Решение № 179 от 20.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Пловдив, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330208034 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0438-000883, издадено от Началник сектор към ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ 03 ПЛОВДИВ, с което на В. Й. Г. е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че: е налице неточно обозначаване на заеманата от актосъставителя длъжност в АУАН; с неточното посочване на РУ, в което работел актосъставителят, се нарушавало правото на жалбоподателката да подаде възражение в тридневен срок;

В АУАН и НП бил отразен само час на спиране на жалбоподателката от контролните органи, но не и час на измерването на концентрацията на алкохол с дрегера; в АУАН и НП не било достатъчно конкретизирано мястото на 1 извършване на нарушението, а освен това от показанията на актосъставителя се установявало различно място от посоченото в НП; дадената в АУАН и НП правна квалификация била некоректна, доколкото не било цифрово посочено за кое предложение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП е санкциониран дееца; в НП, при правната квалификация на деянието, било допуснато смешение на чл. 5 и чл. 174 ЗДвП;

В НП била ненадлежно индивидуализирана санкционната норма на чл.

174 ЗДвП, доколкото отново липсвало цифрово уточнение по кое предложение е наказан дееца.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

АУАН и НП са издадени затова, че: на 10.10.2021 г., около 01:10 часа, в гр. Пловдив, на бул. България №176, в посока изток-запад, В. Й. Г. управлява собственият си лек автомобил ПЕЖО 106 с рег. № ******* с концентрация на алкохол в кръвта 1,16 промила в издишания въздух, установено след извършен тест с техническо средство ALCOTEST 7510 № ARDM-0247. Водача лъха на алкохол. Пробата показана на водача. Издаден талон за медицинско изследване № 088932.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

2

В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства:

-показания на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите в АУАН;

-приложените писмени доказателства- талон за изследване № 088932, в който изрично е отразена съставомерната концентрация, приета за установена в АУАН и НП.

Следва да се отбележи и че реално жалбоподателят не оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по служебна инициатива на съда, с оглед гарантиране в максимална степен правото на защита на наказания субект, бяха изискани и приобщени по делото писмени доказателства:

-извлечения от публично достъпния регистър на БИМ на одобрените типове средства за измерване,

-протокол за извършена последваща проверка на техническото средство, от които се установява, че използваният в процесния случай дрегер не само е от одобрен тип, но и е технически изправен, поради което не възниква абсолютно никакво съмнение за достоверността на измерването с него.

Още повече, че при несъгласие с измерванията на дрегера, жалбоподателката е можела да ги оспори по реда на чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като се яви за даване на кръв за медицинско и химическо изследване, в който смисъл е и нарочно издадения й талон.

От изисканите по служебна инициатива на съда справки от въззиваемата страна, от УМБАЛ Пловдив АД и УМБАЛ Свети Георги ЕАД се установи обаче, че жалбоподателката не се е възползвала от това си право и не се е явила за даване на кръв.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до 3 следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя и на наказващия орган не са оспорени по делото, а и се установяват, както следва:

-компетентността на наказващия орган от т.2.9 от Заповед № 8121з515/14.05.2018г., вр. Заповед № 8121к-8883/02.03.2020г.;

-компетентността на актосъставителя от приложената по преписката Заповед № 8121з-825/19.07.2019г.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на деня на извършване и установяване на нарушението- 10.10.2021г., а НП - на 22.10.2021г., тоест преди погасяване отговорността на дееца по давност.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от нея, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.

Изцяло неоснователно е възражението, че в АУАН и НП не било надлежно индивидуализирано мястото на извършване на деянието. Както в АУАН, така и в НП надлежно е посочено, че управлението е извършено по бул. „България“ , като жалбоподателката е спряна от органите на реда до № 176. Тези твърдения в АУАН и НП изцяло съответстват и на показанията на актосъставителя, който противно на възраженията на жалбоподателя, изрично потвърди, че жалбоподателката е била спряна точно на мястото посочено в АУАН и НП – бул. „ България“ № 176.

При положение, че мястото на извършване на изпълнителното деяние е било надлежно индивидуализирано с точна улица и номер по никакъв начин не е било необходимо да се посочват в АУАН и НП и допълнителни пространствени ориентири, като например името на намиращия се в близост ресторант, каквито доводи излага защитата.

4

Изцяло неоснователно е възражението, че АУАН и НП били порочни, доколкото в тях бил посочен само часът на управление и спиране на водачката от контролните органи, но не и часа на извършване на тестването с дрегера. Видно както от нарушената норма на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, така и от санкционната норма на чл. 174, ал.1 ЗДвП- съставомерната форма на изпълнителното деяние е именно управлението на МПС. Поради това и контролните органи надлежно са посочили в АУАН и НП именно времето на извършване на изпълнителното деяние- управлението на МПС към 01:10 часа на 10.10.2021г. и спирането в този час. Установяването на концентрацията на алкохол чрез тестването с дрегер представлява доказателствен способ поради което в АУАН и НП не е необходимо да се посочва часът на извършването му. Още повече, че в процесния случай по този въпрос не възниква абсолютно никакво съмнение, доколкото в талона за изследване, който е връчен на жалбоподателката лично, срещу подпис, на същата дата- в 01:35ч. изрично е отбелязано, че тестването е извършено на място, веднага след спирането на жалбоподателката в 01 часа и 10 минути.

Изцяло неоснователно е възражението, че АУАН бил опорочен от непосочване на точното място на работа на актосъставителя.

Действително от текста на АУАН се установява, че длъжността на актосъставителя е индивидуализирана като „Командир на отделение“ при 03 РУ. Липсва посочване в АУАН, че става въпрос именно за 03 РУ-Пловдив.

Безспорно посоченото представлява порок на АУАН. Този порок обаче по никакъв начин не може да се счете за съществен и да обуслови извод за незаконосъобразност на АУАН, особено като се има предвид:

-че този порок е надлежно отстранен в НП, в което е изписано цялото наименование на длъжността на актосъставителя –Командир на отделение в 03 РУ-Пловдив;

-че нарушението е извършено на територията именно на град Пловдив, което по един недвусмислен начин предполага, че под 03 РУ се разбира именно 03 РУ-Пловдив;

-че актосъставителят в показанията си, дадени пред настоящия състав изрично потвърди, че заема длъжност Командир на отделение в 03 РУПловдив, като в АУАН е допуснал технически пропуск;

5

-че длъжността на актосъставителя е надлежно индивидуализирана с посочване, че е Командир на отделение в 03 РУ-Пловдив и в останалите приложени за сведение санкционни актове във връзка със същото нарушениеЗППАМ № 21-0438-000183 и ЗППАМ № 21-0438-000184.

Неоснователен е и доводът, че с ненадлежното посочване на местоработата на актосъставителя в АУАН, жалбоподателят бил лишен от възможност да подаден възражение срещу акта, доколкото не знаел до кое РУ следва да се адресира възражението. Тук следва да се съобрази, че в талона за изследване № 088932, връчен на жалбоподателката лично срещу подпис, ведно с АУАН, още на същата дата в 01:35 часа изрично е посочено, че актосъставителят е Командир на отделение в 03 РУ-Пловдив, тоест при най-бегло запознаване с връчените й документи жалбоподателката е могла да се снабди с информация, че следва да подаде възражение пред 03 РУ-Пловдив.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон, доколкото в случая се установяват и трите съставомерни елемента на фактическия състав:

-управление на МПС, като управлението е било по пътищата отворени за обществено ползване и е непосредствено възприето от контролните органи;

-съставомерна концентрация на алкохол;

-концентрацията да е установена по един от алтернативно предвидените в чл. 174, ал.1 способи- в случая с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух- дрегер Алкотест.

Вече се посочи, че жалбоподателката е имала възможност да оспори показанията на дрегера, като се подложи на изследване чрез някой от другите алтернативни способи, като даде кръв за медицинско и химическо изследване, но не се е възползвала от тази възможност. В този смисъл за нея е важимо правилото на чл. 6, ал.9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на 6 наркотични вещества или техни аналози, като за меродавна се възприема стойността на дрегера.

В този смисъл е и трайната съдебна практика- Решение № 53 от 27.05.2020 г. по н. д. № 1212 / 2019 г. на Върховен касационен съд, Решение № 108/ 27 февруари 2014 , І НО, касационно дело № 2426 по описа за 2013, Решение № 531 от 23.01.2009 г. по нак. д. № 582/2008 г. на Върховен касационен съд, Решение № 63/31 март 2017 г. по КНД №184 по описа за 2017 г. на ВКС, Решение № 222 от 25.04.2012 г. по нак. д. № 618/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 138 от 16.07.2018 г. по н. д. № 430 / 2018 г. на Върховен касационен съд, Решение № 425 от 20.10.2011 г. по нак. д.

№ 2120/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 36 от 10.02.2012 г. по нак. д. № 2932/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 236 от 03.05.2010 г. по к.н.д. № 158/2010 г. на Върховен касационен съд.

Неоснователно е възражението за допуснато в НП смешение между чл.

5, ал.3, т.1 ЗДвП и чл. 174, ал.1 ЗДвП, доколкото то не държи сметка за използваната в случая специфична законодателна техника.

В чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП е въведено позитивното правило за поведение, тоест забраната за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила.