Определение № 587 от 10.03.2020, Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

2020 година, гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

ХVІ-ти състав ,в закрито заседание на 9.03. 2020 г., като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров адм.д. № 3342

/ 2019 г. по описа на съда,за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.144 от АПК във вр. с чл.248 от ГПК. Образувано е по молба с.д.№ 2639/19.02.2020 г. на жалбоподателя „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията”-Варна за изменение на решение № 111/31.01.2020 г. в частта му за разноските,като се претендира присъждане на такива за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е получен със с.д. № 3497/6.03.2020 г. писмен отговор от противната страна – Централна избирателна комисия,с който се изразява становище за неоснователност на искането,а в условията на евентуалност се отправя на основание чл.78,ал.5 от ГПК възражение за прекомерност .

Препис от неподлежащото на обжалване решение № 111/31.01.2020 г. е бил връчен на жалбоподателя на 5.02.2020 г. и след като искането за изменение в частта му за разноските е подадено на 19.02.2020 год.,т.е. в едномесечният срок по чл.248, ал.1 от ГПК от постановяване на съдебното решение ,то искането за изменение се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С постановеното в полза на жалбоподателя решение,съдът не е уважил претенцията му за разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по изложени в мотивите съображения. С отправеното искане за изменение на решението в тази му част,молителят не посочва нови факти,променящи съществуващите такива към датата на постановяване на решението,нито пък представя доказателства сочещи на различни от направените вече правни изводи - вместо това,искането е аргументирано с присъщи за правното безсилие обидни внушения относно работата на съдията по делото. Цитираната в молбата на жалбоподателя т.1 от тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС би била приложима при наличието на действителен договор за правна помощ,какъвто по изложените в решението мотиви,съдът е приел,че не е налице - представеният документ обективира волеизявление относно упълномощаване за процесуално представителство,което по своята правна същност представлява едностранна сделка за разлика от договора,който се явява двустранна сделка и предполага насрещни волеизявления,каквито в случая липсват. При така установената липса на договор за правна помощ, цитираното в разписката плащане на сумата от 400 лв. /за която съдът е приел,че не притежава достоверна дата/ се явява лишено от правно основание. Недоказаното правно основание има за правна последица недоказано право на разноски - и към настоящият момент,жалбоподателят отново не се е справил с така съществуващата за него доказателствена тежест.

С оглед последното,искането за изменение на решението в частта му за разноските се явява неоснователно,поради което и на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И :

НЕ УВАЖАВА молбата на „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията”-Варна за изменение на решение № 111/31.01.2020 г. в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ :