Решение № 12 от 11.02.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. ЛЕВСКИ, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно наказателно дело № 20254410200300 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Т. А. от гр.*** против Наказателно постановление №8719 от 20.06.2024г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, с което на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С жалбата е поискано изменение на наказателното постановление като бъде намален размер на наложеното административно наказание глоба от 2000 лв. на 500 лв. Изложени са аргументи, че наложената санкция е над средния предвиден в закона размер за процесното нарушение от 500 лв. до 3000лв., като е прекомерна и не съответства на обществената опасност на конкретните нарушения, осъществени от жалбоподателя. Сочи се, че нарушението е първо за санкционираното лице, допустимите суми на натоварванията не са особено значително надвишени – едва с 4,230 т. Посочено е, че административнонаказващият орган е аргументирал размера на санкцията с трайната тенденция на установяване на вредни последици от движението на претоварени 1 тежкотоварни автомобили по пътищата, което обаче по никакъв начин не се отнася до конкретно извършеното нарушение и конкретния нарушител.

Жалбоподателят сочи, че в обжалваното АНО е коментирана тенденцията за увеличаване на смъртните пътно-транспортни произшествия, като не се сочи от каква статистика се извежда тази тенденция, нито се прави разлика между нея и конкретния тип нарушение. Счита, че административно-наказващият орган не е изложил и обсъдил конкретните обстоятелства и съображения, въз основа на които е достигнал до извода, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност. Навежда довод, че административно наказание глоба в минималния предвиден в закона размер от 500 лв. се явява съразмерно на тежестта на извършеното нарушение и обществената опасност на дееца.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Представени са писмени бележки от пълномощника адв.П. Х. – ВТАК, в които се поддържа жалбата по изложените в нея доводи и са изложени допълнителни аргументи, че наложеният размер на глобата е несправедлив и би довел до излишно репресиране на санкционираното лице. Посочва, че жалбоподателят получава минимална работна заплата, че нарушението има инцидентен характер, а не тенденциозен такъв. Моли наказателното постановление да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената глоба от 2000 лв. на 500 лв.

Административно-наказващият орган – Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представено е писмено становище чрез гл. ю.к. С.Т.-В., в което е наведен довод за неоснователност на жалбата. Изложени са аргументи за спазване на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП и за правилно приложение на материалния закон. Размерът на наложената санкция е аргументиран с оглед предотвратяване на повторно или системно извършване на едни и същи нарушения от водачи, осъществяващи превози с претоварени тежкотоварни автомобили, причиняващи пътно-транспортни произшествия, вследствие на технически неизправности, свързани с претоварването, за което е необходимо да бъде приложена цялата строгост на закона, с цел предупреждаване и превъзпитаване на нарушителите. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено и в полза на ответника по жалбата да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и 2 становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 20.05.2024г., около 15,30ч., жалбоподателят А. Т. А. управлявал по път I-3, км.50, в село Българене, обл.Плевен, посока гр.Плевен – гр.Бяла, съчленно ППС с пет оси – МПС с две оси марка ***, с рег.№*** и полуремарке с три оси с рег.№***, като транспортирал пшеница.

По същото време, свидетелите А. М. А. и Н. М. А. – инспектори при Дирекция „АРОК“ към Агенция пътна инфраструктура, се намирали на територията на с.Българене, където извършвали рутинни проверки на ППС, превозващи тежки товари. Същите спрели управляваното от жалбоподателя МПС за проверка. Извършено били контролно измерване посредством техническо средство – ел.ектронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №118844 и ролетка 1313/18 (5м.), при което било установено, че при измерено разстояние между осите 1,32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28,230т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., като превишението е с 4,230 т.

За констатираното по време на проверката нарушение бил съставен АУАН №10109/20.05.2024г. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства МРРБ. АУАН бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения.

Въз основа на съставения АУАН административно-наказващият орган Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” издал обжалваното Наказателно постановление №8719 от 20.06.2024г., с което на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от 3 събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А. М. А. и Н. М. А., както и от писмените доказателства – Наказателно постановление

№8719 от

20.06.2024г.,

АУАН

№10109/20.07.2024г., копия на СРПМС – част 2, товарителница, пътен лист, трудов договор №7/20.05.2023г., справка за размер на получавано трудово възнаграждение, сертификат за съответствие на ролетка, заявление за проверка на ел. мобилна везна, Заповед №РД-11-246 от 31.03.2022г. на Председателя на УС на АПИ, Заповед №РД-11-247 от 31.03.2022г. на Председателя на УС на АПИ.

Съдът даде вяра на свидетелските показания, като добросъвестно дадени, изхождащи от лица, даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им задължения, еднопосочни, последователни и безпротиворечиви.

Даде се вяра на писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и частни документи, неоспорени от страните.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени от компетентни лица, в предписаната от закона форма и при спазване на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове.

При извършената служебна проверка не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с издаването на обжалваното постановление. Актът е съставен в присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е на нарушителя. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление.

Нарушението, описано в НП, съответства на това в акта.

Нарушението се установява по безсъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели, които изясняват обстоятелствата около извършената проверка и установеното при нея. Показанията им са в съответствие с писмените доказателства и по конкретно с фактите, изложени в съставения АУАН. По делото са приети писмени доказателства, от които се установява годността на уредите, с които е извършено измерването и установено нарушението.

4

Правилно е приложен материалният закон. Изложените факти в обстоятелствената част на АУАН и НП, съответстват на правната квалификация на деянието, като нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с натоварване на ос, която не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Нормата е бланкетна и препраща към Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата е предвидено, че сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 м. следва да бъде не повече от 24 т. В процесния случай е установено, че разстоянието между осите е 1,32 м., поради което приложима е б.“б“ на чл.7, ал.1, т.3 от Наредбата. Сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето е била 28,230т., с което е надвишено максимално допустимото натоварване от 24т. с 4,230 т. и е извършено нарушение на чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата, вр. чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП.

Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Същото е формално. От събраните по делото доказателства не се установява то да се отличава със значително по - ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид.

Законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от Закона за движение по пътищата – в приложимата й редакция към датата на извършване на нарушението, предвиждаща, че се наказва с глоба от 500 до 3000 лв., водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с натоварване на ос, която надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. На жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лв.

Направено е възражение, че размерът на наказанието е несправедлив, като не съответства на тежестта на нарушението и обществената опасност на нарушителя. Съдът намира възражението за основателно.

От административно-наказващият орган е наложено наказание над средния размер съобразно границите на наказанието, предвидени в закона, като същият е обоснован с предотвратяване на повторно и системно извършване на едни и същи нарушения и с трайната тенденция на 5 установяване на конкретни вредни последици от движението на претоварени тежкотоварни автомобили по републиканските пътища. В наказателното постановление е посочено, че тенденцията касае причиняване на катастрофи вследствие на сериозни технически неизправности, свързани с претоварването, в т.ч. прегряване на спирачките, загуба на контрол, както и деформация и разрушаване на пътната настилка, което налага спешни текущи мерки. Административно-наказващият орган се е аргументирал с това, че с оглед тенденцията на увеличаване на смъртните пътнотранспортни произшествия, контролните органи на пътя трябва да прилагат закона по такъв начин, че да предупреждават и превъзпитават нарушителите с цел строго спазване на законовите и подзаконовите нормативни актове, а като резултат за обществото – свеждане до минимум на пътнотранспортния травматизъм.