Решение № 4424 от 05.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4424 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110213385 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д. И. М. срещу НП № 24-4332-001522 от 01.02.2024 г., издадено от Г. В. Б., началник група в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателката за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. От страна на жалбоподателката се излагат лишени от конкретика твърдения за процесуална и материална незаконосъобразност на НП и се иска неговата отмяна. Административно-наказващият орган чрез процесуален представител излага конкретни доводи за материална и процесуална законосъобразност на НП, включително за доказаност на административното нарушение, претендирайки потвърждаване на постановлението и присъждането на юриконсултско възнаграждение.

От приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа, както и получените от СРП доказателствени материали (по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН ангажирането и на гласни доказателствени материали не е задължително, а в случая не е и необходимо за разкриване на обективната истина, нито е поискан от въззивничката разпит на свидетелите на обвинението в съответствие с правата й по чл. 6, пар. 3 от КЗПЧОС), се установява по несъмнен начин - освен оправомощаването на наказващия орган за издаване на НП по ЗДвП с писмена (и подписана) заповед на министъра на вътрешните работи - още описаната в обжалваното НП фактическа обстановка конкретно касателно случая от 30.05.2023 г., към която съдът препраща (забрана за използване на който начин за излагане на установената от съда фактическа обстановка, посредством препращане към налично по делото съдържание, достъпно за страните, т. е. по напълно еднозначен начин, липсва в релевантната нормативна уредба), както и (се установява също), че от инцидента е пострадала физически пътничката в тролейбуса Е. А. Х., както и са били причинени различни механични увреждания по съответните две превозни средства, а също и (се установява), че към процесната дата 30.05.2023 г. срещу жалбоподателката (родена през 1

**** г.) нямало влезли в сила НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване се осъществява от органите на МВР, както и това, че образуваното по процесния случай ДП било прекратено поради желание за това от страна на пострадалото лице (чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК).

Липсват съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на атакуваното НП (чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН). Грешката от техническо естество в НП, в което фигурира и съдържание, относимо към съвсем друг случай, е явна и не води до каквото и да било реално ограничаване на процесуалното право на защита. Постановлението все пак съдържа и фактическа и правна информация, относима към действителното обвинение срещу жалбоподателката (няма съмнение кое е то). Въззивничката е запозната и с констативния протокол относно ПТП, като няма съмнение, че изводът по НП за наличието на такова визира съответните материални щети и засягането на физическото здраве на пътничката в тролейбуса Х., независимо от това каква е точната класификация на засягането на здравето на пътничката и на щетите по превозните средства съответно от медицинска и инженерна гледна точка.

Не е налице хипотеза на нарушаване на забраната „не два пъти за едно и също нещо“ („non bis in idem” или “ne bis in idem”) във връзка с прекратеното наказателно производство, доколкото прекратяването на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК не се явява оправдаване по смисъла на чл. 4, пар. 1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС.

Материалният закон е приложен правилно от наказващия орган, като не е налице и основание за прилагане на по-благоприятни за дееца разпоредби по силата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН (не са налице междувременно влезли в сила такива, поради което по силата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН приложими се явяват разпоредбите, които са били в сила към 30.05.2023 г.).

Въпреки липсата на съответните влезли в сила предхождащи процесната дата НП (съгласно изложеното по-горе) наложената санкция определено не се явява непропорционално тежка, имайки предвид засегнатото здраве на

При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установи основания за изменение на НП или такива за неговата отмяна, поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН постановлението следва да бъде потвърдено. При това положение и с оглед съответното направено искане се следва присъждане на разноски в полза на СДВР на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, но в минимален размер съгласно последната посочена разпоредба (съгласно актуалната й понастоящем редакция, доколкото процесуален представител на наказващия орган е участвал в съдебно заседание при действие на актуалната редакция на визираната разпоредба), имайки предвид степента на фактическа и правна сложност на делото, а и стойността на материалния интерес по него (разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН следва да бъде тълкувана корективно в смисъл, че същата не изключва от приложното си поле масовата хипотеза на участие в съдебното производство като страна на органа, издал акта по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН – просто липсва каквато и да било логика за противното, т. е. за включване в приложното поле на разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН само на хипотезите на участие на съответните учреждение или организация, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН – съобрази и чл. 61, ал. 1 от ЗАНН!).

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 24-4332-001522 от 01.02.2024 г., издадено от Г.

В. Б., началник група в ОПП – СДВР.

2

Осъжда горепосочената жалбоподателка да заплати на СДВР сумата от 130 лева – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3