Решение № 171 от 25.11.2024, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Административно наказателно дело 428/2024
- Вид
- Решение № 171
- Подписан
- 25.11.2024
- В сила
- 20.05.2025
- Състав
- Михаела Георгиева Клечерова
Цитирани разпоредби
- чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2, изр. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 171 гр. гр.Несебър, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Административно наказателно дело № 20242150200428 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на „Н.Б.“ ЕООД против Наказателно постановление № 777641-F776349/16.07.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС на дружеството е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 6200,00 лева за извършено нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
С жалабата се иска издаденото наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба, излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление. Моли същото да бъде отменено. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно. Mоли същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 01.07.2024г., по повод подаден сигнал от гражданин, била извършена проверка от служители на НАП на жалбоподателя „Н.Б.“ ЕООД. Няколко седмици преди датата на проверката, проверяващите посетили търговски обект – автошкола, находящ се в к.к. Слънчев бряг, хотел 1
Карлово, партер, стопанисвана от „Н.Б.“ ЕООД с ЕИК *****, като в деня на посещението обекът бил заключен. Служителите на НАП установили, че има посочени телефони за връзка и позвънили на един от тях, за да си запишат час. Среща не е била осъществена, тъй като управителят не бил на територията на комплекса и нямало как да се запише час, респ. да се осъществи опреснителен шофьорски курс. След няколко дни служители на НАП отново позванили на посочения телефон, като този път управителят бил извън страната и отново нямал възможност да посети офиса и да запише час. Същият предложил да предостави телефон за връзка на автоинструктора, който да осъществи контакт и да заяви, кога ще има възможност да поеме часа. Няколко дни преди извършване на проверката, Г. К. – автоинструктор към автошкола на „Н.Б.“ ЕООД, позвънил на служителите на НАП и уговорили дата и място на опреснителния шофьорски курс – 01.07.2024г. около 17:00 часа на безиностанция „Петрол“, гр. Несебър. На посочената дата служителите на НАП не посочетили търговският обект в к.к. Слънчев бряг, хотел Карлово, а отишли направо на посоченото от инструктора място. Св. Д. У. – старши инспектор по приходите, осъществил контролна покупка – опреснителен шофьорски курс, проведен на учебен автомобил марка БМВ с рег. № ****, като заплатил на св. К. – инструктор, сумата 50,00 лева в брой, за което не му бил издаден фискален касов бон, нито ръчна касова бележка. След извършване на плащането проверяващият се легитимирал. Св. К. заявил, че той не приема плащанията за извършваните услуги и завел проверяващите на мястото, където се намирал управителят – складова база в гр.
Несебър. Там бил съставен Констативен протокол за извършена проверка № 0142344 от 01.07.2024г.
Въз основа на извършената проверка и констатираните нередности, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F776349/01.07.2024 г., за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. В акта е посочено, че при извършена проверка на търговски обект по смисъла на апр. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – автошкола, находящ се в к.к. Слънчев бряг, хотел Карлово, партер, стопанисван от „Н.Б.“ ЕООД, при извършена контролна покупка в 18:10 часа на 01.07.2024г. опреснителен шофьорски курс на учебен автомобил марка БМВ с рег. № **** с Г. К. – инструктор на цена 50 лева, заплатени в брой от Д. У. – СИП, след извършване на услугата и приемане на парите от Г. К., не е издаден фискален касов бон, нито ръчна касова бележка от кочан, както и че след легитимация на проверяващите и извършване на проверка се установило, че в търговския обект няма монтирано, въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП работещо към момента на проверката фискално устройство, с което дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ във вр. 118, ал. 4 от ЗДДС. АУАН е връчен на управителя без възражения.
Вследствие на горното нарушение, началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., в качеството му на административнонаказващ орган, е издал атакуваното Наказателно постановление № 777641-F776349/16.07.2024 г., с което се приема, че е нарушен чл. 7, ал. 1 от Наредба H18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал.
2 от ЗДДС, изр. 1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 6200,00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: протокол за извършена проверка от 01.07.2024 г., АУАН № F776349/01.07.2024 г.; заверени копия от декларации и справка за регистрирани фискални устройства; заповед № ЗЦУ- 2
384/27.02.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП; разпит на актосъставителя Д. У. и св. Г. К..
Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 , ал. 3 от ЗАНН.
Съдът в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери, че са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Нормите на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП нарушението, мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е било извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като деянието и приложимите нарушени норми следва да бъдат описани по такъв начин, че за него да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява, респ. за кое нарушение е наказан.
На първо място, както в АУАН, така и в НП е посочено, че е извършена проверка на търговски обект, находящ се в к.к. Слънчев бряг, хотел Карлово, а от свидетелските позказания се установява, че на посочените ден и час проверяващите служители не са посещавали посоченият адрес. Същите са съставили констивен протокол и АУАН на дружеството жалбоподател в друг обект – складова база в гр. Несебър. В показанията си св. У. – актосъставител, изрично заявява, че в деня на извършване на проверката – 01.07.2024г. не са посещавали офиса на фирмата, находящ се в к.к. Слънчев бряг, хотел Карлово. В тази връзка и същите не са установили дали на място има монтирано/инсталирано ФУ. Проверката е извършена дистанционно, извън сочения в акта и наказателното постановление обект, което обаче не установява дали на място липсва монтирано устройство, но същото да не е регистрирано в НАП и/или да не подава данни към НАП.
Посоченото от наказващия орган в обжалваното наказателно постановление място на извършване на нарушението не съответства на действителната фактическа обстановка установено по делото от съда. В действителност по делото се установи, че както констативния протокол за извършената проверка, така и АУАН са съставени в складова база в гр. Несебър (видно от показанията на св. У. – актосъставител и св. К.). Свидетелските показания на контролните органи сочат, че не са посещавали к.к. Слънчев бряг, хотел Карлово, където се намира автошколата и офисът на фирмата във връзка с осъществяваната дейност, което не съответства на отразено в АУАН и НП като място на извършване на нарушението. Налице е разминаване относно мястото на извършване на нарушението, което води до извода, че е налице неопределеност и неяснота в АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, по отношение на мястото на извършване на нарушението. Това води до липса на възможност за индивидуализиране на 3 конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил административно наказание.
Формалността на админинстративнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение. Процесното нарушение на административнопроизводствените правила съдът не може да приеме за начин на изписване, с оглед възможността за индивидуализация относно мястото на извършване на търговската дейност на дружеството. АНО е длъжен да посочи точното място на извършване на проверката и къде точно е извършено нарушението. Посочването на адреса на осъществяване на търговската дейност, без да е извършена физическа проверка на място в деня на проверката, не отговаря на действителната фактическа обстановка описана в обстоятелствената част на АУАН и НП. Несъответствието на посочената в наказателното постановление фактическа обстановка във връзка с извършването на дадено нарушение с действителната /в случая относно мястото на извършване на нарушението и извършване на проверката/ не следва да се приема в случая за конкретизация на физическото място, където се намира офисът, доколкото контролната покупка е извършена в автомобил. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, да се санира подобен порок на наказателното постановление, тъй като би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващият орган е наложил наказание.
С оглед на горното, съдът достига до извода, че е д опуснато е съществено процесуално нарушение на правилата визирани в чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, тъй като е налице неправилно посочване на мястото на извършване на проверката, респ. мястото на извършване на нарушението, което води до невъзможност жалбоподателят да разбере в какво точно е обвинен, а оттам и да организира правото си на защита в пълен обем.
На второ място както в акта, така и в издаденото наказателно постановление, са описани две нарушения - неиздаване на фискален касов бон, нито ръчна касова бележка, и липса на фискално устройство в обекта, всяко от които съставлява самостоятелно административно нарушение. Същевременно обаче е наложена една санкция на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която норма визира няколко хипотези, при които се налага наказание без да е налице конкретизация.
От изложеното в текстовата част евентуално би могло да се предположи, че констатациите касаят липса на фискално устройство, но това не може да санира задължението на АНО да опише ясно и точно нарушението, за което се налага съответното наказание.