Решение № 1731 от 04.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1731 гр. Варна , 14.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20203100502887 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 30589/26.05.2020г. на Главна Дирекция „Национална полиция“ – МВР, с адрес за призоваване гр. София, бул. „Александър Малинов“ №1, заместена в хода на въззивното производство от правоприемника Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Г.Р., срещу решение № 1504 от 19.03.2020г., постановено по гр.дело № 17062/2019г. на Варненски районен съд, 11-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на Г. И. Д., ЕГН ********** от с.Кривини, обл. Варна сумата от 1228,48 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 183 часа за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР и сумата 198,92 лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, считано от падежа на всяко задължение до датата на предявяване на исковата молба в съда - 20.10.2019г. включително, на осн. чл. 86 от ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното решение. Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционният съд, че е налице празнота в закона, уреждаща преобразуването на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143 и че неприлагането субсидиарно на правилата на КТ поставя служителите на МВР в по – неблагоприятно положение от другите държавни служители от лицата, работещи на трудово правоотношение. Намира специалните нормативни актове – ЗМВР и Наредба № 8121а776/29.06.2016г. за ясни и ненуждаещи се от тълкуване. Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

1

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД от Г. И. Д. срещу Главна дирекция „Национална полиция“ в МВР за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 1228,48 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 183 часа за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата 198,92 лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, считано от падежа на всяко задължение до датата на предявяване на исковата молба в съда - 20.10.2019г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е полагал труд по служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност „ст.полицай“ в Зонално жандармерийско управление Варна към ГД „Жандармерия“ при ГД „Национална полиция“ в периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. В този период е работил нощни смени за времето от 22 ч. до 06 ч., при сумирано изчисляване на работното време. Излага, че през процесния период е положил общо 1276 часа нощен труд, който преизчислен към дневен с коефициент 1,143 е 1548,46 часа.

Разликата между двете стойности представлява извънреден труд, който следва да му бъде заплатен от ответника.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение заемайки сочената длъжност. Твърди, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ, намира същата за неприложима, тъй като за служителите на МВР е издаден акт, по силата на законовата делегация и не е налице липса на уредба. Посочва се, че разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР допуска полагане на нощен труд до 8 часа за разлика от чл. 140, ал. 1 от КТ, където нощният труд е ограничен до 7 часа. В тази връзка, прилагайки механизма по чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ за превръщане на нощния труд в дневен, се получава коефициент единица, следователно няма законово основание за прилагане на друг различен коефициент. Твърди, че основание за умножение по коефициент 0.143 е имало само за времето от 29.07.2016г. до 02.08.2016г., т.е от отмяната на Наредба № 8121з-592/25 до приемането на сега действащата Наредба № 8121з-776/29 от 2016г., когато е била приложима Наредба № 8121з-407/11 август 2014г. Иска се отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

С обжалваното решение предявените искове са изцяло уважени.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: длъжност в периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г.

Между страните не е налице спор относно съществувало служебно правоотношение в 2 периода 21.10.2016г.- 30.09.2019г., по което ищецът е заемал длъжност „ст.полицай“ в Зонално жандармерийско управление - Варна към ГД „Жандармерия“ при ГД „Национална полиция“, и че през същия период 21.10.2016г.- 30.09.2019г. ищецът е работил на смени.

От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че за исковия период са били положени от ищеца реално общо 1293 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлиза общо на общо 1476 часа за периода.

Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 183 часа, заплащането на който, ако се приеме от съда за правно дължим, следва да е в размер на 1228,48 лв. Лихвата за забава върху така изчислената сума за процесния период на начисляване е в размер на 198,02 лв.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.

269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в Дирекция „Жандармерия“. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 3

19.08.2014г). От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.

(обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния период 01.04.2015г. до 30.11.2017г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последната наредба е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това, в ЗМВР липсва разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо следва да се приложи общото правило на чл.140, ал.1 от КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Следователно, отношението между нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е 1,143.

По изложените съображения исковите претенции за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, и за заплащане на обезщетение за забавено плащане, в претендираните размери, се явяват доказани по основание и размер, поради което следва да се уважат.

Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.