Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4097 от 09.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7244/2024
Вид
Решение № 4097
Подписан
09.09.2024
В сила
19.10.2024
Състав
АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • Чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, пр. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 9, ал. 1, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 4097 гр. София, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20241110207244 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. П. Г., ЕГН **********, срещу Електронен фиш серия К № 4871985, издаден от СДВР, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на жалбоподателя Г. П. Г. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 12472/2023 г. по описа на СРС, НО, 22-ри състав, като след обезсилване на решението по това дело от XXI касационен състав на АССГ, същото е върнато за разглеждане от друг състав на съда, вследствие на което е образувано производството пред настоящия съдебен състав.

В жалбата се релевират доводи, че е нарушен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш. Поддържа се, че в посочения пътен участък не са били поставени пътни знаци B26, както и такъв, който да определя, че допустимата максимална скорост за движение в този участък от републиканската пътна мрежа е 50 км/ч. Сочи, че при установяване на нарушението не са спазени изискванията за използването и изправността на техническото средство, посредством което е установено нарушението. Твърди се, че в ЕФ липсват данни кога точно е издаден, което е довело до невъзможността за проверка за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Претендира се отмяна на издадения електронен фиш поради незаконосъобразност и неправилност.

Въззиваемата страна е депозирала писмени бележки по НАХД 12471/2023г. по описа на СРС, 22-ри с-в, в които излага становище по същество и моли да се потвърди изцяло електронният фиш, претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

1

За проведеното на 15.07.2024 г. открито съдебно заседание по настоящото дело страните са редовно призовани. СДВР не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят Г. се явява лично.

При даване хода на делото по същество жалбоподателят моли за отмяна на процесния електронен фиш. По делото са постъпили писмени бележи от гл. юрк. ВП., който излага подробни съображения за неоснователността на жалбата и основанията за потвърждаване на Електронен фиш серия К № 4871985. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана о т надлежно легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол. По делото не се събраха доказателства относно момента на връчване на електронния фиш, предвид което съдът прие, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

Към 12.05.2021 г. лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № ... бил собственост на жалбоподателя Г. П. Г..

На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология, под № В-46 била вписана преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип Cordon M2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. Автоматизираното техническо средство Cordon M2 с идентификационен номер MD1192 било преминало изследване на техническа годност на дата 12.02.2021 г., за което бил съставен и протокол от проверка № 3-С-ИСИС/12.02.2021г.

На 12.05.2021 г. в 11:37 часа в гр. София, бул. Околовръстен път до номер 257, с посока на движение от ул. „Проф. Александър Танев“ към бул. „Александър Малинов“, се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег.

№ ..., собственост на Г. П. Г.. На бул. Околовръстен път до номер 257, горепосочената мобилна система за видеоконтрол Cordon M2 с идентификационен номер MD1192 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 73 км./ч., при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място. Системата за видеоконтрол била временно разположена бул. Околовръстен път № 257, за което бил съставен протокол.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка в Централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – Г. П. Г.. С оглед на това бил издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4871985, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя Г. П. Г., е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км./ч. за населено място, а установената скорост на автомобила - 73 км./ч. (след приспадане на толеранс от – 3%), т. е. допуснато било превишаване на разрешената скорост с 23 км./ч.

В указания в електронния фиш 14-дневен срок уличеното лице не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не посочил друго лице, което да е управлявало горепосочения лек автомобил на процесните дата и час.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени 2 доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4871985, справка за собствеността на автомобила, справка за нарушител/водач, Заповед №8121з931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол от проверка № 3-СИСИС/12.02.2021 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване Cordon M2, протокол за използване на АТСС, копие сертификат за преминало обучение, ръководство за работа с Cordon M2, разпечатка от АИС - АНД, ежедневна форма на отчет, както и снимков материал от АТСС, както и останалите писмени доказателства по делото, приложени в преписката.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания.

В настоящото производство съдът следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на закона, установяващи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец.

Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на Министерството на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗМВР областните дирекции на МВР са основни структури на МВР и като такива притежават съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Предвид мястото на извършване на нарушението гр. София, компетентността за издаване на електронен фиш в процесния случай принадлежи на СДВР.

С оглед спецификите на електронния фиш, към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а специалните такива по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в атакувания електронен фиш - мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално разрешената скорост на движение, както и установената скорост, с която се е движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от техническото средство.

От съдържанието на електронния фиш се извежда, че собственик на превозното средство е Г.

П. Г.. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не поставя изискване за посочване на конкретното физическо лице, което е издало електронния фиш и датата на издаването му.

Нормативно закрепеното изискване е за посочване на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, които обстоятелства безспорно се съдържат в обжалвания електронен фиш.

С оглед на изложеното, съдът приема, че ЕФ не се издава по начина, по който се издава НП и по дефиниция не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за 3 компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. В този смисъл е и ТР № 1 26.02.2014 г. на ОСК на ВАС, според което: „Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.

189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението”. Предвид това, за ЕФ не се отнасят изискванията относно реквизитите в НП и, доколкото законодателят не е предвидил изискване за дата на издаването му, то липсата й не е процесуален порок. Посоченото в разпоредбата на чл.189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП съдържание е интерпретирано в утвърдения от Министъра на вътрешните работи със Заповед № 1з-305 от 04.02.2011 г. образец на ЕФ, в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно от ЗДвП. В оспорения ЕФ са налице в достатъчна степен изискуемите задължителни реквизити. Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни факти. Нарушението е било извършено на 12.05.2021 г. и за него на 27.05.2021 г. бил издаден процесния ЕФ т.е. производството е започнало в рамките на едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Чл. 34, ал. 3 ЗАНН в случая не е приложим, тъй като не се касае за акт и наказателно постановление. Ето защо, не се споделят възраженията на жалбоподателя за нарушение на сроковете на чл. 34 ЗАНН.

В случая в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.