Решение № 2279 от 09.12.2020, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2279 гр. Пловдив, 09.12.2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана

Методиева, при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 992 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Глава Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от М.И.С. с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. Г.М., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. С исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, със законна лихва от датата на депозиране на иска, които вреди се твърди да са причинени по време на предварително задържане в Следствен арест –Пловдив, както и задържане за изтърпяване на наказания лишаване от свобода в Затвора - Пловдив и в Затвора София – ЗО „Кремиковци“ и да съставляват претърпени унижение, срам, чувство на безпомощност и се твърди да са настъпили в резултат от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, както и чл.3 от КПЧОС, извършени чрез бездействие от страна на администрацията. Нарушенията според ищеца са се изразили в следното: в Затвора Пловдив - в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - не повече от 3 кв. м. жилищна площ; липса на вентилация; лоша хигиена и битови условия – неработещи кранчета в тоалетна, липса на прегради и шумоизолация на тоалетната, липса на работещи чешми и умивалници; лошо качество на предоставяната храна, която не съдържала достатъчно калории; лошо състояние на помещението баня с лошо качество на водата; липса на достатъчно осветеност в помещенията поради малкия размер на прозорците и на достатъчно чист въздух, което довело до дихателни проблеми и кашлица; наличие на мухъл в помещенията; липса на външна изолация на стените на затвора, водещо до ниски температури в помещенията през зимата; отказ от предоставяне на завивки; недобра хигиена по отношение на спалното бельо, което води до заразяване на спалните помещения с дървеници и бълхи и недостатъчна дезинсекция; липса на санитарен възел и пренаселеност в наказателна килия; в Следствен арест – пренаселеност, липса на санитарен възел в килията; липса на вентилация; наличие на насекоми и мухъл; отказ от предоставяне на бръснарски и тоалетни принадлежности, както и спално бельо; в ЗО „Кремиковци“ при

Затвора София – недостатъчна жилищна площ на един лишен от свобода; липса на достатъчно светлина в стаята; некачествена храна; наличие на насекоми в стаята и спалното бельо; наличие на мухъл по стените и тавана на килията; липса на отопление; липса на тоалетна в наказателна килия. С депозирана в първото съдебно заседание уточнителна молба и в самото съдебно заседание е направено изменение на първоначално предявения иск досежно конкретните периоди, за които се претендира обезщетение, както и съответните суми на обезщетението за всеки от тях, като изменението е допуснато от съда и исковата претенция е приета за разглеждане, както следва: за престоя на ищеца в Затвора Пловдив /за шест отделни периода/ - за периодите от 02.07.1997 г. до 15.12.1999г., от 15.05.2001 г. до 18.04.2002 г. и от 05.08.2008 г. до 11.11.2009 г. се претендира обезщетение от по 1000 лева за всеки от трите периода, за периода 16.11.2015 г. – 21.04.2016 г. се претендира обезщетение от 3000 лева, за периода 03.10.2017 г. – 26.10.2017 г. се претендира обезщетение от 2000 лева, за периода от 10.12.2019 г. до 11.05.2020 г. се претендира обезщетение от 3000 лева; за престоя в Ареста –

Пловдив за всеки от петте периода на престой на ищеца 22.11.1996 г. – 02.07.1997 г.,

11.01.2001 г.

– 27.04.2001 г.,

29.05.2008 г.

– 05.08.2008 г., 26.07.2017 г. – 03.10.2017 г. и 02.11.2019 г.

– 10.12.2019 г. се претендира обезщетение от по 600 лева или общо 3000 лева; за периода на престоя в

ЗО „Кремиковци“ при Затвора София от 18.04.2002 г. до 26.03.2004 г. се претендира обезщетение от 1000 лева. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв. М. поддържа исковата претенция така, както същата е предявена и приета за разглеждане от съда и моли да се уважи като доказана. Претендира се присъждане на възнаграждение за адвокат при условията на чл.38 от ЗА.

Ответникът Г. – София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се излага становище за неоснователност и недоказаност на иска и се моли за отхвърлянето му. Изрично е направено възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност за всички периоди, посочени от ищеца, преди 2015 г.

Задължително участващият по реда на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска, като моли същият да се отхвърли.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковата претенция е допустима. С оглед на съдържанието на същата се касае до няколко съединени иска за неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът С. претендира вреди от посочените нарушения за няколко отделни периода на задържането му в Следствения арест – Пловдив, в Затвора Пловдив и в ЗО „Кремиковци“ при Затвора София. Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил задържан в посочените места за лишаване от свобода. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр. София, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в места за лишаване от свобода, каквито са и Следствен арест, и Затворите – Пловдив и София, като съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ /Ареста - Пловдив е подразделение в ОСИН - Пловдив/ са териториални служби на Г. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в ареста и в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

По същество исковата молба е само частично основателна.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че ищецът М.И.С. *** шест пъти, сред които и в периодите, посочени от ищеца в уточняващата исковата му молба допълнителна молба, а именно 22.11.1996 г. – 02.07.1997 г., 11.01.2001 г. – 27.04.2001 г., 29.05.2008 г. – 05.08.2008 г., 26.07.2017 г. – 03.10.2017 г. и 02.11.2019 г. – 10.12.2019 г., както и от 06.11.2014 г. до 07.11.2014 г., за който последно посочен период не се претендира обезщетение. Установява се от писмените доказателства, че преди 2009 г. арестантските помещения в гр. Пловдив са се намирали в сградата на служба „Полиция“ на ет. 6 и ет.7, като няма данни относно тяхната големина и битовите условия, а единствено относно осигуряването ползването на тоалетна, каквато е имало по една на всеки от етажите. След м.юни 2009 г., когато е открита новата сграда на ареста, находяща се на територията на Затвора Пловдив, в исковия период 26.07.2017 г. – 03.10.2017 г. ищецът бил настанен в килия 109 заедно с други две лица, а през периода 02.11.2019 г. – 10.12.2019 г. - в килия 110 заедно с още едно лице. И двете помещения отговаряли на изискването за разполагаема площ на един лишен от свобода от 4 кв.м., като те били с размери от 14,74 кв.м. и били оборудвани с легла с постелъчен инвентар възглавници, чаршафи и одеяла, маса за хранене, табуретки и имали прозорец с размери 150/150 см. с отваряемо крило за вентилация. Всяка от килиите била снабдена със собствен санитарен възел с течаща постоянно студена вода и топла вода сутрин и вечер всеки ден, с изградена система за диференцирано дневно и нощно осветление по стандартите за осветеност, като се осигурявало и извеждане за ползване на баня най-малко два пъти седмично по график. Дезинсекция и дератизация се извършвала периодично от фирма, съгласно договори, сключени с Г.

В Затвора Пловдив ищецът постъпвал на няколко пъти, като доказателства относно мястото на изтърпяване на наказание по отношение на първия претендиран период, както и относно претенциите на ищеца за условията, при които е бил настанен през първия, втория и третия период на престоя му, а именно от 02.07.97 г. - 15.12.99 г. , от 15.01.01 г. до 18.04.2002 г. и от 05.08.2008 г. до 11.11.2009 г. липсват. В периода от 16.11.2015 г. до 21.04.2016 г. ищецът търпял наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив в помещение № 6 на пост VI, което било с жилищна площ от 28,28 кв. м. със самостоятелен санитарен възел в помещението, два отваряеми прозореца на стаята с размери 0,45х1,10 м и 0,50х1,10 м., както и един отваряем прозорец в санитарното помещение. По време на този престой на ищеца в помещение № 6 в същото общо били настанявани между 9 и 13 човека в различните дни от престоя му, като по същото време ищецът С. бил устроен на работа, като изработил 46 дни. В периода от 03.10.2017 г. до 26.10.2017 г. ищецът С. бил настанен в стая 5 на Затвора Пловдив, която била с площ 28,52 кв.м. с отделен санитарен възел в стаята, както и два отваряеми прозореца на помещението с размели 0,98х1,15 м. и 0,48х1,15 м., както и отваряем прозорец в санитарния възел, като в целия период на престой на ищеца в това помещение в него пребивавали шестима лишени от свобода. В периода от 10.12.2019 г. до 11.05.2020 г. ищецът бил настанен за три дни в приемно отделение при Затвора Пловдив, а от 13.12.2019 г. до края на посочения период в спално помещение № 4, което било с площ от 28,19 кв.м., със санитарен възел с отваряем прозорец в същия с размери

0,30х1,10м, както и два отварями прозореца на спалното помещение с размери 0,50х1,10м. и 0,95х0,95м. В спално помещение № 4 за периода на престой на ищеца били настанявани между 6 и 9 лишени от свобода. За всеки лишен от свобода имало осигурено легло и шкаф. От 10.04.2020 г. ищецът започнал работа в строителната бригада към домакинския щат на Затвора Пловдив. Във всеки санитарен възел в стаите на затвора било осигурено наличието на течаща студена вода. Топла вода лишените от свобода можели да ползват в банята на затвора, съгласно утвърдени графици за използването й по два пъти седмично, а като работещ по време на изтърпяване на наказанието си ищецът С. имал право да ползва банята ежедневно след приключване на работа. Почистването и дезинфекцията на банята било възложено на лишени от свобода по график, а почистването на спалните помещения се извършвало от съответния дежурен лишен от свобода, като за това му били предоставени метла и лопата. През юли 2019 г. водоподаването било спряно веднъж за два часа, предвид смяната на главния водомер на затвора.

Отоплението в затвора се осъществявало посредством парно отопление, като за целта в спалните помещения имало монтирани радиатори. В периода на престой на ищеца се извършвала редовна дезинсекция и дератизация на различните помещения на затвора по график, включително и спалните такива, съставляваща химична обработка на помещенията против мишки, хлебарки, мравки, дървеници, бълхи, каквито дейности били документирани с протоколи. По време на целия му престой в Затвора – Пловдив за ищеца не били регистрирани оплаквания от медицинско естество и същият не бил настаняван в наказателна килия. През време на престоите на ищеца в Затвора Пловдив предоставяната му храна била съответна на предвиденото в утвърдените от Министъра на правосъдието и съгласувани с Министъра на здравеопазването таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен, както и заменителната таблица, като предлаганата храна била разнообразна, добре балансирана и съответстваща като химически и калориен състав на утвърдените таблици, като всички количества на хранителните продукти достигали необходимата дневна дажба с изключение на киселото мляко за пролет 2020 г., зима 2019 г. и пролет 2016 г., както и зеленчуците през пролетта на 2016 г., когато приемът на посочените храни бил леко занижен. Същевременно обаче, това леко занижаване на прием на кисело мляко и съответно зеленчуци било компенсирано с приема на други млечни храни – прясно мляко, сирене, кашкавал и извара, както и влаганите в ястията картофи и предоставяни в повече плодове. През време на престоя му в Затвора Пловдив ищецът не бил депозирал молба и съответно не бил получавал отказ от предоставяне на завивки от затворническата администрация, нито отказ за изпиране на постелъчния инвентар в пералнята на затвора.