израстък на 4-ти шиен прешлен и на тялото на дъгата на 5-ти шиен прешлен, счупване на дясна лопатка, разкъсно -контузна рана на главата, счупване на носни кости и комоцио церебри с белег на челото. Не се оспорва заявяването на застрахователна претенция както и постановения по същата отказ на 15.05.23г.

Оспорват се правните изводи на съда въз основа на установена фактическа обстановка – действително понесените от ищеца неимуществени вреди и тяхната парична оценка. Твърди се, че ищецът е имал минимална оперативна интервенция за разгъване на увреден десен бял дроб, болничен престой от 7 дни, че нараняванията са без последици за трудоспособността и без данни за необходимост от продължаващо лечение, без загрозяващи белези и инвалидизиране и максимален срок за възстановяване от три месеца, съответно настъпило излекуване. Сочи, че по делото не били представени никакви доказателства относно здравословното състояние и общия статус на ищеца след ПТП. Поддържа се, че Х. не е претърпял вреди, които са трайно негативни за неговото здраве и психо-емоционален статус, че се е възстановил напълно от травмите, че не е ангажирал доказателства за продължаващо лечение и последици върху личния и професионален живот, в социалната адаптация. Излага, че водените от ищеца свидетели също не са установили сериозно отражение на ПТП върху живота и личността на пострадалия. Поради изложеното застрахователят счита, че съдът неправилно е определил обезщетението по чл.52 ЗЗД.

Отделно от това, въззивникът поддържа, че съдът неправилно е определил съпричиняване на вредите от пострадалия от едва 20% като значително е завишил приноса на водача на товарния автомобил. Твърди, че велосипедистът е могъл да възприеме автомобила като е имал време за реакция в продължение на около 14 метра. Твърди, че ПТП е могло да бъде избегнато при движение на велосипедиста с максимална скорост от 28.8 км/ч. /под 30 км./ч./ при установена приблизителна скорост от 41.40 км/час. Счита, че ищецът е могъл да избегне ПТП, вкл. с маневра вдясно към пътния банкет, тъй като се е движил в средата към дясно на пътната лента, не е имал каска и светлоотразителна жилетка.

Твърди се, че ищецът е нарушил с поведението си на пътя няколко разпоредби от ЗДвП и ППЗДвП– чл.20, ал.2; чл.15, ал.5; чл.79, т.3 и т.5 от ЗДвП както и чл.14, т.3 и т.4 от Правилника; чл.80 от закона и чл.140 от Правилника. Счита, че съдът неправилно не е отдал значение на останалите възражения за съпричиняване, извън превишената скорост на велосипедиста, съотв. неправилно е приложил дадените в т.7 на ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС, указания по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Претендира отмяна на решението в осъдителната част изцяло или намаляване на присъденото обезщетение при съответно приложение на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД. Претендират се сторените в производството разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от насрещната страна А. А. Х., ЕГН **********, В., чрез пълномощника му адв.Вл.Ш. от ВАК, за нейната неоснователност. Претендират се сторените в производството разноски за адв.възнаграждение, което да бъде определено по реда на чл.38 ЗАдв. в минимален размер по Наредбата за МРАВ. Към отговора е приложен договор за предоставяне на безплатна 2 правна помощ на материално затруднено лице съгласно чл.38, т.2 ЗАдв.

В производството пред въззивната инстанция адв.С., пълномощник на въззивника, поддържа жалбата на изложените основания, вкл. възраженията за обосноваване по-висок процент на съпричиняване на вредите. Претендират се сторените разноски.

Въззиваемата страна, представлявана от адв.Ш., оспорва жалбата и претендира определяне на адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 от ЗА.

За да се произнесе по жалбата въззивният състав установи, че производството е образувано пред ВОС по искова молба на А. А. Х., ЕГН **********, гр. В., срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, гр.София, с която са предявени съединени искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 КЗ, за осъждане на ответника да заплати сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 03.08.2022г., около 17:50 часа в гр.Варна, на ул.„Прилеп“, до №173, причинено виновно от водача на л.а.„Рено Мастер“, с рег. № Р 8879 КР, управлявано от В. В., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/23/121003219444, с покритие към датата на ПТП /до 10.11.2022г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на застрахователната претенция на 10.02.2023г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се поддържа, че за горепосоченото ПТП отговорността на виновното лице е ангажирана, като му е наложено наказание по НОХД №726/2023г. по описа на ВРС, НО, решението по което е влязло в сила 17.07.2023г. Инцидентът настъпил като водачът на микробуса отнел предимството на ищеца, който се движел с велосипед по ул.“Прилеп“, посока центъра на града. Налице било валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от виновния водач автомобил. Твърди се, че в резултат от ПТП пострадалият получил 6 средни телесни повреди, както следва: десностранен хемопневмоторакс /излив на кръв и навлизане на въздух в гръдната кухина/, което е обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота; контузия на десен бял дроб самостоятелно, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупвания на 5-то до 11-то десни ребра и на 6-то и 7-мо леви ребра; черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, довела до изпадане в безсъзнателно състояние, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота; гръбначна травма с фрактура на бодилестия израстък на 4-ти шиен прешлен и на тялото и дъгата на 5-ти шиен прешлен; счупване на дясна лопатка. Потърпевшият бил приет на 03.08.2022 г. в МБАЛ„Св. Анна“АД, където бил подложен на спешна операция и на 10.08.2022г. бил изписан за домашно лечение. Понастоящем ищецът твърди, че болките продължават, чувства постоянно затрудняване в концентрацията при извършване на трудова дейност. Мисълта му е забавена, което не му позволява своевременно да изпълнява възложените задачи. Посочва се в исковата молба, че пострадалият се занимава с изработването на технически проекти за сглобяеми къщи, като изпитва болки в дясното рамо, което пречи на работата му. Костта на дясната ключица не се е възстановила в нормално положение – леко издадена напред е и е несиметрична с лявата. На главата има белег от 15 сантиметров шев, който е неестетичен, няма да се заличи и го депресира постоянно. Задъхва се по-често от преди. Не може да извършва физически упражнения, защото тялото му постоянно е уморено. Твърди, че увреждането се отразило негативно върху психиката му като изпитвал страх от повторно произшествие, съотв. страхувал се да управлява велосипеда си. Лечението на всички телесни повреди е приключило, но тялото и психиката не са възстановени напълно. Твърди се, че ищецът е предявил застрахователна претенция на 10.02.2023г., по която ответникът не се е произнесъл в законоустановения 3-месечен срок. По тези съображения претендира осъждане на застрахователя на ГО да му заплати обезщетение в размер на 300 000 лева за търпените 3 неимуществени вреди ведно със законните лихви от 10.02.23г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл.367 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, настъпване на застрахователното събитие, вината на застрахования водач и настъпването на посочената в решението на ВРС средна телесна повреда. Но възразява, че ищецът не е представил изисканите от застрахователя доказателства, необходими за извънсъдебното определяне на обезщетението. Счита психическите и физическите травми и проведеното лечение за недоказани. Оспорва настъпването на описаните в исковата молба вреди по вид, характер и продължителност. Твърди, че понастоящем ищецът е напълно възстановен, а временната опасност за живота е преодоляна чрез проведеното лечение. Поддържа, че оздравителният период е продължил 3-4 месеца при липса на усложнения. Няма данни ищецът понастоящем да има нужда от чужда помощ, да е загубил или сменил работата си, да е понесъл други житейски сътресения, свързани с преживяното ПТП. Оспорва твърденията ищецът да е понесъл тежка психологична травма, но дори такава да бъде доказана, поддържа, че с поведението си същият е способствал за продължителността на възстановяване. Оспорва се претендирания размер обезщетение като прекомерен. Оспорва се изключителната вина на застрахования водач като се релевира възражение за съпричиняване, изразяващо се в липса на поставена предпазна каска на главата, на светлоотразителна жилетка и управляване на велосипеда без монтиран преден фар, с изключително висока скорост – 41 км./ч., в средата на платното, вместо в най-дясната част на пътния банкет, с което ищецът е нарушил чл.20, ал.2, чл.15, ал.5, чл.79, т.3 и т.5 и чл.80 от ЗДвП и чл.14, т. 3 и т. 4 и чл.140 от ППЗДвП.