Решение № 1266 от 25.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1266 гр. София, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20241100901452 по описа за 2024 година

Производството е образувано по молба на Ф.К.Б. ЕООД, ЕИК: ****, с искане за откриване на производство по несъстоятелност, подадена по реда на чл. 625 ТЗ, на основание неплатежоспособност на дружеството.

На установяване в производството подлежат следните факти и обстоятелства: неплатежоспособността на дружеството и началната дата, вкл. финансово-икономическото състояние на дружеството в периода преди подаване на молбата на база на структурата на активите и пасивите му и показателите за ликвидност и задлъжнялост, стойността на наличното имущество и паричните задължения.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

На първо място, молителят, като търговец, е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност. Същият е извършвал дейност по неспециализирано вътрешно почистване на сгради, както е констатирало вещото лице при извършената от него проверка, която дейност е и в обхвата на предмета на дейност на дружеството, съгласно вписаните в търговския регистър обстоятелства.

Молителят е посочил в молбата си и като основание за откриване производството по несъстоятелност- настъпила неплатежоспособност.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че липсата на 1 изпълнение се дължи на влошено финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер, тоест, затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи и липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер. Изводът за съществуване на състоянието на неплатежоспособност се прави въз основа на анализ на цялостното икономическо състояние на дружество в определен период от време, като основни фактори при определяне на наличието или липсата му са коефициентите за ликвидност, събираемост и финансова автономност, след установяване на обстоятелството дали длъжникът притежава достатъчно краткотрайни активи /такива, които участват еднократно в производствения процес и могат в кратък период от време да се превърнат в парични средства/, с които да погасява своите текущи или краткосрочни задължения или коефициентите за обща ликвидност.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.

Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. В настоящия случай, еднозначно е установено, че длъжникът е спрял плащанията по публичноправни още в края на 2022 година. А именно за изискуеми публични задължения към НАП за данъци и осигурителни вноски – през 2022 година и за лихви върху тях – още 2020 година /Приложение 1 от съдебно – счетоводната експертиза/. Според установеното от вещото лице, тези непогасени задължения на молителя са за данъци и задължителни осигурителни вноски и същите имат характер на публични задължения /по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК/ към Национална агенция по приходите.

Тези задължения, обективно са свързани с търговската дейност на дружеството и са изискуеми /изискуемостта настъпва след датата, на която изтича срокът за доброволното плащане на тези задължения, посочен конкретно в Приложение 1 към заключението/.

Установява се също така, че към 30.06.2024 година молителят е имал и непогасени, но изискуеми задължения към своя доставчици - партньори, общо в размер на 835,86 лева, от което следва извод, че същият е спрял плащанията и по сделките, сключвани във връзка с осъществяваната от него стопанска дейност. Следователно, предположението по чл. 608, ал.

3 ТЗ е приложимо в конкретната хипотеза.

За да установи релевантните факти, свързани с финансовото състояние на ответното дружество, съдът взима предвид и данните от съставените ГФО и балансите на дружеството, както и заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза за определяне стойностите на коефициентите за ликвидност. Вещото лице е изготвило заключението, съобразно данни от баланса на дружеството, съобразно доказателствата по делото и счетоводните документи и данни, предоставени от НАП и при извършената проверка в счетоводството на молителя, както и при извършване на съответни корекци, като е изследвало период от време от 01.01.2018 г. до 2024 г.

За периода на счетоводните 2018 – 2020 година, вещото лице въз основа на годишните финансови отчети е констатирало, че балансовите стойности на краткотрайните активи надхърля тези на осчетоводените краткосрочни задължения, което е довело до положителен финансов резултат през всяка от отчетните години в периода. В отговора на задача първа вещото лице подробно е описало и структурата на активите и пасивите на дружеството за всяка от отчетните години в периода, като по делото не се събраха доказателства да са били налице и други бързоликвидни активи, които не са взети предвид от вещото лице, съответно 2

– други, неотчетени парични задължения. При съпоставяне на стойностите, е видно и че същите водят до резултати за коефициентите за обща ликвидност над препоръчителните норми за сектора, тъй като краткосрочните активи значително надхвърлят краткотрайните задължения, като над препоръчителните норми са и останалите коефициенти и за този период може да се направи обоснован извод, че предприетието е автономно и може да посрещне своите задължения, без да е зависимо от кредиторите си и реализира печалба.

На следващо място, по отношение на следващите отчетни периоди следва да се направи следното предварително уточнение. Вещото лице е посочило, че през 2020 година като краткосрочни вземания са отчетени такива към подотчетни лица /управител/персонал/, в размер на 120 000 лева, които към 30.06.2024 година са се увеличили до размер от 135 000 лева. По делото не са събрани доказателства относно падежа на тези вземания, нито пък за това страните да са отсрочили техния падеж, но вещото лице сочи при разпит в съдебно заседание, че падежът на тази категория вземания настъпва обичайно в рамките на един месец. От друга страна, дружеството ги е осчетоводило като краткосрочни /тоест, такива, които са събираеми в рамките на един отчетен период и съответно техният падеж е настъпил най - късно на 31.01.2020 година, предвид посоченото от вещото лице/ и като такива следва да се отразят и в последващите отчетни периоди, тъй като неплащането им на падежа не променя техния характер на краткотраен актив /тоест, ако едно вземане е станало изискуемо преди финансовата година, която се разглежда, но не е погасено, то продължава да има характер на краткосрочно вземане и не се превръща в дългосрочно такова в последващите отчетни години/. Същевременно, обаче, практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която съдът е длъжен да съобрази, приема, че простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, не е достатъчно, за да се направи извод дали един търговец е платежоспособен или не, а следва да се извърши преценка и за това дали посредством притежаваните краткотрайни активи, състоящи се от материални запаси, краткосрочни вземания и парични средства, дружеството-длъжник може да формира достатъчни по размер парични суми, с които да погаси краткосрочните си задължения. Тоест, по делото и с оглед конкретните данни, следва да се отговори на въпроса дали краткотрайните активи, представляващи вземания от подотчетни лица, могат реално да бъдат преобразувани в парични средства, т.е., да се прецени тяхната реализуемост - дали краткосрочните вземания са събираеми в сравнително кратък период от време. В този смисъл са Решение № 164 от 30.11.2016 г., постановено по т. дело № 284/2016 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение № 32 от 17.06.2013 г., постановено по т. дело № 685/2012 г. по описа на ВКС, II т.о. Ето защо, по отношение на констатираните от вещото лице вземания от подотчетни лица следва да се прецени тяхната събираемост.

Несъбираеми са онези вземания, които не са събрани на падежа или в срок повече от година от настъпването му, което е ясен знак, че те вече не могат да се категоризират като бързо ликвидни и съответно – да послужат за погасяване на краткосрочните задължения. В случая не се установи и да са извършени плащания по тези вземания, макар и със забава, а забава от близо година е индикация за тяхната несъбираемост, предвид и характтера /източника на вземанията/.

Поради това, съдът възприема заключението на вещото лице, в неговия коригиран вариант, в който е изключило от стойността на краткосрочните вземания в периода 2021 година – 2024 година тези към подотчетните лица, които с оглед дългия период на невъзвращаемост и липсата на доказателства за разрочване на падежа, както и предвид обстоятелството, че същите не са счетоводно трансформирани в заем, съобразно счетоводните правила, следва да се категоризират като несъбираеми. Тези вземания от 120 000 лева са осчетоводени като краткосрочни към 31.12.2020 година и както беше посочено най - късно към 31.01.2021 година е настъпил техният падеж. Ето защо, при липса на доказателства, че към 31.12.2021 година вземането от 120 000 лева към подотчетни лица е събрано, следва да се изключи от стойността на актива като краткосрочно вземане, както за 3 отчетната 2021 година, така и за всяка следваща година от периода, тъй като е несъбираемо.

Съдът намира, че допълнително осчетоводените краткосрочни вземания от 2 хил. лева към подотчетни лица през 2023 година и от 13 хил. лева - към 30.06.2024 година и доколкото падежът на първите е настъпил най-късно на 31.01.2024 година, а на вторите – на 31.07.2024 година, от тяхна страна не следва да се изключат от стойността на краткотрайните активи, тъй като забавата в плащането им не е толкова продължителна, за да се отчетат като несъбираеми.

При това уточнение, следва да се вземе предвид коригирана балансовата стойност на краткотрайните активи, като от същите се изключат вземания от 120 хил. лева за отчетните 2021, 2022, 2023 и 2024 година. Така, за три от тези години, а именно 2021 година, 2023 година и 2024 година стойността на краткотрайните активи се явява значително по- ниска от стойността на краткосрочните задължения, което се отразява негативно върху стойността на коефициентите за ликвидност и най-вече на общата ликвидност и същите са под препоръчителните норми за отрасъла. Следва да се допълни и че по делото не се установи някаква част от осчетоводените краткосрочни задължения на дружеството в посочените години от периода да са погасени и съответно – да се налага изключването им от общата стойност на задълженията, с изключение на сумата от 900 лева, с която са погасени задължения за 2022 година, в която година така или иначе е реализиран положителен финансов резултат и сумата е несъществена за общия размер на краткосрочните задължения.