Решение № 1837 от 26.05.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 3931/2022
- Вид
- Решение № 1837
- Подписан
- 26.05.2022
- Състав
- ВИОЛЕТА СТОЯНОВА ПАРПУЛОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 3811 от 30.03.2022 · ВИОЛЕТА СТОЯНОВА ПАРПУЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 14 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
РЕШЕНИЕ
№ 1837 гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110203931 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от ВЛ. Д. Д., ЕГН **********, чрез адв. П.В., със съдебен адрес гр. София, ул. „***“ № ***, ет. 2, против електронен фиш серия К № 5333985, издаден от СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП на Д. е наложена глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв.
В жалбата са изложени подробни съображения в насока незаконосъобразността на атакувания електронен фиш. Прави се искане за отмяната му.
За проведеното на 09.05.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. СДВР не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят се представлява от адв. В., която в дадения ход по същество пледира електронният фиш да бъде отменен по съображенията, релевирани в жалбата. В допълнение обръща внимание, че срокът на валидност на техническото средство за измерване, с което е заснето нарушението, към процесната дата е изтекъл. Претендира присъждане на разноски за оказана безплатна правна помощ.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановени я срок, о т надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 31.08.2021 г. лек автомобил „***” с ДК № *** бил собственост на жалбоподателя ВЛ. Д. Д..
На 31.08.2021 г. в 09:37 ч. въпросният лек автомобил бил управляван в гр. София.
Движел се по бул. „Б.Ш.“, с посока от „О.П.“ към бул. „Вл. В.“. Преминавайки до представителството на „П.“, скоростта на движение на автомобила била 93 км/ч. /съгласно 1 приспаднат толеранс - 3 км/ч. от отчетената скорост/, при разрешена скорост за движение в рамките на населеното място до 50 км/ч.
Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол TFR1-М, № 560, разположено в патрулен полицейски автомобил, позициониран в участъка. Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 24.02.2010 г., със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г.
Към процесната дата била преминала последваща проверка за изправност на 30.10.2020 г.
На процесните време и място била позиционирана от служители на ОПП СДВР.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост, бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на Д., в качеството на собственик на автомобила, било наложено административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост с 43 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: веществени - приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 5333985; писмени - справка от КАТ относно собствеността върху лек автомобил „***” с ДК № ***; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; протокол за последваща проверка № 4-38-20/30.10.2020 г.; протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р45410/31.08.2021; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; писмо рег. № 3286р-12416/12.03.2020 г.; ежедневна форма на отчет; справка-картон на водач.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.
Писмените доказателства, и конкретно протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-45410/31.08.2021, носи безпротиворечива доказателствена информация относно времето и мястото на позициониране на техническото средство, с което било осъществено заснемането, и по отношение на факта, че в процесния участък не е имало поставен знак за контрол на движението, въвеждащ максимално допустима скорост на движение, различна от общоважимата за границите на населено място до 50 км/ч.
Посредством завереното копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 и протокол за последваща проверка № 4-38-20/30.08.2020 г. се изяснява, че техническото средство - мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните изисквания. Срокът за валидност на одобрения тип е изтекъл, но предвид обстоятелството, че техническото средство се намира в употреба и съответства на одобрения тип, приложение намира разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, съгласно която, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Изискванията относно позициониране на техническото средство и проведен инструктаж на полицейските служители, са спазени, видно от протокола за използване на автоматизирано техническо средство и от ежедневната форма на отчет.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил,
2 позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването и измерената скорост на движение.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че собственик на МПС е жалбоподателят ВЛ. Д. Д.. Описани са извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 182, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 5 ЗДвП глоба в размер на 600 лв.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно давността срокове.
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч. при скорост под 100 км/ч., което е отчетено от административнонаказващия орган в полза на водача.
С оглед горните съображения съдът прецени, че при издаването на атакувания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт. Релевираните в жалбата съображения в съответната насока са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
От доказателствата по делото се установи несъмнено, че на 31.08.2021 г. в 09:37 ч. лек автомобил „***“, ДК № *** е бил управляван в гр. София, по бул. „Б.Ш.“, с посока от „О.П.“ към бул. „Вл. В.“, като до представителството на фирма „П.“, находящо се на бул.
„Б.Ш.“, се е движил със скорост от 93 км/ч. /след приспаднатия толеранс от - 3 км/ч./, при ограничение на скоростта в границите на населено място до 50 км/ч.
При това от обективна страна е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на движение водачът на управляваното пътно превозно средство да не превишава 3 максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50 км/ч. Констатираното в случая превишение на скоростта е с 43 км/ч., доколкото лекият автомобил се е движел на посочените в електронния фиш време и място със скорост от 93 км/ч. /след приспаднатия толеранс/.
От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на процесния автомобил е жалбоподателят
В.Д..
Следователно именно последният е административнонаказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като отговорността му е обективна, предвид факта, че не е подал в законоустановения 14дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго лице е управлявало автомобила.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП /ред. ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, при превишаване на максимално разрешената скорост в населено място с над 40 км/ч., водачът се наказва с глоба в размер на 600 лв. Наложената глоба е в този абсолютен размер, при което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в санкционната част.
С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания електронен фиш, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или изменение. Същият следва да бъде потвърден, а депозираната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Респективно присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не се дължи.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5333985, издаден от СДВР срещу ВЛ.
Д. Д., ЕГН ********** за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв.
Разпечатката съдържа 48 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e1845fa-0053-4521-84d0-110d76c406f6