Определение № 431 от 12.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 471/2023
- Вид
- Определение № 431
- Подписан
- 12.09.2023
- В сила
- 12.09.2023
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.36 ал.3 · Закон за адвокатурата
- чл.23 ал.2 · Закон за правната помощ
- чл.23 ал.3 · Закон за правната помощ
- чл.117 ал.2 · Конституция на Република България
- чл.18 ал.2 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 431 гр. Пазарджик, 11.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20235200500471 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 във връзка с чл.83 ал.2 от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се определение №1380 от 07.07.2022г. на Пазарджишки районен съд постановено по гр.д.№20215220102578 по описа на съда за 2021г. с което е оставена без уважение като неоснователна молбата с вх.№13474 от 29.06.2022г. на жалбоподателя Д. П. Г. , с ЕГН-**********-за освобождаване от заплащане на държавна такса за подадената от него въззивна жалба и за разноски по производството по гр.д.№2578/2021г. по описа на ПРС, както и за предоставяне на правна помощ, чрез назначаване на служебен адвокат от Пазарджишка адвокатска колегия за извършване на посочените в същата молба процесуални действия.
В частната си жалба с вх.№15327 от 26.07.2022г. частният жалбоподател Д. Г. поддържа, че обжалваното определение противоречи на материалния закон,необосновано е и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорват се мотивите на съда, че е имал финансови средства в сметката си без да е направена актуална справка от Началника на затвора дали жалбоподателят има възможност да заплати държавните такси и за хонорар за адвокат, защото съдът вече постановил решението си по гр.д.№2578/2021г., по което той е искал да му се назначи 1 служебен адвокат по чл.23 ал.2 от ЗПП, за обжалване на съдебното решение пред ПОС-Пазарджик, и да бъде освободен от заплащане на такси и разноски по чл.83 ал.2 от ГПК,защото няма средства в набирателната си сметка.
Счита, че определението на съда противоречи на чл.117 ал.2 от КРБ. Моли да се отмени обжалваното определение и се уважи жалбата му като бъде освободен от заплащане на такси и разноски и по назначаване на служебен защитник. Частният жалбоподател не сочи писмени доказателства във връзка с твърденията си развити в частната си жалба.
Няма постъпи отговор на жалбата от насрещната по спора страна.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
С решение на Пазарджишки районен съд №458 от 04.05.2022г. постановено по гр.д.№20215220102578 по описа на същия съд за 2021г., настоящият частен жалбоподател Д. П. Г. /в момента в затвора-Пазарджик/ е осъден да заплати на В. С. С. от АК-Пазарджик, ул.“Хан Крум №1а, на основание чл.36 от ЗА сумата в общ размер на 5720лв, представляваща определени му с протоколно решение №9 от 14.07.2021г. на Адв.Съвет при АК-Пазарджик, по реда на чл.36 ал.3 от ЗА адвокатски възнаграждения- по адм.д.№690/2015г. на АС-Пазарджик, адм.д.№4829/2016г. на ВАС, адм.д.
№394/2017г. на АС-Пазарджик, касационно адм.д.№64/2020г. на АСПазарджик, както и за изготвяне и подаване на жалба пред ЕСПЧ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба-22.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски от 870лв /л.178-л.180/.
В исковото производство по молба на ищеца В. С., е допуснато обезпечение на предявените от него парични искове срещу ответника Д. П.
Г.,чрез налагането на запор върху бъдещото вземане на Г. по жалба с вх.
№73516/2016г. - Г. срещу България до размера на исковата претенция и тази за разноските от 6590лв- определение №1414 от 29.07.2021г.-л.51., както и на законната лихва-определение №1139 от 01.06.2022г.-л.187. по партидата му в Затвора Пазарджик.
Срещу така постановеното решение от ответника и настоящ частен жалбоподател Д. П. Г. е подадена лично въззивна жалба с вх.№11030 от 30.05.2022г. с искане да бъде изцяло отменено л.196.
2
Жалбата е оставена от съда без движение с указания до жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе държавна такса по обжалването в размер на 125лв по сметка на ПОС и да представи копие от вносния документ /Разпореждане №3356 от 01.06.2022г. на ПРС-л.201/.
С молба вх.№13474 от 29.06.2022г./л.206/ жалбоподателят Д. Г. е поискал от исковия съд да бъде освободен от заплащането на такси и разноски, както и да му бъде назначен служебен адвокат. Към молбата си е приложил собственоръчно написана и подписана декларация, че няма доходи и семейство, няма имущество, не е женен, има влошено здравословно състояние-язва и хемороиди, не работи и е на 57г. и изтърпява наказание доживотен затвор в затвора Пазарджик.
Срещу молбата е постъпило становище /молба/ от насрещната по спора страна В. С.-вх.№13558 от 30.06.2022г./, в който се посочва, че преди половин година молителят е получил сумата от 12000лв и няма как да ги е похарчил доколкото в затвора е на пълна държавна издръжка и че ако няма средства той сам се е поставил в това положение като е следвало да запази част от средства и по делото. Изложен е и довод за просрочие на молбата.
Установява се, че по делото и по искане на Д. Г. , с Определение №1572 от 23.08.2021г. ПРС е предоставил правна помощ на Д. Г. под формата на процесуално представителство до приключване на делото пред всички съдебни инстанции /л.67/.
С писмо на Затвора гр.Пазарджик, вх.№654/13.01.2022г. /л.152/ исковият съд е уведомен за движението на паричните средства по партидата на Д. Г., според което последният е получил с банково бордеро от 25.02.2021г. по споразумение с Правителството, сумата от 2220.78лв като обезщетение по издаден изпълнителен лист по адм.д.№394/2017г. и №64/2020г. по описа на АС-Пазарджик, а с банково бордеро от 29.11.2021г. му е преведена и сумата от 12492.30лв от Министерството на правосъдието по обезщетение по жалба вх.№73516/ 16г. по изпълнение на решение на ЕСПЧ. Следва да се отбележи, че втората сума е получена от Д. Г. по време на висящността на гр.д№20215220102578 през ПРС / образувано на 23.07.2021г./.
Въз основа на писмото изпратено от Затвора Пазарджик, исковият съд с определение №96 от 18.01.2022г. /л.157/ след като е приел, че Д. Г. вече има 3 достатъчно парични средства за заплащане на адвокатско възнаграждение е прекратил предоставената му правна помощ по делото под формата на процесуално представителство и до приключване на делото пред всички съдебни инстанции.
За да остави без уважение молбата на Д. Г. с вх.№13474 от 29.06.2022г. за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивната му жалба и за разноски в производството по делото и за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на служебен адвокат от АК-Пазарджик, Пазарджишкият районен съд е приел в обжалваното определение №1380 от 07.07.2022г.-л.210, че по висящото пред него гражданско дело № 2578/2021г. със заявена срещу Д. Г. искова парична претенция в размер на 5720лв, с определение №96 от 18.01.2022г. по делото /л.157/ е била прекратена предоставената правна помощ на Д. Г. под формата на процесуално представителство до приключване на делото във всичките му инстанции, което не е било обжалвано и е влязло в законна сила и че в това определение съдът е приел, че ответникът Г. има достатъчно парични средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, предвид постъпилата по партидата му сума от 12492.30лв и че предвид размера на дължимата държавна такса по обжалването в размер на 125лв, съдът приема, че жалбоподателят има достатъчно средство за заплащане и на дължимата държавна такса и че към момента няма данни за други разноски за жалбоподателя.
Тези доводи не се споделят от въззивната инстанция доколкото същите са направени при неизяснена фактическа обстановка.
Обжалваното определение №1380 от 07.07.2022г. е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за молителя Д. Г. да иска освобождаване от внасянето на такси и разноски по въззивното обжалване както и да иска да му бъде предоставена отново правна помощ.
По същество частната жалба с вх.№15327 от 26.07.2022г. подадена от Д. Г. основателна.
4
Обжалваното определение е неправилно. Същото е постановено при неизяснена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Съгласно чл.83 ал.2 от ГПК Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Съгласно чл.23 ал.3 от Закона за правната помощ / (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., бр. 28 от 2013 г., доп., бр. 92 от 2018 г./ По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът, съответно председателят на НБПП, прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът, съответно председателят на НБПП, формира преценката си, като взема предвид: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други обстоятелства.
В случая ответникът в исковото производство и настоящ частен жалбоподател лишеният от свобода Д. П. Г., в срока за обжалване на решение №458 от 04.05.2022г. на ПРС по гр.д.№ 2578/2021г. по описа на същия съд, и по повод оставяне на въззивната му жалба без движение /разпореждане №3356 от 01.06.2022г./, с писмена молба с вх.№13474 от 29.06.2022г. е отправил искане като жалбоподател да бъде освободен от такси и разноски, придружено с декларация, във връзка с подадената от него въззивна жалба, като с това определение /№1380-л.210/ е оставена без уважение молбата с вх.
№ 13474 от 29.06. 2022г. на Д. Г. за освобождаване от заплащане на държавна такса за подадена от него въззивна жалба с вх.№ 11030 от 30.05.2022г. против решение №458 от 04.05.2022г. по гр.д.№2578/2021г. на РС-Пазарджик, и за разноски по производството, както и за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на служебен адвокат/.
Данните в декларацията са схематично изложени от декларатора без яснота досежно към кой момент лицето декларира, че няма никакви доходи и финансови средства при положение, че на първоинстанционният съд е било 5 служебно известно за получен от декларатора паричен ресурс няколко месеца по-рано от 12492.30лв, дало основание на съда да прекрати предоставянето на отв. Г. на правна помощ по същото това дело /определение №96 от 18.01.2022г.-л.157/.
С обжалваното определение №1380 от 07.07.2022г. исканията на молителя са оставени без уважение от съда. Следвало е този въпрос да бъде изследван от съда по-задълбочено и всеобхватно с даване на конкретни указания до декларатора да представи справка защо и как и за какви лични нужди е изразходван този значителен финансов ресурс от лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода и изцяло на държавна издръжка, като представи съответните доказателства за разхода, респективно съдът да събере данни чрез разпечатка и чрез други документи за движението на сумите по партидата на лишения от свобода и евентуално налични данни за злоупотреба с процесуални права на молителя изпадайки умишлено в неплатежоспособност, в хипотеза, че лишените от свобода са на пълна издръжка от държавния бюджет и техните лични нужди са изцяло задоволени за времето на пребиваването им в местата за лишаване от свобода. Неизяснен е останал и въпроса за имущественото състояние на молителя като имуществото включва както недвижимо така и движимо имущество. Не са представени и медицински документи удостоверяващи декларираните от лишения от свобода заболявания и дали същите са основание за евентуално медикаментозно или друг вид лечение /включително пролежаване и в болнично заведение за периода/ изискващо допълнителни финансови средства; и дали лицето може да полага или да не полага труд в затвора и защо. Не е изследван въпроса преди началото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а и към момента какво е било домакинството му, от какви членове се е състояло, има ли низходящи и други данни, трудово ангажирани ли са същите или не, получават ли и какви доходи ако са в едно домакинство с молителя. Не са събрани и данни дали лишеният от свобода получава финансови средства чрез пощенски и други записи от близки и роднини, или има постъпления с друг произход, в какъв размер са и дали е получавал такива от момента на прекратяване на правната помощ 18.01.2022г. и до сега и на каква стойност са. Касае се за установяване на факти и обстоятелства относими към изясняване на въпроса дали молителят 6 има или няма достатъчно средства за да плати таксите и разноските по производството, още повече, че в случая размерът на държавната такса по частното обжалване е само в размер на 125 /сто двадесет лева/ съгласно чл.18 ал.2 от ТДТССГПК, както и за предоставянето на безплатна правна помощ.