Определение № 1319 от 21.05.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1319 гр. Бургас, 21.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. П.

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Недялка П. П. Въззивно частно гражданско дело № 20242100500624 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от А. Н. С. - ищец по предявения иск, чрез процесуален представител адв. Митова - Панталеева, против Определение №7288/22.12.23г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№4331/23г., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

Частния жалбоподател молят въззивния съд да отмени определението и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът „Лагуна Лукс“ – ЕООД, чрез адв. Кличанова представя писмен отговор на частната жалба. В него излага съображения за потвърждаване на определението.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на А. Н. С., чрез адв. Митова-Панталеева, срещу „Лагуна Лукс“ ЕООД, гр. Бургас.

Ищецът твърди, че е бил собственик на имот – посевна площ от 4501 кв.м. – имот.пл.

№003029 в м.“Кафка“ в землището на гр.Бургас, кв. „Крайморие“. С договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №129/30.08.2005г. на нотариус Милена Илчева, В. А. и А. С. са продали на Е. З. 3000/4501 ид.ч. от имот. В нотариалния акт страните са разпределили реално ползването на съсобствения имот. Уговорено е за достигане до разпределената й за ползване част от имота, приобретателят З. да има право на преминаване през предоставената за ползване на ищеца реална част върху съсобствения имот, път с широчина 2 метра по протежение на югоизточната граница на поземления имот.

Целият имотът е заснет с идентификатор *** по кадастралната карта, а с ПУП за него е отреден УПИ ІХ-29, кв.44, с площ 3510 кв.м. Останалите 991 кв. м. са 1 отредени за зелени площи и техническа инфраструктура.

С договор за доброволна делба от 09.07.2020г., в дял на ищеца е поставен имот с идентификатор ***, с площ 1170 кв.м. (посочен в скицата като УПИ ІХ1179 в кв.30), а в дял Е. З. и В. З. е поставен имот с идентификатор ***, с площ 2340 кв.м. (посочен в скицата като УПИ ХХХVІІІ-1178, кв.30). На 29.03.21г. З. са продали на ответника „Лагуна Лукс“ – ЕООД правото на собственост върху поставения им в дял имот. В нотариалния акт не е посочено правото на преминаване през имота на ищеца.

Видно от представена по делото комбинирана скица, в имот *** (УПИ ІХ-1179) е отразено право на преминаване с ширина 2 метра в югоизточната част на имот 003029, описано в нотариален акт 129/30.08.25г.

Видно от представената справка от Агенцията по вписванията, по партидата на ищеца А. С. е отразена продажба и учредяване право на преминаване.

В исковата молба ищецът твърди, че е отпаднала нуждата от съществуването на учреденото вещно право, тъй като новообразуваният имот (собственост на ответника) вече има достъп до улица. Според ищеца ограниченото вещно право върху имота му води до невъзможност за продажбата му и до значително намаляване на продажната му цена. Претендира да се приеме за установено, че в полза на ответника спрямо ищеца не съществува правото на преминаване през собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, адрес на поземления имот: гр.

Бургас, м. „Кафка“, с площ 1170 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване, представляващ УПИ IX1179 по плана на гр. Бургас, кв. „Крайморие“, учредено с нотариален акт № 129, том III, дело № 436/30.08.2005 г. на нотариус Милена Илчева, вписана под № 257 на НК, вписан в имотен регистър, Служба по вписванията - Бургас под № 177, том 029, вх. peг.

№ 115506/30.08.2005 г., тъй като същото е прекратено, поради отпадане на нуждата му.

Ответникът „Лагуна Лукс“ – ЕООД е подал отговор на исковата молба. Намира че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес. Според ответника, право на преминаване в полза на собствения имот на дружеството-ответник никога не е съществувало и съответно и не преминава през процесния имот.

С тук обжалваното определение, като счел, че искът е лишен от правен интерес, съдът прекратил производството по делото.

Във въззивната частна жалба се изразява недоволство от определението за прекратяване, като се претендира неговата отмяна. Въззивникът излага съображения, че правото на преминаване е отразено и в издадената комбинирана скица и е вписано по партидата на имота - негова собственост. По отношение констатиране погасяването на правото е постановен отказ на съдията по вписванията с аргументи за липса на компетентност. Според въззивника, единственият орган, компетентен да констатира погасяването или несъществуването му е съдът. Намира, че макар към момента ответното дружество да не претендира да е носител на правото на пребиваване, същото би могло в по-късен момент да се позове на него. Заявеното становище за липса на оспорване следва да се приеме за признание на иска, а не за изявление за липса на извънсъдебен спор.

Ответното „Лагуна Лукс“ – ЕООД оспорва жалбата, като излага съображения за липса на правен интерес от иска. Заявява, че право на преминаване не е било учредявано по надлежния ред върху имота на ищеца, т.к. валидно учредяване право на преминаване може да се извърши по отношение на два отделни имота – „господстващ“ и „служещ“, какъвто не е процесния случай. Според въззиваемия в настоящия казус съсобствениците на един поземлен имот са разпределили ползването на същия и са уговорили възможност на единия съсобственик да преминава пред имота, предоставен за ползване на другия.

Според въззиваемия, отразяването в нотариалния акт на горепосоченото право на преминаване, не съставлява надлежно учредяване на такова право.

Бургаският окръжен съд, при така установените факти намира, че обжалваното 2 определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Поначало верни са аргументите на ответника и в този смисъл и изводите на БРС, че между страните не е налице спор относно факта, че върху имота, собственост на ищеца е отпаднало (не е възникнало изначално) вещно право на преминаване в полза на ответника (като приобретател на З.).

Ограниченото вещно право на преминаване (сервитут) се учредява върху чужд имот „служещ“, през който следва да се премине до друг имот „господстващ“, когато не е налице възможност собственика на господстващия имот да достигне по друг начин до него. В този смисъл, с договора за разпределение на ползването, сключен с нотариален акт №129/30.08.2005г. не е бил учреден същински сервитут, а е извършено разпределение на ползването на съсобствения на съдоговарящите имот. Независимо от това, нотариалният акт е вписан както по отношение на покупко – продажбата, така и по отношение на правото на преминаване. Това е намерило отражение и в издадената за имота комбинирана скица, в която правото на преминаване е изрично посочено и графически обозначено. Така за третите лица този имот е обременен с вещна тежест.

Тази привидна тежест не може да бъде отстранена по реда на вписването или заличаването, доколкото съдията по вписване не може да установява материални права.

Същият не е компетентен да направи заключение за възникване, съществуване, респ. отпадане на правото на преминаване. Т.к. се касае до привидно вещно право върху чужда вещ, възникването, съществуването или погасяването на същото могат да бъдат отстранени само по съдебен – исков ред. Без значение е обстоятелството, че към настоящия момент ответникът не оспорва твърденията на ищеца за несъществуване на това право. Както вече стана дума, извършеното вписване и издаваните въз основа на него книжа създават предпоставка за ответника във всеки момент да се позове на тях от една страна, а от друга страна – удостоверяват привидна вещна тежест върху имота на ищеца и създават пречки за упражняване на правомощията му за разпореждане с правото на собственост.

Тази специфика на казуса въззивния съд намира за достатъчна, за да се признае на ищеца правен интерес от предявения иск.

По изложените съображения, обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено, а делото – върнато на районен съд Карнобат за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №7288/22.12.23г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№4331/23г.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на районен съд Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3