Решение № 10887 от 06.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10887 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110153131 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от В. С. К., ЕГН **********, чрез адв. Д., срещу "***", ЕИК ***, чрез юрк. Ц., с която молба са предявени искове с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните задължения, установени с влязла в сила заповед за изпълнение по гр. дело № 16115/2010 г., 30 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, а именно сума в размер на 1055,37 лв., представляваща главница по Договор за целево финансиране № *** от 19.03.2009 г., сума в размер на 40,47 лева, представляваща лихва за периода 15.04.2009 г. - 25.01.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2010 г. до окончателното плащане на вземането, както и сума в размер на 125 лв., представляваща направените по делото разноски, а именно за държавна такса в размер на 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В исковата молба са налице твърдения, че срещу ищеца е образувано и се води изпълнително дело № 20219240402571, по описа на ЧСИ Г. К., което дело е образувано за продължаване на изпълнителните действия по изпълнително дело 20128610400406, по описа на ЧСИ Д. В.. Посоченото изпълнително дело е било образувано по молба на първоначалния кредитор 1 "***", ЕИК ***, въз основа на Изпълнителен лист, издаден срещу ищеца на 11.10.2010 г. по ч. гр. дело № 16115/2010 г., 30 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, за заплащане на сумата в размер на 1055,37 лв., представляваща главница по Договор за целево финансиране № *** от 19.03.2009 г., сума в размер на 40,47 лева, представляваща лихва за периода 15.04.2009 г. - 25.01.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2010 г. до окончателното плащане на вземането, както и сума в размер на 125 лв., представляваща направените по делото разноски, а именно за държавна такса в размер на 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Изложено е твърдение, че през 2019 г., на мястото на първоначалния взискател, а именно "***", е било конституирано ответното дружество "***", поради което ищецът счита, че същият има правен интерес от воденето на настоящото производство именно срещу "***".

В тази връзка, ищецът твърди, че същият не дължи по отношение на ответното дружество "***" горепосочените суми, обективирани в приложения по делото Изпълнителен лист от 11.10.2010 г., издаден по ч. гр. дело № 16115/2010 г., 30 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, като счита, че вземането се явява погасено по давност, поради което не може да бъде предмет на принудително изпълнение.

Налице е твърдение, че въз основа на цитирания изпълнителен лист е образувано по молба на първоначалния взискател "***" от 27.02.2012 г. изпълнително дело № 20128610400406, по описа на ЧСИ Д. В., което, поради преминаването на архива на ЧСИ Д. В. към ЧСИ Г. К. през 2021 г., е преобразувано под № 20219240402571. След образуване на изпълнително дело е започнало проучване на имущественото състояние на ищеца, като е направена справка от Национална база данни „Население“, справка в Агенция по вписванията, „Имотен регистър” за притежавани от длъжника недвижими имоти. Твърди, че посочените действия не съставляват същински изпълнителни действия, а само обезпечават успешното провеждане на изпълнението. Сочи, че изпратената до ищцата покана за доброволно изпълнение обезпечава законосъобразното провеждане на изпълнителното производство, но същата не съставлява изпълнително действие, годно да прекъсне започналата да тече погасителна давност.

2

Твърди, че на 21.03.2012 г. са изпратени запорни съобщения до различни търговски банки, като така изпратените запорни съобщения съставляват последното валидно извършено от съдебния изпълнител действие. След изпращането на запорното съобщение, в периода от 08.05.2012 г. до 30.07.2018 г., когато отново са изпратени запорни съобщения до различни търговски банки, не са били извършвани други изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност. С оглед обстоятелството, че в рамките на изминал двугодишен период, считано от 21.03.2012 г., не са били извършвани никакви валидни изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело, ищецът счита че на 21.03.2014 г., на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона. В тази връзка, след прекратяване на изпълнителното дело, всички извършени изпълнителни действия се явяват извършени по прекратено изпълнително дело, в резултат на което същите не пораждат правни последици. Извършените след прекратяването на изпълнителното дело действия не могат да доведат до прекъсване на погасителната давност по реда на чл. 110 и следващите от ЗЗД.

Налице е твърдение, че предвид гореизложеното и поради липса на извършени валидни изпълнителни действия, датата от която започва да тече нова погасителна давност е датата, на която са изпратени запорни съобщения за налагане на запор на банкови сметки на ищеца, а именно 21.03.2012 г.

Счита, че от тази дата започва да тече нова петгодишна погасителна давност, поради което в конкретния случай вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност на 21.03.2017 г., в резултат на което установеното въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 16115/2010 г., 30 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, вземане не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Към исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния представител на ищеца копие, които се иска да бъдат приети като доказателства по делото.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът "***", ЕИК ***, чрез юрк.

Ц., е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен както по основание, така и по размер. Оспорва твърдението, че ищците са собственици на процесния недвижим имот. Твърди, че по отношение на вземанията не е изтекла предвидената в закона давност, а и по процесното изп.д. №***, по описа на ЧСИ Д. В. и изп. д. № ***, по описа на ЧСИ Г. К. са 3 предприемани изпълнителни действия, прекъсващи давността. Прави искане за изискване на посочените изпълнителни дела. Претендира разноски.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 439 вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложен по делото Изпълнителен лист от 11.10.2010 г. , издаден по ч.гр.д.№ 16115/2010 г., 30 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, /л. 6 от делото/, въз основа на постановена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, ищецът по настоящото дело е осъден да заплати на кредитора, а именно "***", ЕИК ***, сума в размер на 1 055,37 лв., представляваща главница по Договор за целево финансиране № *** от 19.03.2009 г., сума в размер на 40,47 лева, представляваща лихва за периода 15.04.2009 г. - 25.01.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2010 г. до окончателното плащане на вземането, както и сума в размер на 125 лв., представляваща направените по делото разноски, а именно за държавна такса в размер на 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

С молба с вх.№ 07201 от 27.02.2012 г., взискателят, в качеството му на титуляр на процесното вземане, е инициирал образуването на изп.д. №***, по описа на ЧСИ Д. В. с рег.№ *** срещу длъжника, явяващ се ищец в настоящото производство.

С покана за доброволно изпълнение с изх.№ 14921/21.03.2012 г. по горепосоченото изпълнително дело, длъжникът е бил уведомен, че са били предприети изпълнителни действия срещу него във връзка със събиране на вземането в полза на взискателя по делото, като на основание чл. 428, ал. 1 от ГПК длъжникът е бил поканен да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на поканата. От призовкар в кантората на ЧСИ Вълков е постъпило отбелязване, че на 11.04.2012 г. на адреса на длъжника е било залепено уведомление по чл. 47, ал.1 и ал.2 от ГПК. Във връзка с неизпълнението на задължението в указания в покана двуседмичен срок от страна на длъжника са били наложени запори по 4 откритите банкови сметки на посоченото лице.

Във връзка с процесното вземане, по изп.д. №*** на 21.03.2012 г. са изпратени запорни съобщения до следните банки, а именно: с изх.№ 14935 до "***", получено на 09.04.2012 г., с изх.№ 14925 до "***", с изх.№ 14927 до "**", получено на 03.04.2012 г., с изх.№ 14929 до "***", получено на 03.04.2012 г., с изх.№ 14937 до "***", получено на 03.04.2012 г., с изх.№ 14938 до "***", получено на 04.04.2012 г., с изх.№ 14923 до "***" получено на 03.04.2012 г., с изх.№ 14934 до "**", получено на 03.04.2012 г., с изх.№ 14940 до "***", получено на 03.04.2012 г., с изх.№ 14939 до "***", получено на 03.04.2012 г., с изх.№ 14930 до "***", получено на 03.04.2012 г., с изх.№ 14936 до „***“ АД, получено на 03.04.2012 г., с изх.№ 14933 до „***“ АД, получено на 03.04.2012 г., с изх.№ 14941 до „****“ АД, получено на 03.04.2012 г., с изх.№ 14932 до „***, получено на 03.04.2012 г., с изх.№ 14928 до „****“ АД, получено на 03.04.2012 г., с изх.№ 14931 до „***“ АД, получено на 03.04.2012 г., с изх.№ 14924 до „***“ ЕАД, получено на 03.04.2012 г., с изх.№ 14926 до „***“ АД, получено на 03.04.2012 г., с които съобщения са били наложени запори върху всички банкови сметки на горепосочения длъжник до размера на посочените суми.

Във връзка със запорно съобщение с изх.№ 14933 до „***“ АД по посоченото изпълнително дело е постъпило уведомление, че по сметката на длъжника В. С. К. няма авоар, има друг наложен запор, както и че посочената в запорното съобщение сума е била блокирана за евентуални бъдещи постъпления.

На 25.04.2012 г. е постъпило уведомление от "***", че е бил наложен запор на откритата банкова сметка на длъжника, по която има наложен предходен запор от ЧСИ Н. М., както и че по същата няма налични средства.

В отговор на запорно съобщение с изх.№ 14938, изпратено до "***", на 07.05.2012 г. е получено уведомление, че има разкрита банкова сметка, по която е бил наложен запорът, но към датата на съобщението не е имало налични авоари по сметката на посоченото лице.

На 07.05.2012 г. е получено уведомление от „***“ ЕАД, че е бил наложен запор по банковата сметка в банката на длъжника, както и че върху същата има два предходно наложени запора по изпълнителни дела.

По делото е приложена молба с вх.№ 11050/29.04.2015 г. от "***", ЕИК 5

***, /л.50 от делото/, с която същият се конституира като взискател по отношение на процесното вземане на основание сключен договор за цесия между молителя, в качеството му на цесионер, и „***” ЕАД (с предишно наименование "***"), в качеството му на цедент по същия. В тази връзка, с молба с вх.№ 32972/13.09.2016 г., /л. 87 от делото/, от страна на новоконституирания взискател "***", същият иска да бъде извършена справка в Национална агенция по приходите за наличието на трудови договори, МПС, банкови сметки и недвижимо имущество на длъжника, както и да бъдат наложени запори при наличие на същите. В последваща молба с вх.№ 23015/08.08.2018 г., "***" обективира идентично искане, с оглед събиране на процесното вземане.

С Постановление с изх.№ 20717/30.07.2018 г., на основание чл. 449, ал. 2 от ГПК, е била наложена възбрана на недвижим имот, представляващ собственост на В. С. К., а именно ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., находящ се в гр. С., п.к. 1000, ж.к. „Л.”, бл.

*, вх. *, ет. *, ап. *.

На 13.11.2019 г. и 10.09.2020 г. по молба на "***" по изп.д. №*** са били изпратени запорни съобщения за налагане на запор по банковите сметки на длъжника в различни банки.