Решение № 119 от 03.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Пазарджик, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20245200100428 по описа за 2024 година

Настоящето производство е образувано по предявени обективно съединени искове от Б. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Г. П.“ № **, ет.**, ап.**, чрез пълномощника му адв. Ф. Ф., (***) против Р. Н. Г., ЕГН ********** с адрес с.Г., общ. П., ул. „П.“ № **.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че на 10.09.2022г. около 07:55 ч., движейки се с мотоциклет по път II-37 в посока гр. П., в района на бензиностанция „А.“, ищецът М. бил засечен от бял микробус с марка „Пежо“, с рег. № ***, правещ забранен ляв завой за навлизане в бензиностанцията. Едва избегнал сблъсък, Б. М. направил обратен завой и се върнал назад, за да направи забележка на шофьора на белия бус, като с мотора си спрял до шофьорската врата на лекотоварният автомобил и направил жест с ръка на водача да свали прозореца. Почти веднага след това от вратата на пътническото място на белият бус излязъл ответника Р. Н. Г., облечен със синя тениска с къс ръкав. С много бърза крачка Г. отишъл до моториста, който седял върху мотора, почти с гръб към него и го бутнал с всичка сила с двете си ръце, така, че М. паднал настрани заедно с мотора. От инерцията, и ответника Г. паднал върху мотора, под който бил затиснат Б. М..

Сочи се, че така описаното било записано на видеозапис от 1 охранителната камера на бензиностанция „А.“.

По случая било образувано ДП № 3123М-180/2022 г. по описа на РУППазарджик, в хода което видеозаписът бил надлежно иззет и приложен към доказателствения материал, както също така било установено и че човекът със синя тениска, блъснал М., бил именно ответника Р. Г..

Твърди се, че в следствие на удара, нанесен от Г. и падането с мотора, ищецът получил Руптура Т.М. бицепс брахии декстра ин партис дистали с скъсване на сухожилието на двуглавия мускул на дясната ръка, в долната му част, при която целият двуглав мускул се събира нагоре към рамото. В същият ден бил приет в спешното отделение на МБАЛ-Пазарджик АД, където била констатирана травмата и бил насочен за оперативно лечение.

С молба вх. № 7042/23.07.2024 г. по делото е доуточнен описания механизъм на получаване на травматичните увреждания на ищеца, като е посочено, че след като бил бутнат от мотора от ответника в опита си да задържи мотора дясната му ръка пострадала поради това, че била сгъната в лакътя и от силното разгъване е настъпило разкъсване на сухожилието на двуглавия мускул.

На 15.09.2022 г. на ищеца била извършена операция под пълна упойка в Катедра по Ортопедия, Травматология, Реконструктивна хирургия и физиотерапия, Клиника Ортопедия и травматология към Военномедицинска академия гр. София, при която сухожилието било закрепено отново към лакътната кост с помощта на 1 бр. титаниев анкер, за който пострадалият е трябвало да заплати допълнително, тъй като същият не се покрива от НЗОК.

Описано е, че в следствие на получената травма М. изпитвал болка в дясната си ръка, като постоперативният период бил изключително болезнен.

Ръката му била обездвижена в лакътната става в продължение на няколко месеца, а след това движенията на ръката били ограничени и той не можел пълноценно да си служи с нея в продължение на 6 месеца, докато траело лечението. През това време извършвал и наложителна физиотерапия.

Възстановяването и към днешна дата било непълно. Ищецът работел като шофьор на *** и изпитвал болка в края на работния ден от въртенето на волана. Изпитвал болка и при физическо натоварване на ръката в областта на бицепса, когато иска да вдигне нещо малко по-тежко. След получената травма бил лишен от възможността да спортува активно фитнес, както правил преди 2 това, поради болките при физическо натоварване.

Изложени са и твърдения, че в следствие на преживяния стрес и травми от насилието, ищецът трудно заспивал и често се будел нощем, през първите дни след операцията не можел да търпи силните болки и се налагало да взема редица обезболяващи лекарства.

Иска се постановяване на решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 25 100 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и сумата от 857 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди-платени средства за медицински консумативи (титаниев анкер), в размер на 840 лв., както и заплатена потребителска такса към ВМА гр. София в размер на 17 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на причиняване на увредата до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му адв. П.

К. (***) е постъпил писмен отговор, в който се оспорва изцяло основателността на претенциите.

Твърди се, че фактическата обстановка описана от ищеца в ИМ не отговаряла на обективната истина и доказателствата, представени към нея не я подкрепяли дори косвено. Причината за въпросният инцидент се кореняла единствено в резултат на арогантното и провокативно поведение на ищеца.

Не се спори, че на 10.09.2022 г. около 8:00 ч. сутринта имало словесна размяна на реплики между ищеца М. и ответника, като основни очевидци на ситуацията били сина на последния - С. Г., неговия брат - С. Г. и работника на бензиностанцията.

Описва се, че на посочения ден и час ответникът заедно със своя син и брат си, тръгнали с бял микробус марка „Пежо“, модел „Боксер“ с рег.№ *** от домът на брата в с. Г. в посока с. О. Трябвало да спрат да заредят на първата по път бензиностанция, която се намирала на изхода на с.Г. преди изкачване на моста, водещ към гр.П.. Тъй като бензиностанцията се намирала от лявата им страна, трябвало да изчакат насрещно движещите се автомобили, братът на ответника спрял микробуса на изчакване, подал ляв мигач и пропуснал всички автомобили в отсрещното пътно платно в посока с. Г., след което предприел 3 завой наляво, за да влезе в бензиностанцията.

Оспорва се заявеното в исковата молба твърдение, че ищеца бил засечен от микробуса, тъй като в този случай би следвало мотористът да се е движел в лява лента, в посока с. Г., т.е. срещу тях, а не в дясна посока гр. П., зад техния автомобил.

Твърди се, че ищецът с „форсиране“ на мотора си, ги изпреварил от дясната страна, на сантиметър отС.ие, след като вече била предприета маневрата им да завият наляво с буса, като по никакъв начин не била пресичана или засичана посоката му на движение и той свободно и безпрепятствено можел да изчака започналата маневра на буса и да си продължи пътя направо в посока към гр. П.. Сочи се, че ищецът се движел с изключително висока скорост, като продължил посоката си около 5-10 м направо. Тогава внезапно направил обратен завой и се върнал при буса, като съвсем целенасочено и умишлено препречил пътя на навлизането му във входа към бензиностанцията и спрял мотора непосредствено до шофьорското място.

Твърди се, че ищецът крещял нещо неразбираемо, тъй като бил с каска, като изведнъж ударил с ръката си по стъклото на буса, но не успял да го счупи.

Невярно било твърдението, че ищецът се намирал почти с гръб към Г..

Описано е, че в момента когато последният слизал от буса, за да провери дали има щети, ищецът М. го приближил, бутайки с крака мотора, като същевременно изритал ответника в левия крак.

Не отговаряло на истината и че ответникът блъснал с всичка сила ищеца, в резултат на което той паднал странично на земята от инерционната сила. Пояснява се, че от ритника, който ищецът му нанесъл в левият крак, ответникът залитнал като вдигнал едната си ръка и хванал ръката на ищеца, за да се предпази от нанасянето на друг удар с ръка, както и да не го приближава повече и за да остане дистанция между тях. След като нанесъл ударът крак на ответника, ищецът загубил равновесие и двамата паднали на пътното платно, тъй като М. повлякъл Г. с него. Веднага след падането им на земята от буса излезли братът и синът на ответника, като в този момент мотористът започнал да им отправя заплахи обиди и псувни.

Оспорва се твърдението, че вследствие нанесен от ответника удар и 4 падането на мотора, ищецът получил скъсване на сухожилието на двуглавият мускул на дясната ръка, в долната му част. Сочи се, че ответника не нанасял удар на ищеца, а загубата на равновесие и падането на моториста на земята било в резултат единствено на неговото поведение и на ударът, който сам той нанесъл с кракът си на ответника и в резултат на който изгубил равновесие и паднал на земята, при което повлякъл и него. Освен това се твърди, че ищецът по никакъв начин с поведението и телодвиженията си не е показал да изпитва болка или да е получил каквото и да било увреждане. През цялото време мотористът бил изключително нервен, арогантен и крещял, че трябвало да се заплатят всички причинени щети. Описано е, че въпреки поведението на ищеца, ответникът му помогнал да си вдигне мотора, който бил изключително тежък, а и се намирали на пътното платно, за да не стане инцидент. Ищецът го повдигал от едната страна, а ответника го издърпвал от другата. Поддържа се, че ищецът паднал на платното не в резултат на действия на Р. Г., а заради това, че загубил равновесие след нанасянето на удар с крак по ответника и сам паднал. Тъй като нормален разговор не можело да се проведе с моториста, който не спирал да крещи и заплашва, ответникът задно със сина и брат си, се качили на буса и продължили по пътя.

Оспорва се в процесния случай да са налице елементите от фактическия състав на деликта. Липсвала причинна връзка между действията на ответника и настъпилите телесните увреждания на ищеца.

Страните в процеса чрез процесуалните си представители подържат всички наведени от тях доводи и възражения и представят доказателства в тяхна подкрепа.

След анализ на приетите по делото доказателства и при съобразяване доводите на страните, решаващия съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят относно обстоятелството, че ответникът Р. Н. Г. на 10.09.2022г. около 7.55 ч. е бил в района на бензиностанция „А.“ намираща се на път ІІ-37 между с. Г. и гр. П..

Приет като доказателство по делото е цифров носител флаш памет марка „Kingston Data“ „Travdel“ 2GB, на който се намира видеозапис ch02_20220910062530, без звук, приет и като доказателства в ДП № 3123М180/2022г. по описа на ОД на МВР – Пазарджик. От същият се установява, че 5 във времевия диапазон между 07.48.51 и 07.49.07 часа, бял бус спира в дясната ( в посока за гр.П.) лента за движение за да направи ляв завой за влизане в бензиностанция „А.“. В същото време се вижда как моторист в същата лента за движение, прави обратен завой, като вече в движението си в лявата лента ( в посока с.Г.) пресича траекторията на движение на белия бус, който навлиза в територията на бензиностанцията. При разминаването на буса и мотора, мотористът спира до буса от страната на водача му, като след това се отдалечава малко и спира, като моторът е обърнат в посока на селото, а мотористът е обърнал главата си назад към спрелия бус. В този момент от задната част на буса се появява ответникът, който с бързи крачки и с протегнати ръце се приближава към ищеца и в този момент моторът на ищеца пада, но без да е налице видимост за действията на двамата, тъй като в този момент те се намират зад информационната табела за цените на горивата предлагани на бензиностанцията.

Дали ответникът Р. Г. е бутнал ищецът Б. М. е основния спорен въпрос в процеса, предвид че от видеозаписа действията на ответника остават скрити.

Ето защо и за установяване на това обстоятелство са събрани освен посоченият видеозапис, така и гласни доказателства – показанията на свидетелите Ц. Й., без родство със страните по делото и С. Г., брат на ответника, както и Р. Г. е изслушан по реда на чл.176 от ГПК. Св. Й., който е работник на бензиностанцията и е пряк очевидец на случилото се, твърди, че мотористът е направил обратен завой и е минал пред завиващия бус, като е спрял от дясната му страна до стъклото на шофьора. Замахнал е и нанесъл силен удар по стъклото. В този момент от буса е слязъл един висок мъж, който е бутнал ищеца, но не си спомня дали с ръка или крак. Твърди, че не може да каже със сигурност дали този мъж е бил ответникът. Не си спомня и дали ответникът е паднал заедно с моториста, но твърди, че последният е помогнал на моториста да вдигне мотора си. Мъжете са викали, но свидетелят не е могъл да разбере думите им. Такива са и показанията му дадени в досъдебното производство (л. 223 от делото). Според другият свидетел С. Г., брат на ответника и също пряк очевидец на случилото се, след пристрояването му за да направи завой на ляво, ищецът го подминал с мотора си, направил обратен завой и му пресякъл пътя на входа на бензиностанцията, когато вече навлизал в нея. Спрял до неговата страна и силно ударил по стъклото като викал и ругаел. В този момент брат му, ответникът, слязъл от колата и тръгнал към 6 ищеца, който го ритнал с левият си в крак в неговия ляв крак и паднали с мотора. Такива показаният свидетелят е дал и в досъдебното производство ( л.