Определение № 22625 от 19.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22625 гр. София, 19.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110108174 по описа за 2026 година намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.

На ответника следва да се издадат поисканите съдебни удостоверения.

По исканията на ищеца за събиране на доказателства по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в насроченото съдебно заседание след отделяне на спорните от безспорните обстоятелства по делото.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗДАДАТ на ответника поисканите съдебни удостоверения по представените проекти.

ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца по чл. 190, ал.1 ГПК и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за насроченото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 15.07.2026г. от 14.30 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от писмения отговор и доказателствата към него.

СЪСТАВЯ ДОКЛАД както следва:

1

Предявени са обективно съединени искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № .г., подписана от кмета на . – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата от ищцата преди уволнението длъжност . в отдел . на . – чл.

344, ал. 1, т. 2 КТ, за заплащане на обезщетение в размер на 13621,50 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението за периода от 11.02.2026г. до 11.08.2026г. – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищцата Р. Х. В. твърди, че работила при ответника по трудов договор за неопределено време на длъжност . в отдел . на ., като трудовото й правоотношение било прекратено със заповед № .г., връчена й лично на 11.02.2026г. на основание чл. 325, ал. 1, т.

12 КТ – поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Ищцата оспорва извършеното уволнение с доводи, че в заповедта е вписано, че влиза в сила на 30.01.2026г. – по време, в което ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност за периода от 28.01.2026г. до 10.02.2026г., както и поради обстоятелството, че длъжността на ищцата не е определена за заемане от държавен служител по съответния ред – чрез Класификатор на длъжностите, приет с нарочен акт на .

Поддържа, че съгласно измененията в Класификатора на длъжностите, приет с ПМС № .г., в сила от 10.01.2026г. няма предвидена длъжност ., която да се заема по служебно правоотношение, напротив предвидено е да се заема по трудово правоотношение, нито е прието допустимо прехвърляне на функции или определянето й за осъществяване в цялост или с незначителни модификации по служебно правоотношение. Поддържа и че не е възможно определянето на конкретна длъжност за заемане по служебно правоотношение от съответната администрация, в случая ., която е обвързана от Класификатора на длъжностите, приет с . за прилагането му, като единствено може да определя длъжностното разписание при спазване на посочените нормативни актове. Оспорва уволнителната заповед и поради липсата на мотиви за прекратяването и поради невръчване на длъжностното разписание на ищцата. На последно място оспорва трудовото й правоотношение да е прекратено съгласно вписването в заповедта на 30.01.2026г., когато ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, като поддържа, че прекратяването е настъпило на 11.02.2026г., когато заповедта й е връчена лично. Твърди да е останала без работа след уволнението, поради което претендира заплащане на обезщетение вследствие на незаконното уволнение за периода от 11.02.2026г. до 11.08.2026г. С оглед изложеното моли съдът да признае за незаконно и да отмени уволнението, извършено с процесната заповед, да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност . при ответника, както и да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 11.02.2026г. до 11.08.2026г. в размер на 13261,50 евро.

Претендира законната лихва върху обезщетението за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение от датата на подаването на исковата молба – 26.03.2026г., както и разноски за производството.

Ответникът . оспорва предявените искове с отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Счита, че исковата молба е подадена след изтичане на 2 предвидения в чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ двумесечен давностен срок, поради което исковете са недопустими. По същество счита исковете за неоснователни, като поддържа, че с изменение на длъжностното щатно разписание на ., считано от 30.01.2026г. със Заповед № .г. на кмета на ., в отдел . в дирекция „. е прието местата за заемане на длъжността . от 3 броя да станат 2 броя, без да се променя общата щатна численост, тъй като длъжността . е определена за заемане от държавен служител и към заеманите длъжности . е добавена още една и последните от 3 броя са станали 4 броя. Твърди, че процесната заповед е връчена на ищцата на 26.01.2026г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, което се е случило преди началото на ползвания отпуск поради временна неработоспособност. Поддържа, че в случая длъжността ., заемана от ищцата, е определена да се заема по служебно правоотношение с наименование ., които позиции са със сходни задължения, без да се засягат същностните характеристики на трудовата функция. Това станало с одобрено ново длъжностно щатно разписание, прието със заповед на кмета на ., която била описана в акта за уволнение, наред с основанието за прекратяване, което изпълнявало изискванията на закона за изискуемите реквизити на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Оспорва ищцата да е останала без работа за целия период на претендираното обезщетение, като поддържа, че същата е получавала и обезщетение за безработица, което следва да се вземе предвид в случай на уважаване на иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение. Оспорва и иска за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност, която е предвидена за служител с необходимата квалификация, каквато ищцата не притежава, поради което възстановяването би било нецелесъобразно с оглед нуждите на администрацията. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски за производството.

В тежест на ищеца е да докаже съществуване на безсрочно трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено, съответно размера на последното получено брутно трудово възнаграждение преди уволнението, че е останал без работа за съответния период.

В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено, а именно, че длъжността на ищцата е определена за заемане от държавен служител с утвърдено и влязло в сила към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ново длъжностно щатно разписание, както и че ищцата е получавала обезщетение за безработица през периода от 11.02.2026г. до 11.08.2026г.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемал длъжността . в отдел . на ., както и че трудовото правоотношение е прекратено с оспорената заповед № .г., подписана от кмета на . на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ

УКАЗВА на ищцата на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства да е останала без работа за периода от 11.02.2026г. до 11.08.2026г.

Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената 3 им сила и стойност съдът дължи произнасяне само в решението.

НАПЪТВА страните към спогодба. Съдът разяснява на страните, че съдебна спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4