Решение № 2821 от 19.09.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2821 гр. Варна, 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20223110104946 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на предявен от „Ч. К. - С.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: * срещу „Е.П. К.“ ООД, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите както следва:

- 3993.97 лв., представляваща дължима наемна цена, по фактури, издадени в периода 23.10.2019 г. – 26.06.2020 г.;

- 289.51 лв., представляваща дължима цена за консумирана ел. енергия;

- 599.10 лв., представляваща договорна неустойка;

- 49.09 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 289.51 лв., начислено за периода 24.07.2020 г. – 13.03.2022 г., ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата молба се излага, че страните са обвързани от договор за наем, по силата на който срещу цена от 600 лева, месечно, на ответника е предоставено ползването на самостоятелен обект. Падежът на задължението за заплащане на наемната вноска е 15- то число на месеца, платима по банков път. Уговорено е още, заплащане от наемателя на т. нар. режийни разноски за електроенергия. Твърди се още, че дължими наемни вноски и задължения за 1 ел. енергия не са заплатени от ответника. Излага се също, че между съконтрагентите е постигнато съгласие за заплащане на неустойка, при забава в плащанията повече от 15 дни, в размер на 1 % на ден, но не повече от 15 %.

Ответникът – „Е.П. К.“ ООД, не депозира писмен отговор в срока по чл.

131 ГПК.

Ответната страна депозира писмено становище, с което заявява признание на предявените искове.

С ъ д ъ т , след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи да установи наличие на валидни облигационни отношения между страните, по които е изправна страна, и в изпълнение на задължения, по които на ответника е предоставено ползването на процесния имот; настъпване падежа на вземанията; размера на всяко от задълженията. В тежест на ответника, че в негова тежест е да установи погасяване на дълга.

Съдът, след като взе предвид направеното от ответника с отговора признание на иска, намира следното:

В случая е налице изрично заявено от ответника по делото признание на иска, както и отправено от ищеца искане за постановяване на съдебно решение при признание на иска.

Не е налице и някоя от ограничителните хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК.

По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК за постановяване на решение съобразно направеното признание, поради което и предявените искове следва да бъде уважени, като бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумите, както следва:

- 3993.97 лв., представляваща дължима наемна цена, по фактури, издадени в периода 23.10.2019 г. – 26.06.2020 г.;

- 289.51 лв., представляваща дължима цена за консумирана ел. енергия;

- 599.10 лв., представляваща договорна неустойка;

- 49.09 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 289.51 лв., начислено за периода 24.07.2020 г. – 13.03.2022 г., ведно със 2 законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на задълженията.

Независимо от заявеното с отговора признание на иска, доколкото с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, то последният следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1366.77 лв., от които: заплатена държавна такса в размер на 50.00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв., заплатена държавна такса по обезпечително производство по ЧГД № 3202/2022 г. на ВРС в размер на 40.00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение по ЧГД № 3202/2022 г. на ВРС в размер на 400.00 лв., такси за образуване на изп. дело № 626/2022 г. в размер на 76.77 лв. и адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 200.00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В предвид релевираното възражение за прекомерност от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност, след съобразяване на цената на иска, минималните размери, визирани в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 год. на Висшия адвокатски съвет, извършените от пълномощника процесуални действия, фактическата и правна сложност на спора, се налага извода, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение, чийто размер незначително надвишава минималния праг.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Е.П. К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:

*, да заплати на „Ч. К. - С.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, сумите както следва: сумата от 3993.97 (три хиляди деветстотин деветдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки) лева , представляваща дължима наемна цена, по фактури, издадени в периода 23.10.2019 г. – 26.06.2020 г.; сумата от 289.51 (двеста осемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки) лева, представляваща дължима цена за консумирана ел. енергия; сумата от 599.10 (петстотин петдесет и девет лева и десет стотинки) лева, представляваща договорна неустойка; сумата от 49.09 (четиридесет и девет лева и девет стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 289.51 лв., начислено за периода 24.07.2020 г. – 13.03.2022 г., ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

3

ОСЪЖДА „Е.П. К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:

*, да заплати на „Ч. К. - С.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 1366.77 (хиляда триста шестдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки) лева, представляваща извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4