Решение № 25 от 14.02.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Враца, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пенка П. Петрова при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20221400500475 по описа за 2022 година

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от „АЕЦ Козлодуй“ЕАД-Козлодуй против решение №204/07.09.2022г.на Районен съдКозлодуй, постановено по гр.дело №402/2022г., в частта му, с която са уважени предявените против жалбоподателя искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и частично е уважен предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ до размер на сумата от 8499,52 лв.

В жалбата се излагат оплаквания, че при постановяване на решението си районният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, игнорирал е част от доказателствата, а други е тълкувал превратно, поради което е достигнал до погрешни фактически изводи. Прави се обстоен анализ на доказателствата, които жалбоподателят счита, че: 1/ са игнорирани и тълкувани погрешно от първоинстанционния съд- заповед №АД-697/13.03.2020г., Авариен план на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, въведен със заповед №АД-995/09.04.2020г., заповед №АД705/16.03.2020г., протоколи на кризисния щаб, свидетелски показания относно възложените на ищцата функции във връзка с прегледите на работниците, нармативни и вътрешни актове, свързани с функционирането на отдел „Автотранспорт“; 2/ не са тълкувани съвкупно-длъжностна характеристика на ищцата,

Наредба

№1/08.02.2021г.за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките (и др.) могат да извършват по назначение или самостоятелно, Правилник за 1 организацията и дейността, ид.№УАК.ОУ.ПОД.178.

Жалбоподателят поддържа, че твърденията на ищцата по т.1-7 от исковата молба са останали недоказани и развива доводи в подкрепа на това становище.

Поддържа също, че ищцата е извършвала системни нарушения на трудовата дисциплина /неизпълнение на възложената й работа, неуплътняване на работното време, неявяване на работа, неизпълнение и на други трудови задължения/, които нарушения са доказани и съставляват основание за нейното уволнение.

Жалбоподателят посочва, че при извършване на уволнението е спазил изискванията по чл.189 от КТ за определяне вида на наказанието и неговата тежест, изискал е предварително писмени обяснение, съобразил е обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и е отчел поведението на ищцата, при което е издал законосъобразна заповед за прекратявяне на правоотношението. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила районният съд не е преценил всички правно релевантни факти и не е извършил цялостен анализ на доказателствата, поради което е достигнал до погрешни фактически и правни изводи, обуславящи неправилност на обжалваното решение.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове с присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата Н. Г. С. е подадена насрещна въззивна жалба против решение №204/07.09.2022г.на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр.дело №402/2022г., в частта му, с която предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 вр.с чл.225, ал.1 от КТ е бил отхвърлен за сумата над 8499,52 лв. до пълния предявен размер от 16189,56 лв.

Препис от насрещната въззивна жалба е бил връчен на въззивника „АЕЦ Козлодуй“ЕАД-гр.Козлодуй, но отговор от него не е постъпил.

С въззивната и насрещната въззивна жалби страните не представят доказателства и не правят доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав приема, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално допустими, тъй като са подадени от страни с право на обжалване, срещу акт от категорията на обжалваемите. Жалбите отговарят на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното решение, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с 2 изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд-Козлодуй е бил сезиран с предявени обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ от Н. Г. С. от гр.Мизия против „АЕЦ Козлодуй“ЕАДгр.Козлодуй, за признаване на уволнението за незаконно и отмяната на заповед №НК12/28.03.2022г. на изп.директор на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, с която трудовото й правоотношение е прекратено, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнението-периода 29.03.2022г.-29.09.2022г., в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата работела по трудово правоотношение при ответника на длъжност „***“ в Служба по трудова медицина, Управление „Администрация и контрол“, като трудовото правоотношение било прекратено с процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“. Ищцата поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е извършвала описаните в нея дисциплинарни нарушения. Посочва се, че Службата по трудова медицина е регистрирана по ЗБУТ и компетентността й е регламентирана от Наредба №3/2008г.за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина, но тя няма правоспособност по чл.4 от Наредба №5/1981г. за предпътни медицински прегледи на водачи на автобуси. Твърди се, че в Службата по трудова медицина и в Автобаза 1 на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД не съществуват предвидените в Наредба №5/1981г. кабинети за предпътни медицински прегледи. Твърди се също, че на 10.03.2022г.ищцата се е явила с 13 минутно закъснение в ковид кабинета, тъй като късно е била уведомена за това, че трябва да се яви и обективно не е имала физическата възможност да отиде до кабинета навреме. Посочва се, че на 14.03.2022г.ищцата е била на работа-на територията на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, което се потвърждава и от данните на АПС система ЕП2/3. Поддържа, че се уволнението е целенасочено и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и възстановяването на ищцата на работа, както и заплащането на обезщетение, за времето, през което е останала без работа, поради уволнението.

В срока по чл.131 от ГПК ответника „АЕЦ Козлодуй“ЕАД е представил писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Сочи се, че правата и задълженията на ищцата са уведени в длъжностната й характеристика, а за извършените от ищцата нарушения работодателят е бил уведомен с докладни от 10.03.2022г., 14.03.2022г. и 15.03.2022г.на Ръководителя управление „Администрация и контрол“, поради което по всяка от докладните от ищцата са били изискани писмени обяснения. Развиват се подробни доводи, че ищцата е извършила описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, като по отношение задълженията й приложими 3 са както длъжностната й характеристика, така и Наредба №5/1981г. В отговора се развиват и доводи, че в своята съвкупност извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

С оглед така постъпилите искова молба и отговор, в първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Назначена е и е изслушана съдебномедицинска експертиза.

Въз основа на така събраните доказателства предявените искове са били уважени от първоинстанционния съд. С обжалваното решение съдът е приел, че част от описаните в заповедта за уволнение нарушения не са извършени от ищцата, тъй като в компетентността и трудовите й задължения не влиза извършването на предпътни медицински прегледи; че друга част от нарушенията не са извършени-заключването на задния вход на ковид кабинета, а закъснението й за работа на 10.03.2022г. не може да е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Въззивният съд, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, приема решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата и намира, че решението й е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В т.1 от процесната заповед за уволнение работодателят е приел, че ищцата е извършила тежки нарушения на трудовата дисциплина, тъй като на 10,11 и 14.03.2022г. не е изпълнила възложената й работа да извърши предпътните прегледи на шофьорите от Автобаза-1.

Както това е прието и от районния съд, професионалните дейности, които медицинските сестри могат да извършват по назначение или самостоятелно, са нормативно регламентирани от НАРЕДБА № 1 от 8.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, зъботехниците и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.3, б.“м“ от посочената наредба измерването на витални показатели, каквото е и измерването на кръвното налягане, може да се извършва самостоятелно от медицинските сестри.

От своя страна предпътните медицински прегледи също са обект на нарочна нормативна регламентация- НАРЕДБА № 5 за предпътните медицински прегледи на водачите на автобуси, пътнически таксиметрови автомобили, тролейбуси, трамваи и други моторни превозни средства за превоз на хора (изд. от министъра на транспорта и министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 66 от 21.08.1981 г.). Съгласно посочената наредба предпътните медицински прегледи се провеждат в 4 специализираните кабинети, снабдени с необходимата апаратура и съоръжения (приложение № 1), чрез събиране и преценка на данни от обективен и субективен характер, като здравословната годност на водача да управлява превозно средство се установява въз основа на съпоставянето на субективните и обективните данни (чл.6чл.12). Какви са самите субективни и обективни данни също е обект на регламентация от наредбата, като установяването на някои от тях-напр.измерване на температура, пулс и кръвно налягане, може да се извърши от ***, докато останалите- оглежда се кожата на откритите части на тялото, оглеждат се очите и устната кухина, изпитва се движението на крайниците, врата, гръбначния стълб, като се търсят нарушения в движенията, извършва се проба на Ромберг и пр., не са от компетентност на медицинската сестра, по смисъла на Наредба № 1 от 8.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри могат да извършват по назначение или самостоятелно. Както това е посочило и вещото лице по назначената и изслушана медицинска експертиза, събирането на обективни данни, поставянето на клинична диагноза и преценката за годността на шофьорите, по смисъла на чл.8 и сл. от Наредба №5, са от компетентността единствено и само на лекар.

От изложеното следва, че извършването на предтъпни прегледи и заключението годен или негоден, нормативно не са от компетентността на ***, каквато е ищцата, поради което недопустимо е с длъжностната характеристика, вътрешен акт на работодателя или друго негово нареждане, на ищцата да се възлагат трудови функции по осъществяването на такива прегледи. Ето защо и доводите на въззивника, свързани с произтичащите задължения на ищцата от длъжностната й характеристика и от вътрешните Правилник за организацията и дейността на Службата по трудова медицина и Правилник за организация и дейност на отдел „Автотранспорт“, не са основателни, тъй като противоречат на подзаконовата нормативна уредба.