Определение № 241 от 06.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. София, 06.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско дело № 20231001000258 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 1.03.2023 г. на Е. И. А. срещу определението от 21.02.2023 г. по търг. дело № 112/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-18 състав, с което е върната молбата по чл. 625 ТЗ и е прекратено производството.

В жалбата се поддържа, че неправилно съдът е приел, че молителят не е изпълнил дадените указания за отстраняване нередовността на подадената от него молба по чл. 625 ТЗ. Твърди се, че съобщението за указанията е получено на 27.01.2023 г., като на 2.02.2023 г. същият е изпратил по електронен път молба до съда с приложен документ за внесена държавна такса. Молбата била изпратена на обявения на интернет страницата на съда електронен адрес на търговското отделение.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Е. И. А. с молба от 19.01.2023 г., подадена по пощата на 18.01.2023 г., с която е поискано откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Велпа“ ЕООД. Молбата е подадена на хартиен носител и е подписана саморъчно от процесуалния представител – адв. А. Н..

С разпореждане от 20.01.2023 г. съдът е оставил без движение молбата, като е указал на молителя в 1-седмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите, а именно – да представи документ за внесена държавна такса в размер на 250 лв., както и да посочи с писмена молба с препис коя претендира да е началната дата на неплатежоспособността на ответника. Препис от разпореждането е връчен на процесуалния представител на 27.01.2023 г.

С обжалваното определение от 21.02.2023 г., с което е прекратил производството, съдът е приел, че в указания срок, а и до постановяване на определението, молителят не е изпълнил указанията по разпореждането от 20.01.2023 г.

1

Към частната жалба е приложена молба на процесуалния представител на молителя с приложено към нея преводно нареждане от 2.02.2023 г. за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 250 лв. Частната жалба е подадена по електронен път и е подписана с валиден квалифициран електронен подпис.

Приложената към жалбата молба съдържа визуализация за положен на 2.02.2023 г. електронен подпис, но според служебно извършена от въззивния съд проверка с няколко валидатора /на МЕУ, на ЕК и чрез програмата „Adobe Acrobat Reader“/ електронният документ въобще не е подписан.

Към жалбата е приложена и разпечатка за изпратено електронно писмо от 2.02.2023 г., към което се твърди, че са приложени молбата и платежното нареждане. Според разпечатката съобщението е изпратено от електронен адрес * * * @ a b v. b g до електронен адрес [email protected]. Няма данни дали изпратеното е постъпило на посочения електронен адрес на получателя. Същото липсва и в електронната папка на първоинстанционното дело в ЕИСС.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Настоящото първоинстанционно производство образувано по подадена молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, към което субсидиарно се прилагат правилата на ГПК – чл. 621 ТЗ. Следователно, при нередовност на молбата по чл. 625 ТЗ се прилагат съответно правилата на чл. 101 и чл. 129 ГПК относно исковата молба. Според тези правила на връщане подлежи искова молба, която е нередовна и нередовностите не бъдат отстранени в дадения срок при положение, че съдът е дал ясни, точни и конкретни указания до ищеца.

В настоящия случай не е спорно, че процесната молба по чл. 625 ТЗ е нередовна, тъй като към нея не е приложен документ за внесена дължима държавна такса от 250 лв., а освен това има и съдържателна нередовност – липсва посочена начална дата на неплатежоспособност, от която се твърди да е изпаднал ответника. За отстраняването на тези нередовности правилно първоинстанционният съд е дал ясни указания с разпореждането от 20.01.2023 г., които са били редовно съобщени на 27.01.2023 г. на пълномощника на молителя. Спорно е единствено дали тези указания са изпълнени в срок, което въззивният съд не намира за доказано.

Жалбоподателят твърди, че е изпълнил указанията с приложената към частната жалба молба от 2.02.2023 г. в електронна форма, която е изпратил на първоинстанционния съд по електронна поща на 2.02.2023 г. Доколкото настоящото първоинстанционно производство е образувано след 1.07.2021 г., то няма съмнение, че извършването на процесуални действия в електронна форма е допустимо според общите правила на глава 11а от ГПК и глава 18а от ЗСВ. Същевременно обаче тези процесуални действия в електронна форма следва да бъдат извършени съобразно специалните разпоредби за електронното правосъдие, уредени освен в процесуалния закон и ЗСВ, но и в издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и по-конкретно – в Наредба № 6/2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма (ДВ, бр. 67/18.08.2017 г.), издадена въз основа на изричната делегация по чл. 360е ЗСВ.

Наред с другото наредбата урежда и форматите и техническите изисквания, на които трябва да отговарят електронните документи, изпращани към и от органите на съдебната власт, както и начините за подаването им от гражданите и организациите /чл. 360е, ал. 1, т. 3 ЗСВ/.

2

Както ЗСВ, така и Наредба № 6/2017 г. предвиждат, че основният начин за подаване на едокументи от участници в производствата към органа на съдебната власт е чрез използване на информационната система на Единния портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/ чрез личния потребителски профил на заявителя – чл. 360в, ал. 2, т. 2 ЗСВ, чл. 26, ал. 1 от Наредба № 6/2017 г.

Ноторно е, че към релевантния момент ЕПЕП не е предлагал подобна техническа възможност.

Същевременно, в чл. 27, ал. 1 от Наредба № 6/2017 г. са уредени и други два алтернативни начина на подаване на електронни документи, допустими по изключение: 1) чрез електронна поща – до обявения адрес на електронна поща на съответния орган на съдебната власт; или 2) на външен носител – оптичен, магнитен или друг носител, по ред, установен с решение на пленума на ВСС.

Специално за първата опция е приложима и разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от наредбата, според която всеки орган на съдебната власт оповестява чрез официалната си интернет страница и чрез ЕПЕП официалните адреси на електронна поща, на които могат да се изпращат електронни документи. Следователно, в хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/2017 г. само обявеният от съдебния орган електронен адрес, специално определен за извършване на процесуални действия, е меродавен за получаване на електронни процесуални заявления от участниците в производството. В този случай и прилагайки по аналогия на чл. 62, ал. 4 ГПК електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му на обявения и специално предназначен за целта електронен адрес. Подаването на заявленията на други електронни адреси няма правно значение, дори и тези адреси да са също на органа.

В настоящия случай се твърди, че посоченото електронно писмо е изпратено до електронен адрес [email protected]. Извън приложената разпечатка от електронно писмо, липсват други доказателства, че това действително се е случило, а и липсват доказателства, че това въобще е електронен адрес, ползван от този съд. По-същественото е обаче, че посоченият електронен адрес не е меродавният такъв за приемане на процесуални действия от първоинстанционният съд, тъй като не е обявен от съда за негов адрес, на който се приемат процесуални изявления. Служебно извършената от въззивния съд справка на Интернет страницата на СГС установи, че този адрес не е определен от този съд за приемане на процесуалния заявления в електронна форма. С публикувана на началната страница заповед № РД-08-6376/10.12.2021 г. на председателя на СГС е наредено, че процесуални действия в електронна форма ще се приемат само на електронен адрес [email protected], а на самата Интернет страница на видно място е посочено и, че заявления ще се приемат и на профила на съда в Системата за сигурно електронно връчване.

Следователно, само на посочените два електронни адреса е допустимо подаването на електронни процесуални заявления от участниците в производствата към СГС, тъй като само те са надлежно определени за целта по реда на чл. 22, ал. 3 и чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/2017 г. Подаването на електронни заявления на други електронни адреси няма правно значение и постъпилите на тях електронни документи не се считат за получени от съда за целите на съдебните производства. По тази причина процесното електронно писмо не се счита за получено от СГС, дори и да е постъпило на посочения електронен адрес [email protected], за което няма и сигурни данни, нито дали адресът въобще е ползван от този съд.

За пълнота следва да се посочи, че самата молба от 2.02.2013 г. е нередовна – не е подписана с валиден квалифициран електронен подпис от подателя. Същевременно, с нея не се изпълнява в пълнота указанието, дадено с разпореждането от 20.01.2013 г., а именно – да се посочи твърдяната начална дата на неплатежоспособността на ответника. Това е достатъчно да се приеме, че 3 указанията не са изпълнени изцяло, което също обосновава връщането на молбата по чл. 625 ТЗ.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди, като правилно.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 21.02.2023 г. по търг. дело № 112/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-18 състав, с което е върната молбата по чл. 625 ТЗ и е прекратено производството.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4