Определение № 940 от 18.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 940 гр. Ловеч, 18.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500697 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл. 418, ал.5 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С Разпореждане № 2362 от 12.09.2024 год., постановено по ч.гр.дело № 1543/2024 год., Ловешкият районен съд е разпоредил да се издаде в полза на „ Т И БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника П. Д. И., ЕГН ********** от **** за сумата 2 392.09 лв. – главница, представляваща чистия размер на отпуснатия кредит, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2024 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за главница за горницата над 2 392.09 лв. до 3 961.27 лв., 1 405.77 лв. -договорна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 30.07.2024 г., 249.40 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2023 г. до 15.08.2024 г. и сторените разноски.

Срещу разпореждането в отхвърлителната част е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт М.Н.. Счита, че постановеният от ЛРС съдебен акт в отхвърлителната част е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банките отговаря на всички изисквания на чл.60, ал.2 от ЗКИ, като цитира и съдебна практика. Акцентира, че целта на заповедното производство е да се създаде изпълнително основание, а не да се установи вземането, поради което материалните предпоставки не следва да са предмет на разглеждане в него. Изтъква, че в конкретния случай кредитополучателят е пожелал сключването на застраховки, като е направил изрично волеизявление 1 за това. Уточнява, че застрахователни премии са взети предвид при изчисляване на ГПР и възнаградителната лихва, тъй като са включени в предоставения финансов ресурс. Прави аналаз на разпоредбите на ЗПК и приложимото европейско законодателство и заключава, че в конкретния случай допълнителните услуги – застраховки, които потребителят е избрал, не са задължително условие за получаване на сумата по кредита. Счита, че възможността потребителят да заплати дължимата застрахователна премия разсрочено съгласно удобен за него погасителен план, не може да бъде определена като неравноправна клауза, довела до неправилно посочване на ГПР.

Моли съда да отмени разпореждането на ЛРС в отхвърлиителната част и разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл.418, ал.5 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 1543/2024 год. на ЛРС се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника П.

Д. И. за следните парични вземания: 3 961.27 лв. - главница, 1 405.77 лв. – договорна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 30.07.2024 г., 249.40 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2023 г. до 15.08.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и до изплащане на вземането.

Претендирани са и разноски в размер на 112.33 лв. държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането се претендира като предсрочно изискуемо по Договор за потребителски кредит № 705344****, сключен на 09.05.2023 год. В изпълнение изискванията на чл.417, т.2 от ГПК, заявителят е приложил документите, от които произтича вземането му, заедно с приложенията.

С разпореждане № 2263/29.08.2024 г. съдът е оставил без движение заявлението и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да допълни обстоятелствената част, като посочи каква част от сумата, претендирана като главница, съставлява вземане за главница по кредита и каква част във връзка с предоставени услуги; как е формирано вземането за възнаградителна лихва - върху вземането за главница и/или във връзка с предоставени услуги, как е начислено обезщетението за забава върху всяко вземане; при определяне на ГПР взети ли са предвид разходите за допълнителни услуги, предложено ли е изпълнение на договорната връзка и при положителен отговор кои вземания са погасени от длъжника.

С уточнителна молба от 03.09.2024 г. заявителят е конкретизирал, че претендираната главница включва неплатената сума по кредита и застрахователните премии, върху която е изчислен и размера на 2 възнаградителната лихва. Посочено е, че длъжникът е извършил плащания в обща размер от 607.91 лв., от които за погасяване на главницата – 186.77 лв., 419.86 лв. за погясавне на договорната лихва и 1.28 лв. за наказателна лихва.

В мотивите на обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че ползването на допълнителната и заплащането на застрахователни премии, съставлява условие за отпускане на кредита, тъй като е уговорена договора. Изключването на този разход от общия размер на разходите е довело до неправилно посочване на ГПР, който е от съществено значение за преценката на потребителя дали да сключи договора и с това е нарушен чл.10,т.10 от ЗПК. Цитирана е разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, според която всяка клауза в договора, имаща за цел или резултат заобикалянето на изискванията на този закон, е нищожна. Направен е извод, че при действието на чл.21, ал.1 и чл.23 от ЗПК, договорът за потребителки кредит е недействителен поради неспазване изискванията на изброени разпоредби на ЗПК, поради което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита в размер на 2 392.09 лв. след приспадане на предложеното изпълнение за сумата 607.91 лв., но не дължи лихва и други разходи.

Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл.417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл.417, т.2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице. Следователно длъжникът има качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП. В редица свои решения /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015г. на ІІ т. о. и др./ ВКС, съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

От приложените със заявлението доказателства се установява, че длъжникът П. Д. И. е застраховано лице по застраховка „Bank пакет 3 кредит“ 3 и „Bank пакет 3 кредит + сметка“ за кредитополучателите на потребителски кредити - чл.324 и сл. от КЗ, предоставена от „Кардиф Животозастраховане, клон България“, чрез „Ти Би Ай Банк" ЕАД, в качеството му на застрахователен посредник, действащ при условията на чл.382 от КЗ. Според условията на застрахователния договор, премията по застраховките се заплаща ежемесечно, като е включена в размера на погасителната вноска.

Настоящият въззивен състав приема, че вземането по застрахователния договор не се дължи на заявителя. Действайки като застрахователен посредник, "Ти Би Ай Банк" АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя - чл.313 от КЗ. При настъпване на застрахователното събитие "Ти Би Ай Банк" АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Обстоятелството, че банката е включила вноските за застраховка към главницата по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Само начисляването на сумите по сметката на длъжника не е доказателство, че задължението му е действително възникнало - по делото не са представени първични документи, установяващи плащането на застрахователните суми от Банката.

Наред с това, съдът счита, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК, регламентираща че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Наред с това, предвидените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на възнаградителната лихва. Съдебният състав счита за ирелевантно направеното от жалбоподателя възражение за даване на съгласие 4 от страна на длъжника за сключване на застраховката, тъй като това не променя неравноправния характер на уговорката по същество.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузите за застраховки следва да се приемат за такива.

В чл. 10 от ДПК е посочено, че годишният процент на разходите (ГРП) е 48.81%, както и общата сума, дължима от потребителя в размера на 7 279.60 лв. В този си размер, вмененото в тежест на кредитополучателя задължение е неясно, не даващо отговор относно вида и размера на отделните формиращи го задължения и то в тяхната относимост към реално договорената и усвоена от него главница. На следващо място следва да се отбележи, че в размера на поискания от длъжника кредит, Банката кредитодател е формирала вземането по главницата, включвайки в размера и сбора от двете застраховки. Съдът намира, че по този начин, с уговарянето на това допълнително възнаграждение се нарушава и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , касаеща ограничение в размера на ГПР. Разходите за заплащане на процесната допълнителна услуга са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма.

Изхождайки от тези съображения и с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи. Достигайки до същия правен извод, Ловешкият районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, като е разпоредил издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист само за сумата от 2 392.09 лв. главнца, изчислена след приспадане на предложеното изпълнение в размер на 607.91 лв., както е посочено в уточнителната молба.