Решение № 468 от 26.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Русе, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Й. при участието на секретаря Наталия Ив. Т. като разгледа докладваното от Мирослав Й. Административно наказателно дело № 20224520201885 по описа за 2022 година съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Я. Я. И. против Наказателно постановление № 22-3393-000425 / 27.09.2022 год. на началника на РУ 02 при ОДМВР – Русе, с което за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП на основание чл.175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В съдебно заседание, жалбоподателят и процесуалния му представител, пледират съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено и излагат съображенията си затова.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, поддържа становище жалбата да се остави без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Русенската районна прокуратура не изпраща представител и не взема отношение по случая.

След като направи анализ на събраните по делото доказателства и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

На 15.09.2022 год. жалбоподателят управлявал лек автомобил „БМВ” с рег.№ Е 5585 НВ по улиците на град Русе. Около 12:20 часа по ул.“Студентска“, в участъка от кръстовището с ул.“Янтра“ до пазара на ул.

1

„Сан Стефано“, на няколко пъти поднесъл задната част на автомобила последователно в двете посоки, което било съпроводено с превъртане на задните колела на автомобила, намалявал рязко скоростта на движение, след което я увеличавал, в резултат на което последвал силен шум от свистене на гуми. Действията му били възприети от свид.Д. К. и Р. Р., които се движели пред него с друг автомобил. За случилото се уведомили свид.Н. П. – полицейски служител, който бил в района на училище „Възраждане“ и охранявал обществения ред по повод началото на учебната година за годината. Свид.П. спрял жалбоподателя и подал сигнал до колегите си, имащи правомощия по ЗДвП. На място се явил свидетеля Я. Д. – мл.полицейски инспектор при РУ 02. След като се запознал с обстоятелствата по случая, съставил срещу жалбоподателя АУАН, затова че управлявайки автомобила по описания начин, не използвал пътищата по предназначението им. Я. И. подписал акта с възражение, че по време на движението му пред него излязло куче, което наложило да използва рязко спирачната уредба, от което гумите изсвирили и създали илюзия, че ги превърта нарочно.

Впоследствие въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяната на наказателното постановление на това основание. Съдът констатира, че в екземпляра от АУАН, който бил връчен на жалбоподателя, не е посочен регистрационния номер на управлявания от него автомобил. Този пропуск не е съществен и не е довел до нарушаване правото му на защита, тъй като е санкциониран като водач на моторно превозно средство, което обстоятелство било словесно описано в акта, а освен това са описани марката и собствеността на превозното средство.

Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От показанията на разпитаните по делото очевидци - свидетелите Д. К. и Р. Р., става ясно, че при суха асфалтова настилка във визирания участък, жалбоподателят на няколко пъти поднесъл задната част на автомобила последователно в двете посоки, съпроводено с превъртане на задните колела на автомобила, намалявал рязко скоростта, а след това я увеличавал, в резултат на което последвал силен шум от свистене на гуми. Съдът кредитира техните показания, тъй като са незаинтересовани от изхода на делото свидетели, показанията им са последователни, логични и не си противоречат.

В случая жалб.И. управлявал превозното средство, като извършил демонстрационно показване на умения във връзка с управлението му, посредством описаните действия, което не е в съответствие с предназначението на пътищата, а именно за превоз на хора и товари.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, т.к. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал 2 е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Действително възможно е пред управлявания от него автомобил да е излязло куче, което да наложи рязко спиране на превозното средство, в каквато насока са показанията на свидетелите Д. Д. и А. Т.. Съобразявайки показанията на свид.К. и свид.Р., от които е видно, че жалбоподателят не е предприел еднократно намаляване на скоростта, а няколко пъти е извършил описаните вече действия, съдът намира, че не става въпрос за спасителна маневра или случайно деяние, а за съзнателно извършване на вмененото му нарушение.

Според чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, н аказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

С оглед изложеното законосъобразно на жалб.И. са наложени визираните административни наказания, чийто размери са фиксирани от закона и не подлежат на индивидуализиране.

Съгласно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от ЗАНН, поради което обсъждането на „маловажен случай“ е безпредметно.

Не са налице и предпоставки за приложението на чл.9, ал.2 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, тъй като деянието не е малозначително или явно незначително. В конкретния случай то е накърнило обществените отношения, свързани с правилното използване на пътищата за тяхното предназначение.

Нарушението е извършено на публично място, при наличието на други участници в движението, създало е и притеснения в движещите се пред него свидетели К. и Р., че е възможно да настъпи пътнотранспортно произшествие.

В тази връзка, следва да се отбележи, че нарушение от този вид винаги създава опасност за всички участници в движението.

По тези съображения наказателното постановление се явява законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, жалбоподателят дължи на ОДМВР – Русе, от чиято структура е наказващия орган, претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определи в размер на 120 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-3393-000425 / 27.09.2022 год. на началника на РУ 02 при ОДМВР – Русе.

3

ОСЪЖДА Я. Я. И. с ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Русе сумата от 120 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Русе, в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4