Решение № 259 от 01.11.2023, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе, 01 ноември 2023 год.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Русенски административен съд, в публичното заседание на четвърти октомври 2023 год. в състав:

Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ

Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

ГАЛЕНА

ДЯКОВА при секретаря МАРИЯ

СТАНЧЕВА и в присъствието на прокурора

ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова к.а.н.д. № 269 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от „КАРКО ЛОГИСТИКС“ ЕООД, чрез адвокат Т.Й., против Решение № 355 от 19.05.2023 г., постановено по АНД № 260/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 33/29.12.2022 г. на Директора на РИОСВ – Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10000 лева, на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), във връзка с чл. 17 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства (НИУМПС). Касаторът оспорва съдебния акт с твърдения, че същият е неправилен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Развива съображения, че липсва компетентност на служителя, издал АУАН, тъй като не е налице оправомощаване от страна на Директора на РИОСВ. Сочи, че в обжалваното НП не са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

Излага твърдения, че установените МПС не са се намирали в имот държавна или общинска собственост и не представляват отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО. Оспорва и определеният с НП размер на наложеното наказание. Иска решението да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което НП да бъде отменено. Претендират се разноски. В съдебно заседание и депозирани писмени бележки касаторът развива допълнителни съображения в подкрепа на изложените в жалбата твърдения.

Ответната страна в производството, в законоустановения срок, е представила по делото отговор на касационната жалба, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. С нея са представени и доказателства досежно компетентността на контролния орган. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява от ст. юриск. К., която поддържа жалбата с наведените в нея доводи като излага допълнителни съображения и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, счита, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от страна, участвала във въззивното производство, атакуваща невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество същата е основателна.

За да постанови оспореното решение, предмет на касационната проверка, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 15.06.2022 г., на адрес: гр. Русе, бул. „Тутракан“ № 44, в частен имот, ползван от дружеството жалбоподател, била извършена проверка от служители на РИОСВ, със съдействието на органите на МВР. За процесния имот „КАРКО ЛОГИСТИКС“ ЕООД имало сключен договор за наем, по силата на който „СТРОЙТЕХНИКА-МАНЕВ“ ЕООД му отдавало под наем имота, който щял да се използва като площадка за събиране и съхраняване на ИУМПС, както и на отпадъци от МПС и ИУМПС. При проверката, в имота били установени 43 бр. МПС и 3 бр. бусове, които били без технически преглед, регистрационни табели и били с липсващи и/или счупени части и компоненти (стъкла, брони, фарове). Бил съставен констативен протокол № 54 ДК, въз основа на който бил съставен и АУАН № 2625/15.07.2022 г., където били описани част от установените в имота МПС. Въз основа на АУАН, било съставено и оспореното пред РРС Наказателно постановление, с което на дружеството на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), във връзка с чл. 17 от НИУМПС е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лева.

За да потвърди наказателното постановление въззивният съд е достигнал до извода, че АУАН и НП били издадени при спазване на императивните изисквания на ЗАНН. Не били налице допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила и не бил нарушен материалния закон. След анализ на доказателствата и приложимите за случая правни норми е стигнал до извода, че описаните в АУАН и НП ИУМПС, представляват отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО. Приел е, че деянието правилно е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, правилно е приложена санкциониращата норма на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО и правилно е извършено индивидуализирането на наказанието от АНО. С такива мотиви РС – Русе е потвърдил наказателното постановление.

Решението на въззивния съд е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал.

1, т. 1 от ЗУО, директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за спазване изискванията за третиране на отпадъци и на условията по разрешението, съответно по регистрационния документ, за дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на отпадъци на територията на съответната РИОСВ. А съгласно ал. 3 от същата разпоредба, въз основа на констатирани нарушения при извършена проверка директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване на административни нарушения. Предвид обстоятелството, че в касационното производство са представени от ответника по касацията Заповед № 427/12.10.2018 г. на Директора на РИОСВ – Русе, Заповед №133/31.03.2022 г. на Директора на РИОСВ – Русе и длъжностна характеристика на длъжността „главен експерт“ в структурата на РИОСВ – Русе, настоящият касационен състав намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, а именно надлежно оправомощено от директора на РИОСВ длъжностно лице - главен експерт и в тази връзка наведеното възражение е неоснователно.

Съгласно нормата на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, за извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I от същия закон. По смисъла на § 1, т. 44 от ДР на ЗУО, третиране на отпадъци са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. В § 1, т. 42 от ДР на ЗУО съхраняването е дефинирано като дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от: а) три години - при последващо предаване за оползотворяване и б) една година - при последващо предаване за обезвреждане.

Съгласно обстоятествената част на потвърденото като законосъобразно НП, касатора е бил обвинен за „ нерегламентирано третиране R13 –съхраняване на излезли от употреба МПС до извършване на дейностите с кодове R1-R12, като са описани няколко МПС с изтекъл срок на ГТП през юли 2020г.- декември 2021г., и няколко със счупено стъкло или предно или задно.Посочено е ,че не били представени разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци,удостоерения по чл.19 от Наредба за ИУМПС,договори за купуване на МПС и или ИУМПС,талони ,банкова гаранция. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО вр.чл.17 от НИУМПС ,а основанието за налагане на санкцията е нормата на чл.136 ал.2 т.3 ЗУО Съгласно посочената санкционна норма се наказват лица, които събират, транспортират и/ или третират отпадъци.

Така от описанието на нарушението, вмененото като форма на изпълнително деяние се изразява в дейности по съхраняването на ИУМПС, които съгласно § 1, т. 1 от ДР на НИУМПС са отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ЗУО, без разрешение, издадено от директора на РИОСВ. От своя страна дейността по съхраняването е дефинирана при две различни изпълнителни деяния. В тази връзка неправилно е възприето от съда липсата на съществено процесуално нарушение свързано както с точното описание на деянието, нормативния акт и текста, който е нарушен, относим към санкционната норма.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от НИУМПС, дейностите по събиране и транспортиране и по третиране на ИУМПС се извършват от лица, притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО. От тази норма става ясно, че: 1. само лицата, които се занимават с тези дейности следва да имат разрешение по чл. 35 от ЗУО и 2. изпълнителното деяние се изразява в три форми на действие – събиране, транспортиране и третиране. По делото не е установено „КАРКО ЛОГИСТИКС“ ЕООД да извършва дейности по събиране, транспортиране и по третиране на ИУМПС. Следователно, касаторът не е от категорията лица, за които се изисква такова разрешение, тъй като дейността му не е свързана с дейностите по събиране, транспортиране и третиране на ИУМПС. Съгласно оспореното НП, административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за „съхраняване“ на ИУМПС, изпълнителното деяние при което се изразява в бездействие и не може да се квалифицира като някоя от посочените по-горе дейности.

В тази връзка, както бе посочено по-горе, нормата на чл. 35, ал. 1 , т. 1 от

ЗУО касае дейностите по третиране на отпадъци. Както вече се посочи съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 44 от ДР на ЗУО: "Третиране на отпадъците" са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Предвид това, следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в оспорваното НП, с оглед начина на описание на деянието – съхраняване на ИУМПС и правната квалификация посочена в него – чл. 35, ал. 1 , т. 1 от ЗУО, визираща дейност по третиране на отпадъци, е допусната неяснота, която възпрепятства наказаното лице да организира защитата си в пълен обем, тъй като не става ясно точно за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН императивно е изведено съдържанието на АУАН и НП. Част от задължителните реквизити са описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено - чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и законовите разпоредби, които са били нарушени - чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Това нарушение, допуснато от АНО е от категорията на съществените и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, което не е взето предвид от въззивния съд, още повече, че липсва съответната връзка как твърдяното съхраняване би следвало да се санкционара по посочената санкционна норма, която визира друг вид изпълнителни деяния.

Настоящият касационен състав не споделя и извода на въззивния съд, че описаните в АУАН и НП МПС, представляват отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО, съгласно легалната дефиниця, съдържаща се в § 1, т. 1, б. „а“ и „б“ от ДР на НИУВПС, тъй като са с прекратена регистрация и без знак за технически преглед. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на НИУМПС, гласи, че "Излязло от употреба моторно превозно средство" е отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО, в т.ч.: а) моторно превозно средство с прекратена регистрация, което се намира върху имот – държавна или общинска собственост, за повече от три месеца от датата на прекратяване на регистрацията; б) моторно превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. или съгласно чл. 38 от Наредба № Н-32 от 2011 г. за повече от три месеца от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай, че то се намира върху държавна или общинска собственост и в) изоставено регистрирано МПС. Тъй като по делото не е спорно, че установените МПС се намират в имот частна собственост, а не в имот държавна или общинска собственост, то в настоящия случай не намират приложение посочените от РС – Русе букви „а“ и „б“ от § 1, т. 1 от ДР на НИУМПС.

Разпечатката съдържа 32 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e197e38-8080-4364-a38e-1f02adde45b0