Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1032 от 16.04.2020, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 5851/2019
Вид
Решение № 1032
Подписан
16.04.2020
В сила
05.06.2020
Състав
МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.264 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.265 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.62, ал.5 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1032

16.04.2020 година град Бургас

В И М Е

Т О НА Н А Р О Д

А

Бургаският районен съд пети граждански състав двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова при секретаря: Анелия Такова,

Като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5 851 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „БУКИТЕ -2012“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Драгоданово, общ.

Сливен, обл. Сливен, ул. „Х.С.“ № 2, представлявано от И.И.Т., чрез адвокат Д.К., за приемане за установено по отношение на ответника И.Д.С., ЕГН * с адрес: ***, че дължи на ищеца сумата от 11 419,20 лева /единадесет хиляди, четиристотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки/ с вкл. ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за добита и извозена след сеч дървесина, съгласно т. 4 от договор за сеч на дървесина и извоз до временен склад от 18.10.2017 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху сумата от 11 419,20 лева, от подаване на заявлението – 12.04.2019 г. до изплащане на вземането, плащане на които е разпоредено със Заповед № 1829 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 08.05.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 3051 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година. Ищецът отправя искане и за присъждане на разноските, направени по водене на делото и разноските, направени в заповедното производство.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

На

18.10.2017 година, между ищеца, от една страна, и ответницата- от друга, е сключен договор за сеч на дървесина и извоз до временен склад с нотариална заверка на подписите. По силата на договора възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извърши санитарна сеч и да добие и извози до временен склад дървесина с лежаща маса от приблизително 150 плътни кубически метра. Ищецът твърди, че тази дейност е реализирана от представляваното от нето дружество в периода от 18.10.2017 година до 30.01.2018 година. След приключване на действията по изпълнение на договора са съставени три броя констативни протоколи от длъжностно лице от РДГ – Бургас в присъствието на лесовъд, със съответни номера: № 0402576, № 0402577 № 0402578.

Ищецът посочва, че в тях е описано количеството дървесина като лежаща маса в кубични метри. Твърди още, че общо добитата дървесина е 366 куб.м. На следващо място в исковата молба е посочено, че при освидетелстване на сечището е констатирана сеч на немаркирани дървета, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение № 030779/780/29.01.2018 година, който е връчен на Т.С.С., тъй като е бил упълномощен от ответната страна И.Д.С..

Ищецът твърди още, че възнаграждението, уговорено в договора /чл.12/ е 26 лева на плътен куб.м., за което ответната страна дължи по договора сумата 9 516 лева, без ДДС и 11 419, 20 лева с ДДС.

На

12.06.2018 година е съставена данъчна фактура № ********** с посочено основание за плащане – договора, индивидуализиран в исковата молба. Фактурата е връчена на ответната страна на 13.06.2018 година.

Ищецът е посочил доказателства.

В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответната страна, чрез процесуалния си представител – адвокат М.Т., дава писмен отговор на предявения иск.

В писмения отговор е посочено, че съгласно чл.1 от договора, приложен към исковата молба, ищцовото дружество се е задължило да извърши срещу възнаграждение санитарна сеч и да добие и извози до временен склад дървесина, съгласно условията на договора в поземлени имоти № 088005 и № 071002, находящи се в землището на с. Габър, община Средец, които са собственост на ответната страна. В тази връзка тя е упълномощила ищеца с пълномощно от 18.10.2017 година да извърши ползването на дървесина. Въз основа на този документ дружеството се е снабдило от РДГ – Бургас с позволителни за сеч, които са издадени на името на А.А., в качеството му на представител на „Буките 2012“ ЕООД. По всички останали въпроси, свързани с лесовъдските мероприятия в процесните имоти ответната страна е упълномощила бившия си съпруг Т.С.С..

Той, в качеството си на пълномощник, е сключил договор на 16.10.2017 година с инж. Д.Д., който упражнява частна лесовъдска практика за изготвяне на горско - стопанска програма за двата посочени по – горе имота. От името на упълномощителя е извършил и други действия.

В писмения отговор от името на ответната страна са оспорени твърденията на ищеца за изпълнение на задълженията по договора. Посочено е, че съгласно позволителното за сеч срокът за провеждане на сечта и извоза на дървесина е определен от 04.11.2017 година до 31.12.2017 година, а не както ищецът твърди – до 30.01.2018 година. От името на ответната страна в писмения отговор е посочено още, че за този период дружеството не е изпращало свои работници за извършване на мероприятията, посочени в чл.1 от договора. Единствено собственикът на дружеството – И.Т., заедно с един от работниците, е посетил обектите, за да направи оглед.

Впоследствие пълномощникът Т.С.е водил разговори с него за това кога и дали ще започне сечта, но това така и не е направено в сроковете, а и след това. По тази причина И. Д.С. организирала сама сечта с наета от нея бригада. За това й именно на Т.С.са съставени актове за допуснати на 19.12.2017 година и 21.12.2017 година нарушения при извършване на сечта.

На следващо място в писмения отговор е посочено, че тъй като не ищцовото дружество е извършило сечта и извоза на дървесината, не са съставени уговорените в чл.6 от договора протоколи, удостоверяващи изпълнението и приемането на работата по договора. В тази насока ответната страна посочва, че съгласно чл.13 от договора за сеч цената се заплаща едва след приемане на извършената работа с подписване на протокол, което е кореспондира и с чл.264, чл.265, чл.266 от ЗЗД, а в случая протокол не е съставен.

В писмения отговор е направено и възражение за нищожност на договора за сеч поради невъзможен предмет /чл.26, ал.2, предложение първо от ЗЗД/, обосновано с твърдението, че договора е сключен на 18.10.2017 година, а в него е уговорен срок за изпълнение, който изтича три дни преди подписването му - до 15.10.2017 година. В чл.20 от договора е предвидено, че договорът се прекратява с изтичане на срока, уговорен в него.

По изложените съображения от името на ответната страна е поискано постановяване на решение за отхвърляне на предявения иск.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат К., поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага доводи за основателност и доказаност на предявения иск.

В съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалните си представители – адвокат Т.и адвокат Т., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

По допустимостта на предявения иск настоящият състав приема следното:

Предявеният установителен иск е допустим, предвид разпореждане плащане на задължението, индивидуализирано в исковата молба, със заповед за изпълнение, подадено от длъжника възражение и указване на заявителя предявяване на иск, за извършване на които процесуални действия сроковете са спазени.

По приложимия материален закон:

Предявеният иск е с материално правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 258 от ЗЗД за неизпълнение на задължение за заплащане на цена по договор за изработка.

От името на ответната страна е направено възражение за нищожност на договора поради липса на предмет – чл.26, ал.2 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав приема следното:

Не е спорно по делото, установява се и от приетия като писмено доказателство договор от 18.10.2017 година, че между дружеството, което е ищец - „Буките

2012“ ЕООД, представлявано от И.И.Т., като изпълнител, от една страна, и ответната страна И.Д.С. от друга – като възложител, е сключен договор със следния предмет, посочен в 1.чл.1: срещу възнаграждение изпълнителя да извърши санитарна сеч и добие и извози до временен склад дървесина с приблизителна лежаща маса за сеч 150 пл. куб. м., съгласно условията на договора в следните недвижим имоти: Поземлен имот № 088005, находящ се в землището на село Ганичар, община Средец, област Бургас, местността „Фетведжика“ с площ 23 499 кв.м., с трайно предназначение на територията – залесена територия и поземлен имот № 071002, находящ се в землището на село Ганичар, община Средец, област Бургас, местността „Петков кладенец“ с площ 29 996 кв.м., с трайно предназначение на територията – залесена територия. Цената, която е следвало да бъде платена е 26 лева на плътен кубичен метър /4.чл.12 от договора/.

По повод направеното възражение за нищожност на договора:

В чл.3 от договора е посочено, че изпълнителят се задължава да извърши възложената му задача в срок до 15.10.2017 година, а в чл.4 от договора е посочено, че срокът на договора се счита продължен при продължаване на сроковете за сеч и извоз, определени със съответните позволителни при условията на настоящия договор. От изложеното се установява, че датата 15.10.2017 година предхожда с три дни датата на сключване на договора – 18.10.2017 година, в който смисъл е възражението на ответника, но поради това, че извършването на санитарна сеч е свързано с провеждане и на съответна административна процедура и предвид цитирания чл. 4 от договора, с който страните допускат продължаване на договора във връзка с това, настоящият състав приема, че порокът не е с тежест, която да води до недействителност на договора.

Поради изложеното възражението е неоснователно, което съдът приема от правна страна.

Спорът по договора е относно това дали дейността по извършване на санитарна сеч е извършена от дружеството, което е ищец и по – конкретно дали е направено по възлагане от това дружество на други физически лица. За задълженията, които счита, се възникнали от негово име е издадена фактура № ********** от 12.06.2018 година за сумата 11 419, 20 лева, от която сумата 9 516 лева, представляваща данъчна основа и сумата 1 903,20 лева, представляваща ДДС. В документа е посочено, че сечта е извършена на основание договор от 18.102.2017 година и са посочени: п-л № 0402576, п-л № 0402577 и п-л

№0402578.

За установяване на твърденията, изложени в исковата молба за изпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя – ищец, които са оспорени от ответната страна, по делото са събрани гласни и писмени доказателства.

От показанията на свидетеля Г.Д.Б., чиито разпит е поискан от ищеца, се установява, че познава управителя на ищцовото дружество от други дейности, които са извършвали заедно. Той излага, че И.И.Т. имал обект за сеч и му се обадил, за да му направи услуга за тази сеч, която следвало да се извърши в село Граничар.

Уговорката им била той да му предоставя сума за плащане всяка вечер, която той да предоставя на секачите. Пояснява, че имал група, с която работел. Свидетелят установява, че тези пари не били получени от тях. Разбрали, че Т.С.С. /който също е разпитан като свидетел/, който наел ищеца и имал договор с него не му платил. Част от сумата била платена на свидетеля от И.И.Т..

Свидетелят също плащал на хората, с които работел и те получили по около 100 лева – 200 лева, но имало да получават още пари. Той посочва още, че двамата с Т.С.С. били всеки ден на обекта. В един от дните свидетелят му предложил да си уредят сметките, но се оказало, че Т.С.внасял парите по сметка на жена си и не разполагал със средства. Свидетелят счита, че Т.С.следва да му заплати и останала част от възнаграждение за извършената работа. Показанията му са за това, че извършили сечта в края на октомври, началото на ноември 2017 година.

Посочва, че са направени и актове за установяване на административни нарушения за констатирани нарушения при извършване на сечта от административните органи.